Решение № 13 от 26.06.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ч., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ч. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Сона В. Гарабедян при участието на секретаря Нина С. Горялова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Административно наказателно дело № 20265450200024 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от Б. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч., ул. „*******” № **, чрез пълномощник адвокат Н. С., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506054806, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

С депозираната жалба се оспорва електронният фиш като незаконосъобразен, неправилен и необоснован поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на административното наказване. Направено е възражение по подробно изложени съображения за изтекла преследвателска давност от три години, считано от датата на извършване на административното нарушение – 16.01.2023 г., като електронният фиш е връчен на 27.02.2026 г. Поради това жалбоподателят счита, че издаденият електронен фиш не е следвало да бъде връчван, а е следвало производството да бъде прекратено, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя органът е приложил неправилно материалния закон.

Предвид изложеното, моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. От негово име процесуалният му представител поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ. Представя списък на разноските.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От негово име процесуалният му представител юрисконсулт Т. Д. депозира молба с вх. № 1657/17.04.2026 г., в която изразява становище по съществото на спора. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро /190 лева/. При условията на евентуалност, в случай че е направено искане за адвокатско възнаграждение и е направено такова, прави възражение за прекомерност.

Представя списък на разноските.

РП - Смолян, ТО - Ч., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалваният ел. фиш е връчен на жалбоподателя с известие за доставяне на 27.02.2026 г.

Жалбата е подадена директно в съда на 02.03.2026 г. Ето защо, като констатира изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав прие, че срокът по чл. 189ж, ал.

5 от ЗДвП за обжалване на ел. фиш е спазен, доколкото същият е връчен на санкционираното лице.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес срещу подлежащ на обжалване акт в предвидения от закона срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

От доказателствата по делото се установи, че процесният ел. фиш е издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ против Б. А. С., ЕГН ********** за това, че на 16.01.2023 г. в 8:00 часа е установено нарушение № F25C8A1713697209E053011F160AFE13 с ППС лек автомобил *******, рег. № ******, с техническа допустима максимална маса 2750, в община Ч., за движение по път 86 км 81+004, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10771, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 86 км 81+004. За извършеното нарушение на чл.

139, ал. 6 от ЗДвП против Б. А. С. е издаден електронен фиш № 8506054806, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Собственик на ППС е Б. А. С., ЕГН **********, съгласно представената справка за собственост от електронната система за събиране на пътни такси.

По делото са приети и приобщени представените с административнонаказателната преписка статични изображения на ППС с рег. № ******* /2 бр. снимки/, както и доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП.

Видно от представената справка за платените винетки за ППС с рег. № *******, такава е заплатена на 16.01.2023 г. със срок на валидност от 16.01.2023 г. от 08:12:20 часа до 16.01.2024 г. до 00:00:00 часа.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства: заверени копия на ел. фиш № 8506054806; известие за доставяне за връчване на електронен фиш; доклад от електронната система за събиране на пътни такси, справка за собственост на ППС; статични изображения - снимки на ППС с рег. № ******* – 2 броя; справка за платени винетни такси и др., които съдът кредитира изцяло.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в НП/ЕФ /арг. чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.

14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно дадената в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН легалната дефиниция, възпроизведена и в § 6, т.

63 от ДР на ЗДвП, „електронният фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в 2 обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а ал. 6 предвижда задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, към която препраща нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на изминато разстояние.

Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер от 300 лева.

С разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Съгласно чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По делото безспорно се установява, а и не се оспорва от жалбоподателя, че пътят, по който се е движело процесното ППС, е включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и че за същото не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Електронния фиш е издаден срещу жалбоподателя, тъй като същият е собственик на заснетото ППС. Доколкото няма данни жалбоподателят да е подал декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, то следва да се приеме, че презумпцията по чл. 187а, ла. 1 ЗДвП не е била оборена и именно той, в качеството си на собственик на автомобила, следва да понесе и отговорността за извършеното нарушение.

С оглед така установените факти по делото съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Този извод се формира от представения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни такси и приложените статични изображения във вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Също така на основание чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП /в редакцията преди доп. – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г./, отразените в справката от електронната система данни се считат за доказателства за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси, като на основание чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП справката има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното, което в случая не бе сторено.

По възражението за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав намира следното:

3

Съдът счита, че в случая относно давността е релевантно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на колегиите на ВАС и ВКС, с което е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в потежко материалноправно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – т.нар. преследвателна давност, т.е. давност погасяваща възможността за реализиране на административнонаказателно преследване, след изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изпълнението на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.