Определение № 4108 от 09.10.2026, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно дело 1096/2026
- Вид
- Определение № 4108
- Подписан
- 09.10.2026
- Състав
- Росен Буюклиев
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.166, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.171, т.2а, буква "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.6 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4108
Велико Търново, 09.10.2026 г.
Административния съд Велико Търново - VI състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ като разгледа докладваното от съдията Росен Буюклиев административно дело № 1096/2026 г. на Административен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.
Жалбоподателят „Тремол“ ООД – Велико Търново, чрез управителя си, е подал жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1275-000230 от 23.09.2026 година на началник група към ОДМВР – В.Търново, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП.
С жалбата е направено и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.
Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици като съдът намира, че жалбата е редовна.
В чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.
В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълнима, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.
Разгледано по същество съдът преценява искането като неоснователно.
В искането е посочено, че изпълнението за заповедта ще нанесе значителни вреди на дружеството – жалбоподател, доколкото с дерегистрираният автомобил, който е товарен, се изпълняват ежедневни курсове за превози на материали и продукция и се осъществява транспорт до други населени места. Всъщност дерегистрацията щяла да блокира дейността на дружеството и ще доведе до невъзможност да се изпълнят поети задължения. Това ще доведе според молителя на трудно поправима вреда, която е противопоставима на предпоставката по чл.60, ал.1 от АПК.
Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. Въпросните обстоятелства следва да са нови, т.е. да са възникнали след датата на издаването на административния акт – аргумент от чл.166, ал.2, изречение второ от АПК. Установяването им е в тежест на молителя /в случая на жалбоподателката/.
Извън изложеното по-горе, следва да се държи сметка и за решението на СЕС по дело С-605/23 година, в т.48 от което изрично е посочено, че: „За да се прецени посочената необходимост в контекста на незабавното изпълнение на принудителна административна мярка като разглежданата в главното производство, следва да се извърши не само конкретно претегляне на публичните и частните интереси, съответно в подкрепа и срещу това изпълнение, но и поне обобщена проверка на законосъобразността на разглежданата мярка“, като в главното производство спорно е било прилагането на мярка по ЗДДС на плоскостта на чл.273 от Директивата за ДДС/Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност/ във връзка с Член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз.
В случая, както съдът отбеляза, се твърди от оспорващото дружество, че ще настъпят твърдени вреди с оглед оперативната му дейност, изискваща използването на ППС, по отношение на което е временно прекратена регистрацията.
На първо място следва да се отбележи, че законосъобразността на мярката с оглед прилагането на принципа на съразмерност ще се установи от съда в хода на съдебното производство. Следва да се маркира, че при първоначална проверка на преписката и съдържанието на оспорената заповед съдът констатира, че същата е в писмена форма, съдържа мотиви, сочи какво е правното и основание за разпоредения резултат, издадена е от орган, който при проверка на наличието на правомощията му, се явява материално, териториално и процесуално компетентен да издаде заповед като процесната т.1,3 от заповед №З66з-3249 от 04.09.2025 година на Директора на ОДМВР – В.Търново/. В случая се претендира управление на ППС от водач, който не е собственик на съответното МПС и който е лишен от право да управлява МПС по административен ред, като изискването се вписва в хипотезата на посочената като правно основание норма.
Следователно критериите, посочени в т.53 и т.54 от посоченото решение на СЕС не са изпълнение досежно спорната заповед.
Извън изложеното дотук следва да се посочи, че не са релевирани и наведени никакви нови обстоятелства по смисъла на чл.166, ал.2, изречение второ от АПК, релевантни към искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Не е ясно дали въпросното транспортно средство е единственото, което дружеството притежава, не е обоснована невъзможността дружеството да наеме заместващо транспортно средство, както и обстоятелството, дали съответното транспортно средство е уникално и специфично. Не става ясно каква именно продукция ще се превозва и защо единствено и само описаното в заповедта транспортно средство може да се използва за превозването и. НЕ става ясно от мотивите на искането /при липса на всякакви доказателства/ как дерегистрацията на транспортното средство би повлияло на заплащането на трудови възнаграждения и кои именно лица от състава на дружеството са заплашени от невъзможността такива възнаграждения да бъдат изплатени.
При това положение съдът не може да приеме, че са налице условия за спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, визирани в разпоредбата на чл.166, ал.4 във връзка с ал.2 от АПК и условията, които има предвид СЕС в посоченото по-горе решение, тълкуващо ХОПЕС.
Следва искането да се отхвърли като неоснователно.
Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Тремол“ ООД – Велико Търново, [ЕИК], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1275-000230 от 23.09.2026 година на началник група към ОДМВР – В.Търново, сектор „Пътна полиция“.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�