Решение № 261 от 04.11.2019, Окръжен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 261

Гр.ДОБРИЧ 04.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И

ДЕВЕТИ ОКТОМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА

ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

При участието на секретаря Нели Бъчварова като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 520/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени от АД „Албена“ЕИК ***,чрез пълномощника му-адв.Б.К.,въззивни жалби срещу постановените по гр.д.№

679/2018г.по описа на БРС Решение № 55/25.04.2019г.и Решение № 78/06.06.2019г.,с което съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 55/25.04.2019г.Претендира се уважаване на жалбите,постановяване на решение за отхвърляне на иска и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Според въззивника,Решение

№ 55/25.04.2019г.е неправилно,тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,противоречи на материалния закон и е необосновано.

Оспорва се като невярна констатацията на съда за наличие на устно сключен между страните договор за правна защита и съдействие и постигната устна уговорка за заплащане на адвокатско възнаграждение.В исковата молба ищецът не твърди сключването на устен договор за правна защита и съдействие по т.д.№ 60/2015г.по описа на ДОС,не твърди и наличие на постигната устна договореност с ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение при положителен резултат по търговското дело.По делото няма доказателство,което да установява подобна устна договореност за плащане.Доказано е по делото,че не става дума за пропуск да се оформи писмено устно сключен договор,нито за пропуск да се определи дължим по него размер на адвокатско възнаграждение,а за несключване на договор с предмет правна защита и съдействие по т.д.№ 60/2015г.на ДОС.Доказано е,че за периода от 01.08.2014г. до 09.05.2016г. между страните е действал и е изпълняван договор за абонаментно правно обслужване,по който ответното дружество е плащало на ищеца уговорено месечно възнаграждение.В този договор страните са уредили правната възможност да могат да сключват договори за процесуално представителство и защита по конкретни съдебни дела,извън договора за абонаментно правно обслужване,който не прекратява действието си.Не са поели ангажимент при всеки възникнал съдебен спор да сключват такъв договор.Ответникът има право и е възлагал и на други адвокати процесуално представителство и защита по делата,по които е страна,като такъв е случаят и с представителството по т.д.№ 60/2015г.на ДОС,по което дело дружеството е представлявано и защитавано от адв.***-АК,София.Погрешен е извода на първоинстанционния съд,че адв.*** се явява „втори“ адвокат след адвокат Н..Тя е първи и единствен адвокат по делото,осигурил приключването му със съдебна спогодба,което се установява от протоколите от съдебните заседания.Единствено адв.*** е била изрично упълномощена да участва в преговори по приключване на спора със спогодба,съответно да подпише протокола за одобрената съдебна спогодба.Такова пълномощно адв.Н. няма.Горното се установява от представената по делото електронна кореспонденция между адв.*** и ***,от доклада на адвоката по това търговско дело,както и от показанията на свидетелите ***.Представеното от адв.Н. пълномощно/без дата/ му е позволявало при нужда да осъществява действия,които технически да подпомагат адв.***.То не е доказателство за сключен договор,а за упълномощителна сделка.

Оспорва се като невярна и недоказана и констатацията на съда,че ответникът е отказал да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,поради спор за неговия размер,което е станало причина ищецът да поиска определянето му от Адвокатски съвет Добрич.Няма доказателство в подкрепа на извод,че причина на искането по чл.36,ал.3 от ЗА е отказ на ответника за плащане.Има доказателство,че

Адвокатският съвет е сезиран с това искане,веднага след като ответникът е прекратил договора за абонаментно правно обслужване.Не е имало спор между страните и за възнаграждението.От показанията на адв.*** се установява,че ответникът не е знаел за паричната претенция на ищеца към него.

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,като не се е произнесъл по всички направени от ответника в отговора на исковата молба възражения.В едно изречение той е преценил,че всички възражения на ответника са неоснователни,без да ги разглежда и да се мотивира защо ги отхвърля.Поради това,въззивникът заявява,че поддържа всички възражения в отговора на исковата молба,а именно:

Ищецът е осъществил злоупотреба с право,използвайки реда на чл.36,ал.3 от