Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 462 от 17.06.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 553/2025
Вид
Определение № 462
Подписан
17.06.2026
В сила
17.06.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Мира Руменова Джонева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Враца, 17.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500553 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 7168/17.11.2025 г. на „КРЕДИТО“ ООД, ЕИК:204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх, № 51Г, офис32, подадена чрез управителя Р. Т., против Определение № 725/30.09.2025 г. по гр.д.№ 538/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е отхвърлено искането на въззивника за изменение на постановеното решение № 270/06.08.2025 г. по делото в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа общо оплакване за неправилност на обжалваното определение и допуснато процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви.

Твърди, че пълномощникът на насрещната страна не е положил значителни усилия при воденето на делото, освен това водил множество сходни дела.

Поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален под минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответствие с приетото по Решение на СЕС по дело С-438/22.

Излага, че по делото пълномощникът на ищеца е ограничил действията си само до подаване на искова молба и подаване на становище по хода на делото. Самото дело било с нисък материален интерес, а генерираните разноски надхвърляли материалния интерес по делото.

Моли съда да отмени обжалваното определение като вместо присъдения адвокатски хонорар от 480 лв. присъди 100-150 лева адвокатски хонорар.

По делото е постъпил отговор вх.№ 7535/03.12.2025 г. от адв.Д. Г. от АК-Ловеч, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Поддържа, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Твърди, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Излага, че е изготвил мотивирана искова молба от 7 страници с доказателствени искания в която са направени възражения за нищожност на договор за потребителски кредит, 1 предоставил е компетентна правна защита на доверителя си.

Освен това завеждането на делото било необходимо, тъй като независимо, че през 2024 г. били наложени санкции, дружеството то продължавало да предоставя заеми със скрито оскъпяване, нарушаващи правата на потребителите.

Моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр.д.№ 538/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина е образувано по искова молба на Ц. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, *** чрез адв.Д. Г., вписан в АК- Ловеч, против „Кредито“ООД, ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ бл.51Г, ап. Офис 32, с която са предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 вр. с чл.11 ал.1. т. 10 от ЗПК за признаване на установено, че индивидуален договор за потребителски кредит №OL00106955/26.09.2024 сключен между Ц. П. П. и „Кредито“ООД е недействителен, поради непосочено в него ГПР.

В условията на евентуалност на основание чл.26 ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.10а ЗПК, че клаузата, уреждаща закупена допълнителна услуга „такса за бързо разглеждане“ за процесния кредит е нищожна.

Исковата молба е изготвена от пълномощника на ищцата адв. Д. Г. – АК-Ловеч.

В исковата молба е направен подробен анализ на клаузите на договора от които ищцата извежда претенцията си за установяване на недействителност на договора за потребителски кредит.

Към исковата молба е приложен договор за правна защита и съдействие в който ищцата и пълномощника й са уговорили безплатно процесуално представителство на осн. чл. 38, ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗА.

С писмена молба пълномощникът на ищцата е поискал и получил електронен достъп до делото.

Пълномощникът на ищцата не се е явил в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, но с писмена молба по делото преди открито съдебно заседание е поискал то да бъде разгледано в негово отсъствие. Със същата молба е депозирал списък на претендираните разноски и е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС.

По първоинстанционното исково дело е постановено Решение № 270/06.08.2025 г. от първоинстанционния съд, с което първоинстанционният съд е уважил иска като е признал за установено, че Индивидуален договор за потребителски кредит №OL00106955/26.09.2024 г., сключен между „КРЕДИТО“ООД, ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Г, офис 32 и Ц. П. П., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, *** е недействителен на основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 вр. с чл.11 ал.1. т. 10 от ЗПК.

В частта за разноските е осъдил „КРЕДИТО“ООД, ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Г, офис 32, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , вр. чл. 38 от ЗА да заплати на адв. Д. Г., АКЛовеч със служебен адрес: гр. Троян ул. „Захари Стоянов“№ет.4, офис 30, сумата от 480 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в хода на настоящото производство.

Осъдил е „КРЕДИТО“ООД, ЕИК 204554530 със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Г, офис 32 на основание 2 чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Бяла Слатина, сумата от 50,00 лв. – дължима държавна такса.

Недоволен от решението в частта за разноските е останал ответника, който чрез законния си представител е подал молба вх. № 5723/04.09.2025 г. с пр. осн. чл. 248, ал.

1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляването на присъденото адвокатско възнаграждение.

Адв. Г. е подал своевременно мотивирано становище вх. № 6036/24.09.2025 г. с което се е противопоставил на искането. В това становище са изложени сходни мотиви като в отговора на частната жалба.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена от упълномощен от страната – частен жалбоподател – пълномощник на страна, подадена е в едноседмичния срок от получаване на съобщението за обжалваното определение, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима.

ІІ. По правилността на обжалваното определение:

В конкретния случай първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е присъдил разноските на ответника и пълномощника му съобразно степента на отхвърляне на исковете като за заповедното дело е присъдил разноските на страната която ги е направила, а за исковото дело адвокатското възнаграждение за процесуално представителство е присъдено лично на адвоката, осъществил процесуалното представителство.

В конкретния случай процесуалното представителство пред исковия съд макар и заявено като Т.а по чл. 38, ал. 2 от ЗА като безплатно.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на Т.а ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Пояснява се също, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед решението на СЕС националният съд не е обвързан от Наредба № 1 от 9 3 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към настоящия момент Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, като посочените в нея минимални възнаграждения могат да слъжат за ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.

В конкретния случай обаче по делото се установи че процесуалният представителна ищеца е предоставил компетентна правна помощ на ищеца като е изготвил мотивирана исков молба в която е изложил недостатъците на процесния договор, посочил е релевантна за правния спор съдебна практика на СЕС и националния съд. Действително процесуалният представител ищеца не се е явил лично в открито съдебно заседание по делото но е депозирал становище по делото и е представил списък с разноските с което е показал, че заявителят му не се е дезинтересирал от делото. Адвокатът е депозирал и становище по искането на изменение на решението по делото с което е участвал във всички етапи на производство.

Трудът на адвоката е възмезден, а в конкретния случай професионалните действия на пълномощника на ищеца са довели до пълното уважаване на иска.

Първоинстанционният съд е присъдил възнаграждения в минимален размер с ДДС върху него. Не може да се приеме, че делото е с ниска правна сложност доколкото запознаването с обилната съдебна практика и нейното развитие предполага полагането на усилия на адвоката за качествената подготовка на делото.

Присъденото възнаграждение в еднакъв размер с претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на частния жалбоподател в първоинстанционното исково производство. Предвид на изложеното не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение под минимум поради лиса на фактическа и правна сложност и правна сложност на делото.

Настоящето производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК е за изменение на съдебен акт в частта за разноските, поради което не се дължат разноски за въззивното дело.

Водим от изложеното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №725/30.09.2025 г. по гр.д.№ 538/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина като правилно и законосъобразно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ