Решение № 21 от 04.02.2022, Окръжен съд - Благоевград

Мотиви към решение № 21 от 04.02.2022 год. по ч.н.д. № 12/22 г.

Производството по делото е по реда на чл.32, ал.1, във връзка с чл.16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и е образувано въз основа на постъпило в ОСБлагоевград искане за признаване и изпълнение на решение на съдебен орган – Районен съд Аугсбург, Германия, с което на М. Г. М., с последен известен адрес в гр.Б., ул.“Р.“ № * , е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение.

Окръжната прокуратура-Благоевград застъпва становище в съдебно заседание, че искането на изпращащата страна е основателно и следва да бъде уважено.

Защитникът на засегнатото лице възразява срещу основателността на искането за признаване на решението поради с аргументи, че то не може да е влязло в сила на посочената дата, защото не е било съобщено на М., а и той е бил лишен от възможността да го обжалва, тъй като към м. януари 2021 го. е изтърпявал наказание лишаване от свобода.

Засегнатото лице се явява в с.з. и също възразява срещу основателността на искането.

Съдът като взе предвид посочените от страните доводи, доказателствата по делото, приема следното:

Засегнатото лице е българският гражданин М. Г. М., роден на * год. в гр.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес в България – гр.Б., ул.“Р.“ № * , настоящем изпълняващ наказание лишаване от свобода в затвора гр.Бобов дол. Той с решение № 24 C s 506 Js 129499/20 от 04.01.2021 год. на Районен съд Аугсбург, Германия, е бил наказан с глоба от 300 евро за нарушение - укриване на данъци в два случая, което се санкционира по реда на чл. 369, чл.370, ал.1 № 2 и ал.4 от Данъчния кодекс във вр. с чл. 23 от Закона за тютюневите изделия и чл. 24, ал.2, 3 и 4 от Закона за облагане на алкохолните изделия на Германия, поради това, че на като водач на товарен автомобил на 08.08.2019 год. е въвел общо 8,800 къса необложени с данък цигари и общо 37 литра алкохолни изделия от освободеното от данъци движение на стоки на друга държава-членка на ЕС /България/ на немската данъчна територия като първоначално ги е държал във владение за търговски цели, без да ги е предварително декларирал. Решението е влязло в сила на 23.01.2021 год., след завършването на писмено производство, вследствие на което е постановено, и в което М. е бил уведомен за правото си да го обжалва. Самото решение на германския съд е по искане на М. М. за намаляване на глобата, наложено му с от административния орган съобразно икономическите му възможности. И заверен препис от него му е бил изпратен /видно от преведения документ на стр. 20 от делото/ на 05.01.2021 год. Няма писмени данни, доказващи кога М. го е получил, но на процесното съдебно решение е отбелязана дата на влизането му сила и това е 23.01.2021 год. , а съгласно справката за правното положение на лишения от свобода М., той е постъпил в затвора след това на 04.02.2021 год. Тези факти лишават от фактическа основателност единствения защитен довод за отказ от признаване на решението. Той по същността си е относим към наличието на основание за отказ по чл. 35, ал.1 т.1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции / наричан до-долу само закона/ и разгледан като такъв е лишен и от правна основателност, защото няма непълнота в съдържането на удостоверението или противоречие между него и решението, което е значимото. А конкретните възражения, че решенето за глобата на чуждия съд не е влязло в сила или пък кога е трябвало да влезе в сила не могат да се разглеждат в настоящето производство.

Благоевградският окръжен съд намира, че е компетентен да признае решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз - по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от закона, понеже е окръжния съд по обичайното пребиваване на засегнатото лице.

На следващо място, представеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение № 1

2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане принципа за взаимно признаване на финансови санкции е преведено на български език и е пълно.

Прегледът на доказателствата сочи, че срещу засегнато лице липсват данни за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено или приведено в изпълнение решение за налагане на тази финансова санкция (чл.35, т.2 от цитирания закон). Освен това, няма доказателства, че българският гражданин е с имунитет или привилегия, които по българското законодателство правят решението на германски орган недопустимо за изпълнение, както и не се отнася до лице, което поради възрастта си е наказателно неотговорно съгласно българските закони (чл.35, т.4 и т.8 от закона). Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд /аргумент от чл.2 НК/, поради и което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по българското законодателство. Решаващият съд намира, че не са налице и останалите отрицателни предпоставки за признаване и изпълнение на решението на изпращащата държава, визирани в чл.35 – касае се за глоба, в размер по-голям от 70 евро. От съдържанието на удостоверението е видно, че в съдебното производството, в което е било постановено решението, чието признаване се иска, е било писмено и засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, поради което не са налице предпоставките на чл.35, т.9 от закона за отказ да се признае и изпълни решението.

Фиксираният курс на 1 евро към дата на влизане в сила на решението (14.01.2021г.) е 1,95583 лева или равностойността на общия размер на финансовата санкция от 373,50 евро /глоба от 300 евро и разноски от 73,50 евро/ е 730,50 /седемстотин и тридесет лева и 50 стотинки/ лева.

По тези съображения съдът постанови решението си.

Председател :

Членове:

2