Решение № 261 от 27.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Кюстендил, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500322 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 2971/11.03.2025 г. подадена от „Царев връх“ ЕООД, с ЕИК 200430071, със седалище и адрес на управление н.м. Рилски манастир, община Рила, обл. Кюстендил, чрез ЕАД „М.“, представлявано от адв. Р. М. от АК - Благоевград, насочена против Решение № 58 от 30.01.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 1666/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт въззивното дружество е осъдено на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.

226, ал. 2 КТ да заплати в полза на Р. С. Д., следните суми: сумата от 4 619.92 лв. – трудово възнаграждение по Трудов договор № 015/01.09.2012г. за периода 01.09.2023 г.

– 21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 397.45 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4 619.92 лв., начислено за периода от 25.10.2023 г. до 16.07.2024 г.; сумата от 1 560 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата от 3 120 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.; сумата от 10 920 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изтъква, че по делото липсват доказателства относно наличието на притежавана от ищцата представителна власт преди 09.03.2022 г., респ. счита, че извършените от нея действия не са обвързвали правно работодателя. Акцентира върху факта, че положените върху допълнителните споразумения подписи са на ищцата, за която е налице интерес от съставяне на антидатирани документи на по- късен етап с цел тя да се ползва от тях.

Счита, че районният съд неправилно е уважил предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като се аргументира, че отговорността за забавено изпълнение на ответника в случая е обусловена от липсата на действие на самата ищца, доколкото тя е била назначения и отговорен служител. Противопоставя се на изводите на решаващия състав за надлежно връчване на уведомлението по чл. 327, т. 2 КТ, като подчертава, че за да бъде редовно получено изявлението, то е следвало да достигне до знанието на работодателя – ответник, и оспорва като неподкрепен от доказателствата по делото извода, че получилият едностранното изявление Р. Г. е пълномощник на управителя. Възразява срещу изводите на съда за основателност на иска по чл. 224, ал. 1 КТ, като противоречащи на материалния закон досежно извода за прекратено трудово правоотношение, и формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че не са налице всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 226, ал. 2 КТ, предвид обстоятелството, че липсват доказателства ищцата да е предала трудовата си книжка, за да бъде оформена.

Поддържа се искане отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. С. Д., чрез пълномощника адв. К. Д., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната жалба и се възразява срещу изложените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Настоящият съдебен състав на окръжен съд Кюстендил, като взе предвид доводите посочени в жалбата, както и събраните доказателства по делото и след като ги прецени при условията на чл. 12 ГПК намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимно лице, при спазване на разпоредбите на чл. 259 и следващите от ГПК, разгледана по същество е неоснователна. Съображения:

От фактическа страна по делото е установено следното:

Видно от представения по делото Трудов договор № 15/01.09.2012г. е, че между ищцата и ответното дружество е възникнало трудово правоотношение, по силата на което Д. е изпълнявала длъжността „търговски директор“. Трудовият договор е сключен за неопределен срок. Представени са допълнителни споразумения: от 01.01.2017 г., от 02.01.2018 г., от 01.01.2019 г., от 05.02.2020 г., от 01.04.2022 г. и от 01.01.2023 г., от които се установява, че основното трудово възнаграждение на ищцата е било увеличавано по размер, като с последното допълнително споразумение от 01.01.2023 г. то вече е 1560.00 лева.

По делото е представено нотариално заверено пълномощно, с което управителят на ответното дружество е предоставил на ищцата упражняването на редица права сред 2 които и да представлява работодателя във връзка с възникването, развитието, изменението и прекратяването на трудови правоотношения в т.ч. и дисциплинарните производства.

От приложените по делото писмо и справка от НАП се установява, че в подадените от ответното дружество декларации образец 1 за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 е включено и лицето Р. Д..

Със заявление от 18.12.2023 г. адресирано то Адрианополски епископ Е.

(управител на ответното дружество) ищцата е упражнила правото си да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- поради неизплащане /забавяне на изплащането/ на трудово й възнаграждение. Видно от приложеното известие за доставяне, заявлението е получено на 21.12.2023 г.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, изпълнена от вещото лице Н. Ш. се установява, че чистата сума за получаване за периода от м.08.2023 г. до 21.12.2023 г. е 4 561.78 лв. Експертът изтъква още, че е определил размера на трудовото възнаграждение въз основа на данните, които са посочени във ведомостите, предоставени от ответното дружество като в тази връзка е взел предвид отработените работни дни, работната заплата, класа за прослуженото време и въз основа на всички тези компоненти е определил брутното трудово възнаграждение. Вещото лице е посочило в заключението си, че размерът на мораторната лихва за процесния период от 25.10.2023 г. до 17.07.2024 г. е 405.15 лв., че месечното брутно трудово възнаграждение изчислено съгласно чл. 228, ал.1 от КТ преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1 700.40 лв., а неиизползваният платен годишен отпуск за периода от 01.01.2022 г. до 21.12.2023 г. е в размер на 40 дни на стойност 3 400.80 лв.

Със Заповед с № РЗ-07-23-42/06.12.2023г. на игумена на Рилската обител Адрианополски игумен Е. е наредено на Р. С. Д. – търговски пълномощник на дружеството да изготви в срок до 08.12.2023 г. подробен доклад за текущото финансово състояние на ответното дружество. Представена е докладна записка, изготвена от ищцата, в качеството й на търговски пълномощник и от главния счетоводител А.Т. във връзка с посочената заповед, с която е посочено, че се предоставят изисканите със заповедта финансови документи.

Във връзка с начина на изпълнение на служебните задължения на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели: А. Й. Т., К. В. М., М. И. П. и Г. Й. Б. – Я.

По делото са представени копия от разчетно- платежните ведомостие на работещите в ответното дружество, в т.ч. и ищцата за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г., заедно със справки за дължимите вноски към НАП за посочените месеци.

От така установната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ съдът намира следното.

При този иск в тежест на ищеца е да докаже, че страните са били в трудово правоотношение през процесния период и че е престирал труд, а в тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

В настоящия случай от представеното по делото нотариално пълномощно се 3 установява, че през 2022 г. ищцата е била упълномощена от управителя на ответното дружество като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ. По силата на посоченото пълномощно тя е извършвала всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, в т.ч. и да го представлява като работодател по трудови правоотношения. Следва да се има предвид, че търговското пълномощие е винаги възмездно, като отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор, който може да бъде както договор за поръчка, така и трудов договор. В разглеждания казус правоотношенията, които са възникнали между страните по делото произтичат от трудов договор. Вярно е, че ищцата е сключила трудовия си договор, договаряйки се и като представител на дружеството- работодател и като служител, но следва да се има предвид, че този договор е сключен още през 2012 г. и до момента на прекратяването му през 2023 г. управителят на ответното дружество по никакъв начин не се е противопоставил на този факт, поради което съдът приема, че трудовият договор е породил действието си. По отношение на трудовото възнаграждение, съдът приема, че то е уговорено с допълнителното трудово споразумение от 01.01.2023 г. Съдът не приема твърдението на процесуалния представител на ответното дружество, че представените допълнителните споразумения към трудовия договор и в частност последното, са антидатирани документи на по-късен етап с цел Д. да се ползва с тях в настоящия процес, тъй като по делото са представени и документи: разчетноплатежни ведомости за процесните месеци, справки за удържани данъци, от които безспорно се установява, че на ищцата е било начислявано трудово възнаграждение в размер на 1 560 лв.и върху тази сума са й удържани данъци.

Предвид, че исковата пратенция за трудово възнаграждение е периода от септември до м. декември 2023 г., то е без значение обстоятелството дали ищцата е имала представителна власт по силата на нотариално завереното пълномощно преди 09.03.2022 г. в какъвто смисъл е наведеното от въззивника възражение във въззивната жалба.

По делото няма спор, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността на която е била назначена с трудовия договор. От заключението на изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дължимото се на ищцата за исковия период възнаграждение е в размер на 4 619.92 лв.

По делото няма данни, а и ответникът не твърди да е изплащал на ищцата трудово възнаграждение за периода. Предвид изложеното и настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 КТ е основателен в пълния предявен размер, поради което решението на районен съд ще се потвърди в тази част.

Неоснователен е доводът на въззивника, че районният съд неправилно е уважил предявения иск по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, като се аргументира, че отговорността за забавено изпълнение на ответника в случая е обусловена от липсата на действие на самата ищца, доколкото тя е била назначения и отговорен служител. От показанията на свид.

А. Т., който е изпълнявал длъжността „главен счетоводител“ в ответното дружество, се установява, че същото е било в тежко финансово положение, поради което заплатите не са били изплащани редовно. Независимо, че този свидетел също има дело с ответника, съдът кредитира неговите показания, доколкото от представения по делото счетоводен баланс към 31.12.2023 г. се установява, че дружеството не е било в добро финансово положение. При това положение е нормална практика да бъдат изплащани първо възнагражденията на работниците, а след това на ръководния персонал.