Решение № 80 от 17.07.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Раднево, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100109 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. Н. И. чрез адв. Л.

Б., с която срещу ответника „ Агенция за събиране на вземания“ е предявена претенция за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният Договор за потребителски паричен кредит ********, сключен на ******* г. между В. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК.

В исковата молба, ищцата твърди, че на ******* г. била сключила Договор за потребителски паричен кредит ********, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 10 000 лв. при фиксиран ГЛП от 13.79 % и ГПР от 16.53 % съгласно договора. Съгласно погасителен план следвало да внесе 60 месечни вноски по 288,16 лв., като сумата включвала главница, лихва, такса „ангажимент" и застрахователна премия, съгласно параметрите на договора. Общата стойност на дължимата от ищцата сума по кредита била в размер на 17 289,60 лв. Твърди, че дължала застрахователна премия в размер на 3 360 лева, като в чл. 2 от договора е било предвидено, че тя ще се плаща разсрочено с всяка месечна погасителна вноска. Уговорено било, че дължи такса ангажимент в размер на 350 лева, като отново в чл. 2 от договора било предвидено, че таксата за ангажимент се дължи от кредитополучателя срещу задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент 1 по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.

Tвърди, че на основание Приложение № 1/****** г. към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България" цедент, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като цесионер, задължението на ищцата, произтичащо от Договор за паричен заем Ns ********, е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Излага съображения за нищожност на сключения договор за кредит, поради липса на ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентьт на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От съдържанието на договора не можело да се направи извод за приложимия лихвен процент и годишния процент на разходите, също така кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че застрахователната премия била добавена към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че тези 3 360 лева не били получени от ищцата и тя е получила само главницата на стойност от 10 000 лева.

Твърди, че ГПР, който бил разписан в договора е неверен и е по - нисък от реално приложеният в правоотношението, което съставлява нарушение на чл . 11 ал . 1 т. 10 от ЗПК във вр . с чл . 10, ал . 1 във вр . с чл . 19, ал. 1 и ал . 2 от ЗПК, тъй като таксата за ангажимент в размер на 325.00 лева и застрахователната премия в размер на 2 414,88 лева не е част от общия размер на кредита от 13 000 лева.

Твърди, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя , който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за използване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./ На следващо място счита, че текстът на договора и условията по него са били изписани на шрифт, който е по-малък от 12 и с това е била нарушена разпоредбата на чл. 10 aл. 1 ЗПК, като във връзка с това смята, че договорът за 2 кредит е бил изначално недействителен.

Предвид изложеното иска от съда да обяви нищожността на процесния договор за кредит. Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.

38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Агенция за събиране на вземания“ АД, действащо чрез юрисконсулт М., в който взема становище за недопустимост и евентуално неоснователност на исковете. Не оспорва обстоятелството, че на ******* г. В. Н. И. сключила Договор за потребителски паричен кредит ******** с " БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, както и усвояването на сумите и възникването на облигационното правоотношение. Не оспорва настъпилото въз основа на договора за цесия частно правоприемство от страна на „Агенция за събиране на вземания'' ЕАД. Твърди, че на ******* г. е извършена нова цесия между „Агенция за събиране на вземания " ЕАД като цедент и „ЕОС Матрикс" ЕООД (сега „ЕОС Матрикс" ЕАД), с която вземането, предмет на настоящото производство, е прехвърлено на „ЕОС Матрикс" ЕООД. Дружествотоцесионер е упълномощено да представлява цедента по всички съдебни дела на първа, втора и трета инстанция, отнасящи се до прехвърлените вземания.

Твърди, че клаузите по процесния договор за кредит са в съответствие с действащото към момента на сключването му законодателство и твърденията, изложени в исковата молба са неоснователни, за което излага подробни съображения. Счита, че при евентуално отпадане на клаузите за лихва, следва да се прилага законната лихва по чл. 86, ал. 1 33Д от момента на забава, но не и да се приеме, че цялото задължение е нищожно или недължимо. Твърди, че неправилното изчисляване на ГПР по кредита чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, което е установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите в които ГПР надвишава установеният в закона максимум по чл. 19, ал. 4 3ПК, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 5 3ПК, която указва че това води до недействителност на самата клауза в договора. Иска от съда да отхвърли предявените искове като несонователни.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 17.06.2026 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил Договор за потребителски паричен кредит ******** от ******* г. с " БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 10 000 лв. при фиксиран ГЛП от 13.79 % и ГПР от 16.53 % съгласно договора, както и че на основание Приложение № 1/****** г. към Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България" цедент, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като цесионер, задължението на ищцата, произтичащо от Договор за паричен заем № ********, е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

В тежест на ищцата по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: сключването на Договор за потребителски паричен кредит ******** от ******* г. с "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /отделено като безспорно обстоятелство/, както и че същият противоречи на закона и добрите нрави на посочените в исковата молба основания.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания ” АД следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По делото са приети като писмени доказателства договор за паричен заем № ******** от ******* г./л.6 и л.37/; уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания/ цесия/ от „Агенция за събиране на вземания” АД с изх. №УПЦ-П-БНП/********; Общи условия по договора /л.38/; сертификат № ********* за застраховател „ Кардиф Животозастраховане“, Клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България; общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите „Кредит Класик“ /л.40/; уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „Агенция за събиране на вземания” АД и „ЕОС Матрикс" ЕАД /л.42/.

4

Съгласно правната норма на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинирал като съглашение, при което се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея - това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Тъй като този транслативен договор е каузален, неформален и консенсуален, с постигането на съгласие между страните вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е. последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По отношение на длъжника договорът за цесия не поражда действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване. Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът – това съглашение не поражда нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а променя само лицето, на което той трябва да изпълни. Длъжникът не е страна по договора за цесия, независимо че договорът е от значение за него - с оглед надлежното изпълнение на задължението и освобождаването му от отговорност (той не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него; тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица само по силата на изрична правна норма, каквато не е уредена по отношение на договора за цесия). До получаване на съобщението от длъжника цесията създава едно релативно правно състояние, като в този случай се счита, че вземането е прехвърлено само в отношението цедент-цесионер, а по отношение на всички останали правни субекти цедентът е титуляр на вземането. Изрично в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е регламентирано, че цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. С ТР № 142-7/1954 на ОСГК на ВС е прието, че единствено съобщението, което е направено от цедента, е действително. За длъжника - до получаване на уведомлението, изпратено от цедента, правата на цесионера са във висящо състояние. Наистина, това създава несигурност и възможност цедентът да прехвърли няколко пъти едно и също вземане. В този случай 5 обаче съобщението за което и да е прехвърляне, пристигнало първо при длъжника, ще възпроизведе действие и ще обезсили останалите.

Когато ищецът е предявил иск срещу „стария“ цесионер, а в хода на процеса се установи, че вземането е било прехвърлено на последващ приобретател, правните последици зависят от това дали прехвърлянето е станало преди или след подаването на исковата молба. В настоящия случай договорът за цесия между ответника по делото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен на ****** г. Както вече бе отбелязано, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето обаче има действие спрямо длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор.

Видно от приложеното уведомително писмо към исковата молба /л.7/, ищцата е била уведомена за извършената цесия с цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България" и цесионер „Агенция за събиране на вземания" ЕАД преди завеждане на исковата молба. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не е кредитор по процесния договор за потребителски кредит, поради извършена последваща цесия на ******* г. с цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото обаче не са ангажирани доказателства, които да доказват, че тази последваща цесия е била съобщена на длъжника преди депозирането на исковата молба. Няма данни приложеното към отговора на исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх. №МАЗ ***********/19.03.2026 г. да достигнало до ищцата преди образуването на настоящото производство. Именно поради това за длъжника като насрещна страна по облигационното правоотношение продължава да се легитимира онзи цесионер, който последен му е бил надлежно съобщен.