Решение № 11057 от 10.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11057 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110174901 по описа за 2024 година

Ищецът З.А.Б.” АД, ЕИК ***, е предявил срещу ответника З.О.З.” АД, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1155,01 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2024 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 14.09.2022 г. ПТП в ***, е изплатил сумата от 1140,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а „О.А.“ с рег. № ***, застрахован по застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № 210300/357/5000085, валидна към момента на застрахователното събитие, както и 15 лв. ликвидационни разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 14.09.2022 г. Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил с марка „М.Ц.”, рег. №***, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е отказал да заплати претендираното застрахователно обезщетение, с което обосновава и претенцията си за законна лихва. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.О.З.” АД, ЕИК ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между него и собственика на лек автомобил с марка „М.”, рег.

№***, е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Заявява, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а „О.А.“ с рег. № ***, като е оспорен механизма му. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Искът е оспорен и по размер. Претендират се разноски за производството.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното 1 обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

С доклада по делото по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорни са отделени обстоятелствата, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 14.09.2022 г. лек автомобил с марка „М.”, рег. №*** е застрахован по застраховка гражданска отговорност при ответника; че л.а „О.А.“ с рег. № ***, е застрахован по застраховка Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер 1140,01 лв, както и 15 лв. ликвидационни разноски.

Видно от приетата по делото покана с вх.№1-101-4101-24/04.01.2023г. ответникът е отказал изплащането на регресия иск на ищеца по процесната щета №0300/22/777/507290, тъй като счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а „О.А.“ с рег. № ***.

По делото е представена и приета САТЕ заключението на която се установява, че всички щети по МПС „О.А.“ с рег. № ***, съгласно описа на застрахователното дружество, и данните, отразени в Двустранния констативен протокол за ПТП, се намират в причинно следствена връзка с настъпилото на 14.09.2022 г. произшествие. Вещото лице е описсало механизма на настъпване на процесното ПТП, както следва: На 14.09.2022 г., в град П. по време на движение по улица “П.”, водачът на МПС М.Ц. с рег.№***, предприема маневра за смяна на лентите за движение, като се престроява от дясна в лява пътна лента, при което не съобразява и не изчаква изтеглянето на попътно движещия се л.а. „О.А.“ с рег. № ***, и с предната габаритна част на автомобила (предна броня) реализира лек удар в страничната задна дясна част (задна дясна врата, заден десен калник, задна броня) на движещия се в лявата пътна лента л.а.„О.А.“. Доколкото посоченият механизъм на настъпване на ПТП съвпада с приобщените по делото доказателства, то следва да се приеме, че механизмът на настъпване на произшествието е именно горепосоченият.

За да възникне отговорността на застрахователя, е необходимо по отношение на застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, а именно противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка и вина, като вината се предполага, а противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортното произшествие и причинната връзка подлежат на доказване. Видно от двустранния констативен протокол, подписан и от двете страни, те са постигнали съгласие относно виновното поведение от страна на управляващия лекия автомобил М. с рег.№***. Вината на водача се потвърждава и от направената съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която причината за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил М.. Доколкото ответникът не доказа изключващи вината обстоятелства, съдът счита, че фактическият състав на чл. 45, ал.

1 ЗЗД е осъществен.

Изложените изчисления в приетата по делото САТЕ посочват, че стойността на разходите, необходими за отстраняване на вредите върху процесното МПС О.А., и възстановяването му в състоянието преди събитието се равнява на 1145,48 лв., а с включени 15лв. ликвидационни разноски - 1160,48 лв. Видно от приложените доказателства, а и предвид отделеното за безспорно с доклада по делото, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер 1140,01лв, както и 15 лв. ликвидационни разноски по процесната щета. Поради това, следва да се приеме, че в полза на З.А.Б.” АД е възникнало право на регрес, съгласно чл. 411 КЗ.

С оглед изложеното, съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на застрахования при ищеца лек автомобил. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера 2 на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В хода на делото и след направената САТЕ, става ясно, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.М. с рег.№***, който при маневра за смяна на лентите за движение от дясно наляво, не пропуска попътно движещия се отляво л.а. „О.А.“ с рег. № ***, вследствие на което е настъпило ПТП. Други доказателства за установяване наличието на съпричиняване ответникът не е ангажирал. При така изведения механизъм на ПТП, съдът счита че възражението на съпричиняване е неоснователно.

Въз основа на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен в пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна в пълен размер, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, които възлизат на 898,60 лв., както следва: държавна такса - 50лв., депозит за изготвяне на САТЕ - 300лв. и адвокатско възнаграждение - 498,60лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.А.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.О.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 411, изр.

2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1155,01 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек автомобил л.а. „О.А.“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.09.2022г. в гр. П. с включени разходи за определянето му, ведно със със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 898,60 лв. – разноски за съдебното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3