Решение № 465 от 04.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Плевен, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20234400100592 по описа за 2023 година

Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Д. В. К. от с.****, Плевенска област, подадена чрез пълномощника му адв. М. М., против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата 35 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата по наказателно производство срещу ищеца, приключило с оправдателна присъда постановена по ВНОХД № 307/2022г. на ВтАС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда – 12.04.2023г. до окончателното и заплащане. В исковата молба се твърди, че с присъда на ОС-Плевен по НОХД № 10/22г., ищецът Д. К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.277а, ал.З, пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и е бил осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с тригодишен изпитателен срок.Ищецът твърди, че след обжалване на присъдата на ОС-Плевен, е бил оправдан с постановен по ВНОХД №307/2022г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново съдебен акт. По протест на Апелативна Прокуратура-В.Търново срещу оправдателната 1 присъда, ВКС на РБ е постановил решение по КНОХД №171/23г., 2-ро НО, с което е потвърдил присъдата на АС-Велико Търново, като правилна и законосъобразна.

Ищецът твърди също, че по време на цялото наказателно производство, което е продължило две години, е изживях огромно унижение и страдание и здравето му се е влошило.Без да има някаква вина, действията на държавните органи спрямо него са били като спрямо най-опасен престъпник-бил е задържан в ареста, в домът му е бил извършен обиск, а цялата общественост на селото му е коментирала само него. Чувал е по свои адрес какви ли не слухове-че ще влезе в затвора, че е пропаднал, че държавата всичко ще му отнеме и т.н. Когато е излизал да пазарувам, виждал хората да се побутват и да го обсъждат. Започнали са да странят от него.В семейството му и сред приятелите също е имало проявено недоверие към него - дали им казва истината. Твърди че, притеснението и стресът му са били огромни – не е можел да спи, разболял се е. Когато е започнало делото пред ОС-Плевен, заедно с другия подсъдим/С. П./, са имали чувството, че ще бъдат осъдени, въпреки че са били изключително активни при събиране на доказателствата, които оборват обвинението и ги оневиняват. Но, съгласно мотивите на двете по-горни инстанции, при разглеждане на делото ОС Плевен е нарушил принципа на чл.103, ал.2 от НПК, измествайки тежестта на доказване и възлагайки я на подсъдимия, с което се е стигнало до посочения резултат.

В исковата молба се твърди и това, че след присъдата, недоверието към ищеца от страна на близките и приятелите му се е задълбочило. В семейството му се е усещало напрежение, като близките му са започнаха да се съмняват дали им казва всичко и дали не прикрива нещо, при положение, че е бил признат за виновен и осъден. Така за периода от две години, ищецът твърди, че за него не е имало празници, не е можел да се отдаде на семейството си, чувствал се е ненужен и безполезен. Мисълта, че е поставил петно върху цялото си семейство, макар да няма вина, и с това ги е накарал да страдат, го е съсипвало.

Поради изложеното ищецът Д. К., счита че има правен интерес да предяви настоящата искова молба, с която моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на привличането му като обвиняем по ДП 2

№ 1590/21г. по описа на ОП-Плевен, проведените спрямо него оглед, претърсване и задържането му в ареста, както и в качеството му на подсъдим по НОХД № 10/22г. по описа на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан - 12.04.2023г., до окончателното и изплащане. Моли да му бъдат присъдени и разноските за производството. Ищецът счита, че в случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато против него обвинение, осъществено с действията на органите на Прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за репариране на вредите от предприетите от Прокуратурата незаконосъобразни действия.

Счита, че при преценката за справедливия размер следва да се вземат предвид обстоятелствата относно вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.Счита, че съгласно изброените комплексни критерии, размерът на предявеният иск не е завишен.

Ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 35 000лв - обезщетение за неимуществени вреди от действия на органите на ответника - незаконно обвинение и незаконно задържане, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.04.2023г. датата на влизане в сила на съдебния акт, с което е оправдан, до окончателното и изплащане. Към исковата молба не са приложени писмени доказателства. Направено и уважено е искане за прилагане като доказателство на НОХД№ 10/2022г. на ОС-Плевен.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска 3

ОП Н. Р.. Прокуратурата противопоставя насрещно твърдение, че спрямо ищеца не е вземана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в рамките на досъдебно производство по ПП №1590/2021г. на Окръжна прокуратура-Плевен. Счита, че искът е недоказан, както по основание, така и по размер, тъй като не са ангажирани доказателства за причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Няма доказателства и за влошено здравословно състояние, нито за коментари от страна на съселяните му и лошо отношение към него по повод наказателното производство. Не става ясно и вследствие на какви действия, извършени от Прокуратурата на Република България, обществеността в с.**** е узнала за повдигнатото срещу ищеца обвинение.

В отговора на исковата молба се съдържа и възражението, че ищецът не сочи периода, през който е търпял посочените от него неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение, което от своя страна затруднява защитата на ответника. Представителят на Прокуратурата счита за неоснователно претендираното от Прокуратурата на Република България обезщетение за неимуществени вреди за извършеното претърсване в дома на ищеца, тъй като същото е извършено от разследващ орган от МВР, при условията на чл.212, ал.2 от НПК - в условия на неотложност, като едва след извършването им е уведомен прокурор от Окръжна прокуратураПлевен.

Счита също, че е неоснователно да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди за целия период на воденото наказателно производство, тъй като е била постановена осъдителна присъда на първа инстанция. Оспорва се и размера на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, като ответникът счита, че сумата 35 000лева не съответства на чл.52 от Закона за задълженията и договорите- крайно завишен е и явно несправедлив. Набляга се на това, че в случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как воденото наказателно производство се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, като се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и да съответства на стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване. Ответникът счита, че размера на исковата претенция не е съобразен с периода на водене на наказателното производство, което на фаза досъдебно производство и 4 съдебно производство на три инстанции е протекло в рамките на разумни срокове, нито със съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

Предявеният иск е с правна квалификация - чл.2, ал.1, т.3 вр. с т.1 ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. по чл.277а, ал.3, пр.1, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, в т.ч. и за незаконното му задържане, повдигнато с обвинителен акт от Окръжна прокуратура Плевен, по което наказателното производство е приключило с оправдаването му от въззивната инстанция по ВНОХД № 307/2022г. по описа на АС-Велико Търново. Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на 5 престъпление, както и да е постановен съдебен акт за оправдаването му, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди от незаконно обвинение и задържане под стража през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Не се спори между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че досъдебното производство ЗМ № 37/2021г. по описа на РУ-Н., Пр.преписка № 1590/2021г. по описа на ОП-Плевен е било образувано на 15.04.2021г.с писмено уведомление за започване на досъдебно наказателно производство с извършен оглед на местопроизшествие, при условията на чл.212, ал.2 от НПК, затова че в землището на с.*******, Плевенска област са търсени археологически обекти, без съответно разрешение - престъпление по чл.277а, ал.1 от НК. На същата дата е извършено от разследващия полицай М. Л. претърсване и изземване при условията на чл.161, ал.2 от НПК в дома на ищеца в с.****, на ул.***********, като видно от протокола на л.39 от ДП, при извършването на неотложното действие, не са открити вещи и предмети, имащи отношение към разследването. Уведомен е прокурор от ОП-Плевен, с оглед предприемане на действия по представяне на протокола за одобряване от съдия при ОС-Плевен.