Решение № 35 от 16.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Враца, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело № 20261400100008 по описа за 2026 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на К. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*** ***, ул.“***“ № ***, общ.***, обл.Велико Търново, с която против Районен съд-Враца е предявен осъдителен иск за сумата 4 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са последица от нарушаване правото на ищеца по чл.6, § 1 КЗПЧОС на разглеждане на делото в разумен срок в исковото производство по гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца, ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане.

Първоначално исковата молба е депозирана пред РС-Враца и е образувано гр.д.№ 1868/2025 г. по описа на същия съд, но с Определение № 1064/16.06.2025 г. районният съд е прекратил производството по това дело и на основание чл.7, ал.2 ЗОДОВ го е изпратил на най-близкия родово компетентен съд, а именно – Районен съд-Мездра, пред който е образувано гр.д.№ 924/2025 г. В рамките на това производство ищецът Т. е депозирал молба за увеличение цената на иска до размер от 27 000 лв., поради което РСМездра е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на ОСВраца.

В исковата молба на К. Г. Т. се посочва, че в Констативен протокол изх.

№ РС-25-40 от 01.04.2025 г. на ИВСС е описана фактология, от която е видно, че е нарушен разумния срок за разглеждане на съдебно производство по подадена от него искова молба, вследствие на което е претърпял неимуществени вреди, чието овъзмездяване се търси по съдебен ред.

Навеждат се подробни доводи относно правата на хората с увреждания и гаранциите за упражняването на тези права, съгласно КПХУ и решенията на Съда в Страсбург. Ищецът счита, че в Република България е налице морално 1 остарял и силно дискриминационен подход, който категорично нарушава човешките права, тъй като липсва адекватно законодателство, което гарантира прилагането на стандартите на чл.12 от Конвенцията. В подкрепа на това становище се извършва позоваване на Решение № 12/2014 г. на КС по к.д.№ 10/2014 г., в което изрично се обръща внимание, че основният ангажимент на националния законодателен орган е да приведе нормите на националното законодателство в съответствие с КПХУ. Посочва се, че РБ е подписала Конвецията на 27.09.2007 г, а Допълнителния протокол – на 18.12.2008 г., но те все още не са ратифицирани и хората с увреждания не могат да се възползват от механизмите, които тя предвижда.

На следващо място в исковата молба се сочи, че болките и страданията са строго индивидуални и зависят от субективното отношение на всяко лице към определено противоправно поведение, както и че причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответника. Ищецът счита, че не е необходимо каквото и да е активно поведение от негова страна като пострадало лице, за да се приеме, че действително е изживял негативни емоции и за редовността на исковата молба по ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните негативни изживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания, независимо дали в исковата молба те са подробно описани, като не е условие за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение.

Твърди се, че ответникът не е могъл своевременно да защити накърнените права на ищеца да получи желания съдебен акт в срок, вследствие на което е засегната неимуществената сфера на последния, като е накърнено чувството му за справедливост, изпитал е безсилие, гняв от противоправното поведение на компетентните органи, обида от незачитане правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Твърди се, че засягането на имуществената му сфера е значително – в резултат на продължителното генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ е бил с нарушен сън, изпитвал е продължително време тревожност, изпаднал е в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал е хронично главоболие, настъпило е разстройство на адаптацията, което и до момента не е напълно отзвучало и се установява от приложената медицинска документация. Излагат се доводи, че с оглед психологичната индивидуалност на всеки човек, липсата или наличието на активно поведение е начин за справяне с преживения стрес, но не и доказателство за липсата на такъв, а самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права е достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общият критерий за размера на дължимото обезщетение по чл.6, ал.1 КЗПЧОС не може да бъде установен, тъй като залогът на пострадалия по всяко забавено наказателно, административно или гражданско производство е различен – принципа на риска, а не на вината при обективно /безвиновна/ отговорност на държавата, а преценката дали ищецът е претърпял неимуществени вреди, техния вид и размери касае делото по 2 същество, а самата бавност, както и разумният срок, в който трябва да бъде разгледано и решено делото следва да се установят от съда.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника РС-Враца, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че извършените процесуални действия по гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на същия съд са били съобразени с процесуалния закон, извършени са в предвидените срокове и при съблюдаване интересите на страните по делото.

Излагат се в хронологична последователност всички процесуални действия по делото, като се прави обобщение, че същите са извършени в разумно кратки процесуални срокове и не се установява забавяне на производството. Твърди се, че съдът надлежно и законосъобразно е указал на ищеца процесуалните действия, които трябва да извърши и в какъв срок, но в тези срокове последният не е изпълнил дадените му указания, което е довело до прекратяване на съдебното производство.

В открито съдебно заседание не се явяват ищеца и представител на ответника.

Контролиращата страна Прокуратура на РБ се представлява от прокурор при ОП-Враца, който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е и гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Враца е бил сезиран с искова молба вх.№

12398/13.09.2024 г. на К. Г. Т., с която е предявен осъдителен иск против М. А.

М. за сумата 1 300,00 лв., представляваща част от търсена репарация за претърпени от ищеца неимуществени вреди в общ размер от 1 900,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба са направени искане за освобождаване на ищеца от държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК и искане за обезпечение на гласни доказателства по реда на чл.207 ГПК.

В деня на постъпване на исковата молба е образувано гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца и на случаен принцип е определен съдиядокладчик.

В рамките на същия ден съдията е постановил Разпореждане № 3825/13.09.2024 г., с което исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности в същата чрез представяне на преписи от нея и от приложенията за връчване на ответника.

Със същия съдебен акт са дадени конкретни указания на ищеца и за отстраняване на нередовности в направеното искане за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 ГПК от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

Указано му е също, че съдът ще се произнесе по искането за обезпечаване на доказателства след отстраняване на нередовностите в исковата молба.

Препис от този съдебен акт е връчен на К. Т. на 21.09.2024 г.

На 24.09.2024 г. е депозирана молба от ищеца, с която представя документи и моли да му бъде предоставен срок за внасяне на дължимата държавна такса.

3

С Определение № 1742/09.10.2024 г. районният съд на основание чл.63, ал.1 ГПК е продължил срока за изпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса до 31.10.2024 г., вкл.

В рамките на продължения срок не са извършени никакви процесуални действия от ищеца Т..

С Определение № 1920/07.11.2024 г. районният съд е отхвърлил искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК и му е указал в едноседмичен срок от влизане в сила на същия съдебен акт да представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ВРС в размер на 52,00 лв. Със същия съдебен акт е отхвърлено и искането на К. Т. за допускане на правна помощ по делото на основание чл.95, ал.1 ГПК. Най-сетне с разпореждането са дадени и указания на ищеца да обоснове наличието на обезпечителна нужда по повод направеното искане за обезпечаване на доказателства.

Този съдебен акт е връчен на К. Т. на 16.11.2024 г.

В рамките на указания срок не са извършени никакви процесуални действия от ищеца Т..

С Определение № 2090/02.12.2024 г. районният съд е отхвърлил искането на К. Т. за обезпечение на доказателства.

Този съдебен акт е връчен на ищеца на 11.12.2024 г., като няма данни да е обжалван.

С Определение № 62/08.01.2025 г. районният съд е постановил връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и е прекратил производството по гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца.

От приложения Констативен протокол от 01.04.2025 г. на ИВСС се установява, че е било образувано производство по реда на Глава ІІІ“а“ от ЗСВ по заявление рег.№ РС-25-40/14.01.2025 г. на К. Г. Т., в което са били изложени оплаквания за бавно правораздаване по гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца. В протокола е отразено, че при извършената проверка е констатирано, че съдебното производство се е движело бързо, разглеждано е в кратки процесуални срокове и не се констатират периоди на забавяне.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл.2б, ал.1 ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на разглеждането на гр.д.№ 2925/2024 г. по описа на РС-Враца в неразумен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В чл.2в от ЗОДОВ е предвидено, че обезщетение може да се претендира и когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

При извършване на преценката за разумност на срока, в който е разгледано дадено производство, са приложими три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото. Тези критерии са изводими от чл. 6, § 1 от Конвенцията и са залегнали в текста на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ. Общата 4 продължителност на производството е главният показател, спрямо който се преценява дали дадено дело е било приключено в разумен срок.

В настоящия случай производството по гр. д. № 2925/2024 г. на Районен съд-Враца е продължило от подаване на исковата молба на 13.09.2024 г. до приключването му с определение от 08.01.2025 г., т.е. общо 4 месеца и 7 дни. Това е очевидно кратък срок, което изключва дефинитивно посочения погоре чл.6, § 1 от Конвенцията. В рамките на този срок съдът е извършил множество процесуални действия, насочени към отстраняване нередовности в подадената искова молба на К. Г. Т. и нередовности в искането му за освобождаване от държавна такса. Срокът за отстраняване на нередовностите е бил продължен по искане на самия ищец, като продълженият срок е включен в общия посочен период на разглеждане на делото. Освен това ищецът не е изпълнил дадените му от съда указания и това негово пасивно поведение е довело, както до отхвърляне на исканията му за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ, така и до отхвърляне на искането му за обезпечение на доказателства. К. Т. не е обжалвал така постановените съдебни актове, макар същите да са подлежали на инстанционен контрол. Тези процесуални срокове за обжалване също са включения в посочения общ период на продължителност на делото.