Решение № 4403 от 21.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4403/21.10.2019г.

Гр.Варна,21.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 6534 по описа за 2019 година на ВРС, ХLII – ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба с вх. рег. № 30 984/30.04.2019 г. от ищцата П.Д.Ж., ЕГН**********, с настоящ адрес: ***, чрез адвокат С.Д. ***, със съдебен адрес:***, против ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***.Отправеното със сезиращата съда искова молба искане е: Да бъде постановено

Решение, по силата на което, да бъде прието за установено, че ищцата П.Д.Ж., ЕГН ********** не дължи претендираната от „Е. П. П.“ АД сума в размер на 782,80 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и осемдесет стотинки) по издадена фактура №**********/16.04.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес: * (*) за период на потребление от 10.01.2019 г. до 09.04.2019 г. по клиентски номер: *с абонатен номер: *, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата претендира и заплащане на сторените в производството разноски.

Исковата си молба ищцата основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: Ищцата твърди, че е клиент на „Е.П.“ АД по партида с клиентски номер *с абонатен номер*.

През месец април 2019 година при проверка на текущата си сметка на каса на ответника П. Ж. узнала, че от нея се претендирала сумата в размер на 782,80 лв. по издадена фактура №**********/16.04.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в * за период на потребление от 10.01.2019г. до 09.04.2019 г.В последствие й били изпратени писмо с изходящ номер 52196_КП1105354_1/15.04.2019 г. В цитираното писмо било посочено, че на дата 09.04.2019г.била извършена проверка на електромера и в резултат на констатирано неточно измерване било направено преизчисление на количествата потребена електрическа енергия. Приложен бил и протокол за проверка 1105354/09.04.2019г., чиито констатации относно констатирано неправомерно въздействие върху електромера ищцата оспорва. Ищцата твърди, че не е консумирала електрическа енергия в размер на количествата обективирани в процесната фактура. Оспорва изцяло дължимостта на сумата предмет на иска и счита, че същата не следвало да бъде заплащана, тъй като липсвало правно основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва се и сумата да била определена правилно по размер, както и с решение на КЕВР да е била одобрена цена в размер приложена към процесната фактура, като твърди, че сумата била произволно определена от електроснабдителното дружество.На следващо място ищцата посочва в исковата си молба, че за релевантния за спора момент - датата на извършената проверка, следвало да бъде отбелязано, че липсвала нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите: Преди извършеното изменение в Закона за енергетиката и по специално чрез приемането на разпоредбата на чл. 83, ал.

1, т. 6 от ЗЕ (обнародвани в Държавен вестник бр.54 от 17 юли 2012г.) за ответника не съществувала нормативна възможност, която да предоставя правото на същия да извършвал едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се обвързала с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа енергия, които били обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013 г. Преди влизането в сила на ПИКЕЕ, сочи ищцата, електроразпределителните дружества коригирали сметките на потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от собствените си Общи условия, което било потвърдено в: „стотици решения на ВКС“. Към датата на процесната проверка,подчертава ищцата било налице Решение №1500/06.02.2017 г. по адм. дело №2385/2016г. на

Върховен административен съд, с което били отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т. 3. от Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. Това решение било публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от дата 14.02.2017 г. Налице било и решение №2315/21.02.2018г. по адм. дело №3879/2017 г. на Върховен административен съд, с което били отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013 г., което било потвърдено, влязло в законна сила и обнародвано на основание чл. 194 от АПК в Държавен вестник брой 97 от 23.11.2018 г.Ищцата се позовава на чл. 195, ал. 2 от АПК, като подчертава в исковата си молба, че правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждали служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явявала КЕВР, на която съобразно нормата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ били делегирани правомощия да приема правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Комисията, твърди в исковата си молба ищцата П.Ж., не била приела нови Правила на мястото на отменените норми, следователно не била изпълнила вмененото й с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт.Поради изложеното, ищцата обобщава, че към момента на проверката /а и понастоящем/ липсвал приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. На следващо място ищцата заявява, че било налице Решение

№798 от 20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016г. на

Върховен административен съд, с което било отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.“ АД. Налице било и Решение №595 от 17.01.2017г. по адм. дело №2719/2016г. на Върховен административен съд, с което било отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Е. П. М.“ АД (със сегашно наименование „Е. С.“ АД). В този смисъл към датата на издаването на становището за начисление на електрическа енергия и протокола за проверка,според ищцата, нямало действащи Общи условия или ако е имало- то това били Общите условия на „Е.

П. П.“ АД и „Е. С.“ АД приети в 2007г. Това било така, т.к., съгласно чл.21, ал.1, т.4 от Закона за енергетиката, КЕВР следвало да одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването трябвало да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник съгласно правилата на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката (за „Е. П. П.“ АД) и чл.104 а, ал.З от Закона за енергетиката (за,,Е. С.“ АД). Тоест, за да бъде в сила Общите условия на двете дружества от 2014г. следвало да бъдели осъществени кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник. След като били налице решения на Върховния административен съд, с които били отменени решенията на КЕВР, с които били одобрени Общите условия от 2014г.

, то липсата на една от императивните предпоставки за действието йм била отпаднала, считано от датата на влиза в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не можело да бъдат прилагани.Общите условия от 2007 година обаче, твърди от друга страна ищцата, не били съобразени с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“ АД) от Закона за енергетиката, където било посочено, че Общите условия трябвало да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Във връзка с изложеното,сочи ищцата, следвало да бъде обърнато внимание и на практиката на Върховния касационен съд, която разгледала възможността да бъде коригирана едностранно сметката на потребителите от доставчика на електрическа енергия, след измененията на чл.

83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (съгласно редакцията на нормата, в сила след измененията, обнародвани в Държваен вестник бр.54 от

17 Юли 2012г.).В този смисъл ищцата се позовава и цитира мотивите на решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, за да изведе извода, че липсват и двете кумулативно приети предпоставки цитирани в решение №104/01.08.2016г. по т.д. №1671/2015г. на ВКС даващи основание да коригира сметката на ищеца.Липсвали, твърди ищцата, действащи Правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсвали и действащи Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 (досежно „Е. П. П.“ АД) и чл.104а, ал.2, т.5 (досежно „Е. С.“ АД) от Закона за енергетиката. Наред с горното твърди ищцата, че по отношение на процесния електромер не била извършвана периодична проверка в нормативно определения срок/ съгл. 43, ал.4 от Закона за измерванията ;т.26 от Заповед №А-102/05.03.2010 г., която на основание чл.43, ал.З от Закона за измерванията посочвала, че последващи проверки на средствата за измерване за еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на срока на предходната проверка в зависимост от мощността ./В задължение на „Е. С.“ АД, като собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване, както по силата на закона така и по силата на Общите условия на това дружество, заявява ищцата, било да извършва такива периодични проверки. В тази връзка, според ищцата, „Е. С.“ АД, не било проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 от ЗЗД и не можело да се приеме, че неизправността в измервателния уред била причинена от потребителя на електрическата енергия/ищец, а напротив: същата се дължала на неизпълнение на цитираното дружество.

Поради което нямало как от потребителя да бъдела търсена отговорност за процесната сума. В случай, че ответната страна се позовяла на някоя от разпоредбите си от Общите условия или по специално на някоя от хипотезите на чл.38 от ОУ на „Е. С.“ АД приети през 2007г., според ищцата следвало да се има предвид практиката на ВКС посочена в исковата молба, която отричала възможността ответното дружество да коригира сметките на абонатите при липса на действащи Правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а и на алтернативно основание следвало да бъде обърнато внимание, че същата разпоредба се явявала нищожна. Неравноправният характер на така извършената корекция от ответника следвал от липсата на предвидена както на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ, така и на договорна възможност да бъдела проведена корекционна процедура в полза на потребителя - в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3. Изрично в чл.104а, ал.2, т.5, б. „Б“ от ЗЕ било указано, че Общите условия на „Е. С.“ АД и в чл.98а, ал.2, т.6, б. „Б“ от ЗЕ (относно Общите условия на „Е. П. П.“ АД) следвало да съдържат възможност за корекция на сметка както в полза на крайния снабдител, така и в полза на потребителя. Това обаче не било предвидено нито нормативно, нито договорно, а на практика - никога не се случвало.Ето защо, на това основание, но и не само, счита ищцата Ж., че разпоредбите на чл. 38 от ОУ на „Е. С.“ АД от 2007г. изм. през 2009г. били нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това противоречали на интереса на потребителя. Твърди се,че за потребителя не е съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и потребителят не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством средството за търговско измерване електрическа енергия. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми“ върху вече платени месечни сметки, възразява още ищцата, че била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни норми. Общите условия на „Е. С.“АД в чл. 38, според ищцата в най-висша степен представлявали пример за неравноправни клаузи в потребителски договор по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Те представлявали част от Общи условия, които не били индивидуално уговорени клаузи, а били изготвени предварително и поради това потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им, което влечало и тяхната нищожност по аргумент на чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Корекцията на сметка по смисъла на чл.38 от Общите условия на „Е.