Решение № 128 от 29.08.2026, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 339/2026
- Вид
- Решение № 128
- Подписан
- 29.08.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА ДОНКОВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 128 гр. Търговище, 29.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА при участието на секретаря С. Й. Й. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно наказателно дело № 20263530200339 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ЛАЙТС” ООД, ЕИК 104000194, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Н. Г.“ № **, представлявано от управителя С.В.Т., чрез пълномощника адв.Х. К. – САК, против Наказателно постановление № 25 – 2600035 от 20.04.2026г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище. Считайки, че НП е необосновано и незаконосъобразно, жалбоподателят желае същото да бъде отменено, алтернативно - НП да бъде отменено, а дружеството – предупредено. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Посредством пълномощника си представя писмена молба, с която жалбата се поддържа и се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано възнаграждение от ответната по жалбата страна.
Наказващият орган - Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище, посредством процесуалния си представител в с.з. поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
През м. март 2026 г. инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище извършили проверка на работодателя „ЛАЙТС” ООД –гр.Велико Търново, ЕИК 104000194, с обект на контрол - денонощен магазин, находящ се в гр.Търговище, ул.“Паисий“ №1. С призовка /на основание чл.45, ал.1 от АПК/ от 05.03.2026 г. от работодателя били изискани документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения с наетите лица и полагащи труд в обекта, в това число и пълните трудови досиета на освободените лица след 01.12.2025 г., включително документи за начисляване и изплащане на трудовите им възнаграждения.
При извършената проверка на изисканите и представени документи от работодателя „ЛАЙТС” ООД, било установено, че работничката Е.Х.М., ЕГН ********** е била наета на работа по трудов договор № 1249 от 22.10.2025 г. на длъжност „продавач – консултант“ при условията на пълно работно време 8 часов работен ден, при месечно сумирано отчитане, съгласно график. Според т.7 от представения трудов договор, сключен с работничката, трудовото възнаграждение следвало да се изплаща „наведнъж, в брой или по банков път при изрично съгласие на служителя, до 30 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася“. Контролните органи установили, че със заповед № 824/30.01.2026 г. работничката Е.Х.М. е била освободена от работа, считано от 30.01.2026 г. Съгласно ведомостта за работни заплати за месец януари 2026 г., размерът на основната й заплата бил 630.00 евро, като работничката имала начислена „основна заплата“ в размер на 409,50 евро /брутно трудово възнаграждение/ за отработени 13 работни дни. До приключване на проверката, работодателят не представил документи, които да доказват, че е изплатил на Е.Х.М. горепосоченото трудово възнаграждение.
Резултатите от извършената проверка били отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР 2608680 от 31.03.2026г., екземпляр от който на същата дата - 31.03.2026г., бил връчен на Б.П.Д., упълномощен представител на работодателя. Със същия ПИП на работодателя били дадени 2 задължителни предписания, като предписание № 8 било - в срок до 08.04.2026 г. да изплати на работничката Е.Х.М. трудовото възнаграждение за м.януари 2026 г. в размер на 409, 50 евро.
Във връзка с установено при проверката, на 31.03.2026г. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“- Търговище съставил на „ЛАЙТС” ООД и АУАН № 25 – 2600035 /31.03.2026 г. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощения представител на дружеството, който отказал да го подпише и да получи съответен препис.
Отказите му били удостоверени с подписа на свидетел. С писмо вх. № 26048991/ 09.04.2026 г. работодателят уведомил контролния орган, че е изпълнил горепосоченото предписание под № 8 по ПИП № ПР 2608680/ 31.03.2026г., като представил заверено копие на преводно нареждане от 07.04.2026 г. за изплатено възнаграждение на работничката Е.Х.М. за м.януари 2026 г.
Въз основа на съставения АУАН и съобразявайки направеното плащане, Директорът на Дирекция ”Инспекция по труда” - Търговище издал Наказателно постановление № 25 – 2600035 от 20.04.2026г. Посредством същото за нарушение на чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.415в, ал.1 от КТ наложил на „ЛАЙТС” ООД, в качеството му на работодател, имуществена санкция в размер на 150 евро.
Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от показанията на св.М. и писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, по предвидените от закона ред и форма. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН - АУАН и НП съдържат необходимите реквизити. Налице е яснота относно нарушението, за което е санкционирано дружеството жалбоподател.
При безспорно установената фактическа обстановка по делото е обоснован извода, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, съгласно която същият е длъжен да плаща уговореното трудово 3 възнаграждение за извършената работа в установените срокове. След като не е изплатил уговореното и начислено трудово възнаграждение на работничката Е.Х.М. за м.януари 2026 г. до 02.03.2026 г. /съгласно уговореното в трудовия договор и предвид, че 28.02.2026 г. и 01.03.2026 са били неработни дни/, е обоснован изводът, че на 03.03.2026 г. работодателят е извършил нарушение на посочената по - горе разпоредба от КТ. Обстоятелството, че впоследствие – на 07.04.2026 г., в изпълнение на даденото му от контролните органи предписание, е изплатил възнаграждението на работничката, не изключва извода за извършеното нарушение на чл.128, т. 2 от КТ. От НП е видно, че плащането е било съобразено от наказващия орган, който е приел, че нарушението е отстранено своевременно, както и че са налице и останалите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, поради което е приложил посочения привилегирован състав.
Съдът намира, че нарушението е квалифицирано правилно. Същото не покрива критериите на чл.9, ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН за малозначителност, доколкото не може да се приеме, че се отличава с явно незначителна обществена опасност, още по -малко, че е лишено от такава, доколкото с деянието е било засегнато основно трудово право на работничката - правото да получи своевременно трудовото си възнаграждение за положения труд.
В жалбата се възразява, че в случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, която разпоредба наказващият орган неоснователно не е приложил. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно ТР № 3/10.05.2011г. на ВАС „Специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно” административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН”.
Съдът намира, че с НП правилно е определен размерът на наложената имуществена санкция от 150 евро. Наказващият орган е аргументирал този размер с довода, че нарушението касае едно от основните задължения на работодателя, като страна по трудовото правоотношение, като същото пряко въздейства върху жизненото равнище и минимум, както на работника, така и на неговото семейство. Предвид това и съобразявайки всички доказателства по делото, степента на обществена значимост и укоримост на нарушението, както и обстоятелството, че забавянето при изпълнение на това
4 работодателско задължение е един месец, е определил размера на санкцията.
Съдът споделя така изложените мотиви, като намира, че наложената санкция съответства на тежестта на нарушението, предвид значимостта на обществените отношения, охранявани от нормата на чл.128, т.2 от КТ, размера на изплатеното със закъснение възнаграждение и периода, през който работничката е била лишена от посочените средства. Наложената с НП имуществена санкция от 150 евро не противоречи на принципа за съразмерност на наказанията, тъй като е определена в рамките на предвидения от закона размер, съответства на характера и продължителността на нарушението и не надхвърля необходимото за постигане целите на административното наказание.
С оглед изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, основателно се явява искането, направено от процесуалният представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 130 до 190 лева. В случая възнаграждение в размер на 66, 47 евро /130 лева/ съдът счита за справедлива сума с оглед правната и фактическа сложност на делото, и обема на оказаното процесуално представителство.
Следва възнаграждението да се присъди в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 2600035 от 20.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Търговище, с което на „ЛАЙТС“ ООД – гр.Велико Търново, ул.“Н. Г.“ № 79, ЕИК 104000194, представлявано от управителя С.В.Т., за нарушение на чл.128, т.2 от КТ и на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 150 евро, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА „ЛАЙТС“ ООД – гр.Велико Търново, ул.“Н. Г.“ № 79, ЕИК 104000194, представлявано от управителя
С.В.Т. да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София сумата от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 6