Решение № 67 от 23.03.2022, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Смолян, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440100857 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца И. Д. Б., ЕГН**********, с адрес гр.Смолян, ул.“****“ №***, срещу ответника Застрахователно А. дружество „****“ АД, ЕИК****, гр.София, Община Столична, ж.к.“***“, бул.“***“ №*, с правното основание на чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 10 000 леваобезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП на 16.11.2020г. в гр.Смолян, на кръстовище , образувано от ул.“***“ и бул.“***“ до хотел „***“, като ищецът бил блъснат на пешеходна пътека от водача на лек автомобил с рег.№***, *** А. И. Л., ведно със законната лихва , считано от датата 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил чл.119ал.1 от ЗДвП, за което е съставен Акт за установяване на административно нарушение №320228 от 16.11.2020г., като видно има деформиран преден капак от удара към пешеходеца. При преминаване на ищеца на пешеходната пътека, посоченият водач на лекия автомобил не пропуска да премине и блъска пешеходеца И. Д. Б. в дясната тазобедрена става, при което изпитал ужасна болка, тъй като имал диагноза Коксартроза съобразно ЕР на ТЕЛК 1664/143 от 28.07.2014г., бил закаран в Спешно отделение на болницата в гр.Смолян. съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от дата 16.11.2020г. , като видно от него има деформиран преден капак от удара към пешеходеца.

За лекия автомобил рег.№***, марка ***, управляван от А. И. Л., има 1 валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество Застрахователно А. дружество „**** АД по застрахователна полица, валидна за периода 06.02.2020г.- 06.02.2021г.

Въпреки изпратените писмо и покана от ищеца до застрахователното дружество за обезщетение, не е получил отговор. Включително изпратил покана по ел.поща на дружеството на 31.03.2021г., на което също няма отговор.

Обезщетението за неимуществени вреди ищецът търси за претърпените изпитани от него силни болки в тази му възраст на 71 години при коксартроза на тазобедрената става, продължаващи страдания, безпокойство, безсъние, в резултат на удара, сънувал кошмари, станал затворен и страхлив, страхува се да излиза на пътя, страхува се от преминаващи автомобили, изпитва болки и до настоящия момент и ще изпитва и за в бъдеще, затрудненото придвижване и здравословни усложнения от удара.

В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалните представители на ищеца адв.З. Ч.и адв.Ж. Ч.

За ответника З. А. дружество „****“ АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. Исковете се оспорват с внесени писмени молби по възраженията в отговора.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника Застрахователно А. дружество „****“ АД предявения иск се оспорва като неоснователен. Признава се наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на автомобила „***“ с рег.№ *** по силата на застрахователна полица BG/30/120000437515, сключена със ЗАД „**** АД.

Ответната страна оспорва, че е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил ***, като елемент от фактическия състав на деликта и съответно от фактическия състав от отговорността на застрахователя, поради което и не следва да се ангажира и отговорността му. С отговора се прави възражение относно размера на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, необосновано и прекомерно завишен. Освен че се присъжда само за действително претърпени вреди, размерът на обезщетението не е съобразен и с реално понесените от ищеца болки и страдания, а също и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП. Представените с исковата молба медицински документи са недостатъчни.

Ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца И. Д. Б., изразяващо се в нарушаване на изискванията на чл.113 , ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, като според ответната страна ищецът не се е съобразил при преминаването на платното за движение с приближаващите се превозни средства, като същият е удължил времето си на пресичане на пътното платно и така сам се е поставил в положение на опасност от настъпване на произшествие. Това нарушение на ищеца е в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него и при евентуална доказаност на исковата претенция, определеното от съда обезщетение следва да се намали наполовина, предвид приноса на 2 пострадалия съобразно изложеното.

С отговора се оспорва също и механизма на ПТП, така, както е отразен в представения Констативен протокол, оспорва се в частта относно отразените факти и обстоятелства, при които е настъпило ПТП.

Ответникът оспорва и акцесорния иск. Изтъква се, че дружеството не е било сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, ведно с молбатауточнение, отговора на ответника, становищата в съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, заключенията по назначените съдебна- автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза, намира предявения иск за частично основателен по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В т. 1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че такива се явяват и неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.

Отговорността на застрахованото лице за причинено от него увреждане следва от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД .

В чл. 51 от ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Тежестта на доказване по предявените искове е на ищеца, който следва да установи твърденията в исковата си молба относно основанието и размера на претенцията. Следва да установи твърденията за претърпените от него болки и страдания така, както описва в исковата си молба и молбата- уточнение, твърденията за механизма на ПТП, а именно, че преминавайки на пешеходна пътека водачът на лекия автомобил *** не го пропуска, т.е., допуснал е нарушението на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, при което са причинени вредите, причинно- следствената връзка между виновното поведение на водача на лекия автомобил *** с рег.№ *** и настъпилите вреди, вида на вредите, размера на обезщетението съобразно вредите.

Ответната страна следва да установи възраженията си за съпричиняване от страна на ищеца съобразно изложеното в отговора. Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение за автомобила „***“ с рег.№ *** по силата на застрахователна полица BG/30/120000437515, сключена със ЗАД „**** АД.

В хода на делото ищецът установи всички свои твърдения, обуславящи 3 ангажиране отговорността на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Безспорно е наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за МПС- собственост на „****“ ООД по застрахователна полица BG 30/120000437515, със срок на действие 06.2.2020г.- 06.02.2021г.

По безспорен начин се установи настъпилото ПТП на 16.11.2020г., както и механизма на ПТП, изяснено по категоричен начин от вещото лице по назначената съдебна авто- техническа експертиза. Според заключението по САТЕ на 16.11.2020 г. около 07:50 часа в гр.Смолян, в светлата част на денонощието А. И. Л. управлява лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег, №***, собственост на „***“ ООД по ул. „** ***“ (север - юг). Стигайки до бул.“***“, той се престроява в лентата за завиване на ляво по посока кв.Райково. Преминава главния път на платното от кв.Райково за гр.Смолян, минава кръговото и се включва е главния път на платното от гр.Смолян към кв.Райково на бул. „***“ (запад - изток). В същото време по пешеходната пътека пресича правилно пешеходеца И.Д. Б., който се движил от север на юг, по посока спирката на болницата по посока кв.Райково.

Пресичайки на пешеходната пътека, намираща се на кръстовището между ул.„ ***“ и бул.„***“ на платното за кв.Райково, е блъснат от предната част на лекия автомобил марка „**“, модел „***“ с рег.№***, управляван от А. И.

Л.

Вещото лице изяснява, че пътя е еднопосочен хоризонтален с две ленти за движение, сух, без наноси от инертни материали. Видимостта е била нормална при дневна осветеност, към момента не е имало мъгла или друга задименост, която да попречи на добрата видимост.

В дадения участък има обособени тротоари, банкети и пешеходни пътеки, по които се е движил правилно пешеходецът И.Д. Б.

Вещото лице е направило извод, че лек автомобил марка „****“, модел „***“ с Рег.№***, управляван от А. И. Л. се е движил между около 15 и 20 км/ч към момента на процесното ПТП.

От техническа гледна точка Б. не е можел да възприеме опасността, тъй като той се е движил правилно по пешеходната пътека. Ако е имало пряк визуален контакт с идващия автомобил, той би имал възможност да предприеме някакви действия. В случая автомобила идва от дясно за него, като го изненадва, в момента в който той вече е бил по средата на пешеходната пътека.

За водача на лекия автомобил – той е бил длъжен, при приближаване на 4 пешеходната пътека да пропусне стъпилия и преминаващ вече пешеходец И.

Б.на пешеходната пътека, като намали скоростта или спре, като е пренебрегнал това.

Според вещото лице по САТЕ за пешеходецът И.Д. Б. ударът е бил непредотвратим, а за водача А. И. Л. е бил предотвратим, тъй като през цялото време е имал визуална видимост към пешеходецът.

От техническа гледна точка водачът А.Л., управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с Рег.№*** е бил длъжен, при приближаване на пешеходната пътека да пропусне стъпилия и преминаващ вече пешеходец И.

Б. на пешеходната пътека, като намали скоростта или спре. Пренебрегването на това е предизвикало настъпването на процесното ПТП. Той от мястото на което се е намирал пресичайки главен път на бул. „***“, нрез цялото време е имал възможност да следи движението на пешеходеца.

При така установеното със заключението по САТЕ, което вещото лице поддържа в съдебно заседание и при изслушването му подробно обяснява, следва да се приеме, че водача на автомобила А.Л. е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, изискваща при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Това е негово задължение. ПТП е настъпило вследтвие именно нарушаването на цитираната разпоредба.

Предвид заключението по САТЕ, не се установи възражението на ответника за съпричиняване от страна на пешеходеца Б..

За настъпилото ПТП се ангажират и гласни доказателства, а именно разпитани са свидетели, които потвърждават, че ищецът Б. бил блъснат от МПС през м.ноември на 2020г.- така свидетелят М. сочи, че майка му се обадила, че И. е бутнат на пешеходна пътека. Същото сочат и свидетелите А. и Р., така и свидетелят Л.. Последният свидетел А.Л. подробно обяснява, че на посочената дата и на описаното място на ПТП, тъй като бил заслепен от слънцето, бутнал пешепходеца , след което му помогнал и го закарал до болницата. Св.Л. свидетелства, че не е забелязал пешеходеца, видял го, след като го бутнал, тъй като бил заслепен, не го видял въобще от слънцето.