Определение № 91 от 26.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново , 25.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен Борисов

Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20204100500871 по описа за 2020 година

Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на„А. С. В.“ ЕАД-С. частна жалба е определение от 1294/16.10.2020 г. по гр.д.№ 1450/2020 г. на ГОРС , с което е повелено връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 ГПК на това дружество , прекратено е образуваното по нея производство и е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 825/10.07.2020 г. по ч.гр.д. № 835/2020 г. на ГОРС, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и върнато районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество- основателна.

Причината за постановената отрицателна процесуална санкция на връщане на исковата молба е убеждението на съдията- докладчик , че ищецът не е изпълнил дадено му указание по реда на чл.129, ал.2 , вр. с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК а посочи размера на всяко едно от вземанията за главница и застрахователна премия, включени в сумата 291,11 лева.

Определението е незаконосъобразно.

Обстоятелствената част и петитума на исковата молба съответстват по съдържание на заявлението по чл. 410 от ГПК въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжника Н. Ц. Б.. Издаването на този съдебен акт е показател за положителна преценка на заповедния съдия , че заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, защото редовността му от това гледище е предпоставка за това – чл.410, ал.2 ГПК. Конкретното указание към ищеца за „вътрешна“ индивидуализация на сумата 291,11 лева , назована само с термина „главница“ е проява на ненужна процесуална дребнавост . Затова макар и неизпълнено , подобен род неизпълнение не оправдава повелената тежката санкция за съдбата на исковата молба. Уточнението би могло да се направи по реда на чл. 143, ал.2 ГПК , но дори и да не се направи, не би било невъзможно при решаването по същество на делото да се установи какви са съставките по размер на цялата търсена като дължима остатъчна сума / щом би се приело , че съдържа в себе си въпросните два вида вземания/.

По изложените съображения, определението търпи санкция на отмяна , при което делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 1294/16.10.2020 г. по гр.д.№ 1450/2020 г. на ГОРС , с което е повелено връщане на исковата молба по реда на чл. 129, ал.3 ГПК на „А. С. В.“ ЕАД-С., прекратено е образуваното по нея производство и е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 825/10.07.2020 г. хэо ч.гр.д. № 835/2020 г. на ГОРС.

ВРЪЩА делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2