Решение № 528 от 19.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. София, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20221001000416 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 900972/10.08.2021 г. по гр. дело № 133/2021 г. Софийски окръжен съд, ГО, 10 състав е осъдил К. Б. М. да заплати на „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор, следните вземания, произтичащи от Договор за прехвърляне на вземания от 20.05.2016 г., сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД като цедент и „Юробанк България“ АД като цесионер и по силата на който в полза на Банката са прехвърлени вземания по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39455/05.08.2008 г.: 1./ сума в размер на 35 665.67 швейцарски франка, представляваща част от усвоената и непогасена главница, падежирала в период след 10.08.2013 г. и претендирана като вземане с исковата молба в общ размер от 61 876.77 швейцарски франка; 2./ сума в размер на 163.26 швейцарски франка, представляващи такси за периода 10.08.2015 г. до 11.11.2016 г., от общ претендирай с исковата молба размер на такси по кредита от 942.48 швейцарски франка за периода от 10.06.2012 г. до 11.11.2016 г.; 3./ сума в размер на 34.45 швейцарски франка, представляващи застраховки за периода 08.08.2016 г. до 08.09.2017 г., от общ претендиран с исковата молба размер на застраховки от 214.02 швейцарски франка за периода от 22.10.2012 г. до 08.09.2017 г.; 4./ сума в размер на 123 лева - разноски за нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до 29.05.2018 г., всички суми дължими ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 27.07.2018 г. до окончателното им изплащане. С решението К. Б. М. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сторените разноски за водене на настоящото производство в размер на 5 922.40 лв., от които 2 550 лв. за държавна такса в производството, 2 812.40 лв. - адвокатски хонорар, и 560 лв. дължими по експертизата, като оставя без уважение възражението на К.М. по чл. 78, ал.5 ГПК.

1

Срещу решението е подадена въззивна жалба от К. Б. М., който моли съда да го отмени изцяло и да отхвърли предявения иск. Поддържа, че съдът неоснователно приел, че е уведомен за цесията, извършена един месец след сключване на договора за кредит.

Липсвали каквито и да било доказателства за уведомяването, а банката умишлено го подвела, че все още е неин клиент, канейки го да подписва допълнителни споразумения. От факта, че жалбоподателят е подписал сключените допълнителни споразумения не можело да се изведе, че е надлежно уведомен за цесията. Съдът неправилно приел като неоснователно възражението му като ответник, че банката не е изпълнила задължението си за разясняване на ясен и разбираем език и не обяснила точния механизъм, свързан с погасяване в чуждестранна валута. Позовава се на Директива 93/13 EИО на Съвета на Европейския съюз, която задължавала разясняването на риска от поскъпване на чуждестранната валута да предхожда оформянето и подписването на договора. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.18 от договора за кредит урежда правото на банката да обяви кредита предсрочно изискуем като регламентира и това, че целият кредит става предсрочно изискуем, считано от датата на последната вноска без да е необходимо каквото и да било изявление на страните. Това означавало, че считано от датата на падежа на последната платена вноска целия остатък по кредита е станал предсрочно и изцяло изискуем и поради което е изтекла погасителната давност за процесните вземания още в началото на 2013 г.

Счита, че съдът неправилно определил разноските по делото.

Въззиваемият „Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на въззивното решение. Твърди, че със самия договор кредитополучателят се е съгласил и задължил в случай на прехвърляне на вземанията на банката по договора за кредит към трето лице да продължи да погасява задълженията си по кредитната сметка в нея. Съдът правилно приел, че с подписването на двете допълнителни споразумения с трето по първоначалния договор лице, ответникът по делото е бил уведомен за цесията. Поддържа, че ясно и разбираемо в чл.6, ал.2 от договора за кредит от 05.08.2008 г. е посочен начинът на погасяване на кредита и това, че се погасява в швейцарски франкове, което означавало, че кредитополучателят или трябвало да купи швейцарски франкове и да ги внесе по заемната си сметка или да се възползва от възможността, предвидена в този текст на договора за превалутиране на наличности по други негови сметки в размер, достатъчен за погасяването на вноската по кредита. Счита правилно становището на съда, че ответникът по делото е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с уведомление от 04.07.2018 г., което е съоббразено с клаузата на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4 на ОСГТК на ВКС, от който момент тече 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД. Въззиваемият счита, че ответникът по делото не е предявил установителен иск за нищожност на договорни клаузи на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП, по който съдът да е длъжен да се произнесе с диспозитива на решението.

Съдът е определил като неравноправна клаузата на чл.3, ал.5 от Договора за банков кредит, уреждаща изменението на възнаградителната лихва, уговорена в чл.3, ал.1 от договора.

Съдът е приел, че останалите клаузи не касаят пряко определянето на БЛП и други компоненти на лихвата и не могат да бъдат тълкувани отделно от уговорките, касаещи вида на валотата, в която следва да се заплащат погасителните вноски и правото на потребителя да иска превалутиране на договора в евро или лева, което подлежи на допълнително договаряне не покрива хипотезите на чл.143 от ЗЗП и съдът не ги приема неравноправни.

Въззивният съд като обсъди представените доказателства и доводите на страните и ги прецени с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

2

При обсъждането на неговата правилност съдът съобразява следното:

Производството е образувано по предявени от„Юробанк България“ АД против К. Б. М. искове с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 от ТЗ. Ищецът твърди, че на 05.08.2008 г. между него от една страна и К. Б. М., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 39455, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 70 000 лева срещу задължение на кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Кредитът бил усвоен на 21.08.2008 г. като предоставеният и усвоен кредитен лимит е в размер на 59 227 швейцарски франка. В чл. 3 от Договора за банков кредит било договорено заплащането на годишна лихва за предоставения кредит. С ал.3 от същия член била предвидена неустойка за просрочие на погасителните вноски и в случай на предсрочна изискуемост, а в чл.4 - заплащането на такса за управление, комисиона за управление на кредита и административна такса. С чл.10, т.3 от Договора било уговорено задължение на Кредитополучателя да заплаща всички разноски, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията. както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение. Отношенията били предоговаряни, чрез подписването на Допълнително споразумение от 08.09.2010 г., ведно с погасителен план и Допълнително споразумение от 17.11.2011 г., ведно с погасителен план към него. С тях страните се съгласили б анката служебно да преоформи задължението чрез натрупване на лихва към редовната главница. За кредитополучателя бил предвиден период на облекчено погасяване от 12 месеца, считано от следващия падеж и кредитополучателят се задължил ежемесечно да заплаща на банката равни месечни погасителни вноски, чийто конкретен размер е определен в споразуменията и в Погасителен план. Предоговорени били и лихвите по кредита. С чл. 15 от Допълнително споразумение от 17.11.2011 г. страните се съгласили кредитът да се погасява на 10-то число на месеца. Страните се споразумели, че в случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на дълга, кредитополучателят не заплати в срок две последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да ползва облекчения ред за погасяване на дълга и възниквало право на банката едностранно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на кредитополучателя, да прекрати действието по споразуменията за облекчено погасяване на дълга и да изиска заплащането на погасителните месечни вноски в пълен размер, за което изготвя нов погасителен план. Съгласно условията на споразуменията, след изтичане на периода на облекчено погасяване, към дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. В резултат на извършените преоформяния и увеличаването на размера на предоставения от ищеца кредит, съгласно договореното между страните, размерът на усвоената от ответника главница възлизал на 62 837.31 швейцарски франка. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 02.10.2008 г. вземанията на банката срещу ответника били прехвърлени на трето лице, а впоследствие на 20.05.2016 г., отново с договор, били прехвърлени обратно на банката, за което длъжникът бил уведомен с уведомление, връчено по нотариален ред на 04.07.2018 г.

Съгласно чл.18, ал.1 от Договора за кредит, при непогасяване от кредитополучателя изцяло или частично, на която и да е вноска по кредита, ищецът можел да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл.18, ал.2 от Договора за кредит, била предвидена клауза за автоматична предсрочна изискуемост, съгласно която, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръщал в изцяло и предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Поради прекратяване на плащанията по договора за кредит, ищецът отправил покана за изпълнение, връчена на ответника на 04.07.2018 г., с която на основание чл.18, във връзка е чл.19 от Договора обявил предсрочната изискуемост на кредитното задължение. В случай че съдът прецени, че правото за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е упражнено надлежно преди предявяването на настоящата 3 искова молба, ищецът обявява с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото кредитно задължение, както и акцесорните вземания по Договора и допълнителните споразумения към него. Към датата на исковата молба ответникът не бил заплатил общо 67 бр. погасителни вноски по главница, дължими на всяко 10-то число на месеца, считано от вноската, дължима на 10.01.2013 г. до вноската, дължима на 10.07.2018 г., в общ размер на 3 977.72 шв.фр. Остатъчната главница по кредита, чиято предсрочна изискуемост ищецът обявил възлизала на 57 970,40 шв.фр. като общият размер на непогасената главница по кредита възлизал на 61 876.77 шв.фр. Към датата на искова молба 25.07.2018 г. взема нията на ищеца били: главница в общ размер на 61 876.77 шв.фр.; договорна лихва в размер на 26 681.18 шв.фр., начислена до 25.07.2018 г.; такси в размер на 942.48 шв.фр., начислени до 11.11.2016 г.; застраховки в размер на 214.02 шв.фр. начислени до 08.09.2017 г.; други разходи - нотариални разноски за заверка и връчване на нотариална покана в размер на 123.00 лева, начислени до 29.05.2018 г. Ищецът предявява: 1./ частичен осъдителен иск за сумата от 35 665.67 шв.фр., представляваща част от цялата усвоена и незаплатена главница по кредита, в това число падежирала след 10.08.2013 г. и предсрочно изискуема; 2./ частичен осъдителен иск за сумата от 163.26 шв.фр., представляващи такси за периода от 10.08.2015 г. до датата на подаване на настоящата искова молба; 3./ частичен осъдителен иск за сумата от 34.45 шв.фр., представляващи застраховки за периода от 08.08.2016 г. до датата на подаване на настоящата искова молба; 4./ осъдителен иск за сумата от 123 лева разноски за нотариални такси. И моли съда да осъди ответника да заплати тези суми и сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 23 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e746dc3b-ea4a-4021-b254-8f3e1b7857e3