Решение № 426 от 13.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20231000600916 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е молба от адвокат Д. М., защитник на осъдения М. Х. Н. от с ***, област ***, за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 610/2020 г. по описа на Районен съд-Враца и по ВНОХД № 335/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

Твърди се в молбата, че решенията на двете съдебни инстанции са незаконосъобразни, тъй като са неправилни, постановени при допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че отделно от това е налице и явна несправедливост по смисъла на чл.348 от НПК.

Сочи се в частност, че решението на Окръжен съд - Враца и присъдата на PC - Враца са неправилни, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон, защото неправилно съдилищата са приели, че осъденият е автор на инкриминираното в настоящото наказателно производство 1 престъпление, за което е признат за виновен от Окръжен съд – Враца. Заявява се, че присъдата е изцяло в противоречие с материалния закон и в същата е прието, че е налице извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, а именно че М. Х. Н., управлявайки МПС, е причинил удар на пешеходна пътека спрямо пострадалото лице М..

Претендира се, че обвинението е изцяло недоказано и че същото безкритично е било прието както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, тъй като никъде не се съдържат аргументи за нанесен удар на пешеходна пътека, включително и в изготвената по делото автотехническа експертиза. Изтъква се, че в конкретната такава се обсъжда единствено една теоретична вероятност, че може би случилото се е на пешеходна пътека, но че никъде няма категоричен извод, че е осъществено на или около пешеходна пътека. Подалият молба защитник счита гореизложеното за достатъчно доказателство, че присъдата е постановена в нарушение на чл. 303 НПК както в частта по ал. 1 във връзка с присъда и постановено наказание по нея, почиващо на предположения, така и в частта, в която са направени недоказани изводи, които подкрепят обвинението и нарушават изискването за доказаност по несъмнен начин.

Развиват се доводи, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на действителното положение между страните и че обвинението в конкретния случай не е доказано по един несъмнен и категоричен начин, каквото е императивното изискване на закона съгласно чл. 303 от НПК.

Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил едно превратно тълкуване на събраните доказателства като не е спазил изискването всяко едно от тях да бъде анализирано поотделно и в съвкупност с останалите доказателства и че именно това е довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и оттам до незаконосъобразен съдебен акт. Сочи се, че в мотивите на обжалвания съдебен акт се съдържа изключително и само преразказ на свидетелските показания, който сам по себе си не представлява доказателствен анализ, и че оттам следва логически неиздържано съждение за съществуването или несъществуването на конкретни обстоятелства.

Заявява се, че местоположението както на автомобила, така и на останалите лица, участващи в производството в качеството си на пострадали 2 лица и свидетели, са неустановени. Съвкупността от всички налични обстоятелства по делото не е взета предвид от страна на двете съдебни инстанции, които кредитират изцяло единствено доказателствата, обслужващи обвинението.

Претендира се, че е допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон с невзимането предвид на факта, че пострадалото дете е съобщило на свидетелката К., която е медицинска сестра, че е пресичало неправилно и че въобще при пресичането си не се е намирало на пешеходна пътека, но че е изпитвало силен страх от биологичния си баща и поради тази причина е предоставило обяснения, че се е движило на пешеходна пътека.

Изтъква се също, че св. Т. С. съобщава, че е станал очевидец на инцидента, наблюдавайки го от някакъв кафе-автомат, за който е категорично установено, че не е съществувал по време на инцидента, тъй като не е бил поставен там към този момент. Застъпва се становище, че съдебните актове, постановени при неотчитане на множество факти и обстоятелства, инкорпорирани в свидетелските показания по делото, са довели до нарушение на материалния и процесуалния закон, от една страна, и до явна несправедливост на наказанието, от друга страна. Допълнително към това се изтъква и противоречие на свидетелските показания на сестрата на пострадалото лице М. М., която е изцяло заинтересовано от изхода на делото лице, с показанията на останалите свидетели. Според изготвилия молбата защитник частичното отчитане на свидетелските показания от страна на двете съдебни инстанции и „избирателният“ метод, който е използвал съдът от противоречивите факти, на базата на които е осъден човек, е причина за необоснованост на постановените два съдебни акта - присъда и решение.

В молбата се формулира и оплакване, че техническата експертиза предоставя хипотетична вероятност, без да може да даде конкретика дори за някои отделни факти като част от местопроизшествието, и че в нея не се съдържа категоричен извод нито за местоположението на удара, нито за останалите индивидуализирани нарушения, описани в обвинителния акт, като се изразява становище, че последните остават недоказани. Твърди се, че експертизата установява, че при спирането на автомобила пострадалото дете е било още до самия автомобил, но че същевременно свидетелите описват как детето е намерено паднало върху пешеходната пътека.

3

Въз основа на тези съображения се мотивира извод, че присъдата се явява необоснована, тъй като почива на експертни заключения, които не дават ясен и категоричен отговор нито къде е станал конкретният удар, нито къде е открито пострадалото лице, както и че няма никаква доказаност, че ударът е извършен на пешеходна пътека.

Прави се оплакване, че и относно механизма на причиняване на телесното увреждане е налице неяснота, доколкото според категоричното становище на вещото лице - медик /Т./ травмата на пострадалия, изразяваща се в „счупване на десен голям пищял“, е възможно да се получи единствено от директен удар от тъп и твърд предмет – когато автомобилът удря пострадалия директно по този пищял, но че същевременно от другите вещи лица е обяснено, че е имало въртеливо движение и усукване на крайника, а медикът е категоричен, че ударът не може да се причини от въртеливо движение и усукване на крайника, защото тогава, ако има въртеливо движение и усукване на крайника, ще се счупи глезена, а не пищяла.

Претендира се, че всичко това води до извода, че експертните заключения не са категорични и не могат по категоричен начин да установят фактите на обвинението. Изтъква се, че така, както те са описани в обвинителния акт, по същия начин безкритично са приети от двете съдебни инстанции и че и на това основание наказателното производство следва да бъде възобновено поради гореописаните правни и фактически съображения.

В условията на алтернативност се отправя молба да бъде прието, че дори и описаното в обвинителния акт местоположение на нарушението и на удара да е правилно, то отново е налице нарушение на материалния закон както от страна на Районен съд - Враца, така и от страна на Окръжен съд Враца, тъй като присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд не са съобразени със задължителната тълкувателна практика на ВКС във връзка с факта, че дори и пешеходец да пресича на пешеходна пътека, същият е длъжен да се съобразява с разстоянието на приближаващите се МПС-та и с тяхната скорост на движение. Сочи се, че това изрично е предвидено в чл. 113 ЗДвП и в чл. 114 ЗДвП, което налага задължение за всеки пешеходец, и че същото довежда до извода, че в конкретния случай е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. В тази връзка се заявява молба апелативният съд да приеме и това 4 за установено.

Като най-същественото по своята същност нарушение на материалния закон в настоящото наказателно производство се изтъква приетата правна квалификация. В тази насока се излагат доводи, че дори и да се приемат за верни описаните нарушения и местоположение по фактическата обстановка, същата в конкретния случай се характеризира с изключително добро, позитивно и хуманно поведение от страна на водача на МПС, който е оказал огромна помощ на пострадалото лице, като тази помощ е останала незабелязана от прокуратурата и от две съдебни инстанции в хода на цялото наказателно производство. Твърди се, че в случая са налице множество категорични доказателства за факта, че М. Х. Н. е оказал помощ на пострадалото дете незабавно след инцидента, и че това категорично води до извода, че правилната квалификация на деянието следва да бъде по чл. 343а ал. 1 буква „а“ НК. Сочи се, че тази правна квалификация е значително попривилегирована и във връзка със същата не следва да се налага наказание лишаване от свобода, независимо дали се прилага институтът на условното осъждане съгласно реда на чл. 66 и сл. НК. В тази насока защитникът моли да се приеме, че дори и подсъдимото лице в случая да следва да бъде признат за виновен, то правната квалификация на деянието задължително трябва да бъде гореспоменатата по чл. 343а ал. 1 буква „а“ НК.

В условията на алтернативност се отправя и молба по реда на чл. 55 НК да бъде наложено наказание под минимума и различно от наказанието лишаване от свобода.

Твърди се, че поведението на М. Х. Н. не осъществява състава на описаното в обвинителния акт престъпление от обективна и субективна страна, поради което подалият молбата за възобновяване защитник моли съдебните актове на двете инстанции да бъдат отменени. Претендира се, че поведението на осъдения е несъставомерно, поради което той следва да бъде оправдан.

Претендира се, че в случая съществено процесуално нарушение представлява липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото.

Изтъква се, че Окръжен съд-Враца изцяло поддържа доказателствените изводи и анализи на първата инстанция, без да прави собствен коментар, 5 което представлява съществено процесуално нарушение.

Въвежда се и оплакване, че решението е постановено и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът еднопосочно е дал вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза и въз основа, на които изгражда своето вътрешно убеждение, че поведението на подсъдимия е съставомерно, а изключва и не кредитира доказателствата, които ползват защитата. Сочи се, че е налице уклон съдът да дискредитира всички доказателства, които ползват подсъдимия, с аргументи, основаващи се на явно предварително създадено убеждение у съда, че подсъдимият е виновен по така повдигнатото му обвинение. Заявява се, че в тази насока Окръжен съд - Враца е нарушила задължението си да разкрие обективната истина и е пренебрегнал всички защитни доказателства. Твърди се, че съдът е нарушил и изискването на чл. 305 ал.3 НПК, тъй като не е посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изтъква се, че в същото време не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, че не е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други и че това по своята същност представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, които водят до отменително основание на постановения съдебен акт. Застъпва се тезата, че съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 14 и чл. 107 ал. 1 от НПК, като не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните факти и в тази връзка незаконосъобразно е признал за виновен подсъдимия. В тази връзка се твърди, че въззивният съд е заявил в решението си, че посочва собствени съображения относно фактическите изводи, но че на практика това е формално заявление от негова страна, тъй като реално същият преповтаря коментара на първата инстанция.