Протокол № 5870 от 29.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28056/2021
- Вид
- Протокол № 5870
- Подписан
- 29.04.2022
- В сила
- 29.04.2022
- Състав
- ТЕМИСЛАВ МАЛИНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 5870 гр. С, 27.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТД при участието на секретаря СР
Сложи за разглеждане докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110128056 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА С.К. Г.-П – редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Ц., с пълномощно по делото.
ИЩЦАТА КР. К. Г. – редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. Ц., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ М. Д. Г. – редовно призована, явява се лично и се представлява се от адв. А, с пълномощно по делото.
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р Г. Н. ОНЧ. – редовно призована, явява се.
Страните (поотделно) – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва молба от адв. Ц., процесуален представител на ищците по делото, от 14.03.2022 г. Със същата са формулирани няколко искания, на първо място, се иска да бъде допуснат повторен разпит на свидетелите на ответника, тъй като по обективни причини адв. Ц. не е могла да участва по делото когато са разпитвани свидетелите. Представени са писмени 1 доказателства във връзка с издадени съдебни удостоверение, а именно справка от „Юробанк България“ АД и справка от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Също така, направено е искане за увеличаване размера на исковете - всеки от тях до сумата в размер на 13 338,92 лв.
Адв. Ц. – Направила съм техническа грешка по отношение размера на исковете и моля да се счита претенцията за увеличение на 13 369,82 лв., а не както съм посочила 13 338,92 лв., за всеки от исковете. Внесла съм допълнителна държавна такса, която представям. Водя допуснатия свидетел.
Адв. А – С оглед представените писмени доказателства и приложените към молбата на пълномощника на ищците, не възразявам, същите са в резултат на издадените съдебни удостоверения. Моля да не уважавате искането за преразпит на свидетелите, заседанието беше насрочено, разпитани са свидетелите, ние нямаме вина за това, че по някакъв начин съдът не е бил уведомен и ще моля да не уважавате това искане. По отношение на увеличението на размера на иска, считам, че същото е своевременно направено, предоставям на съда относно приемането му.
Представям писмени доказателства, касаещи периода след 2015 г., че моята доверителка Г., освен че е била пенсионер, е работила и по трудов договор.
Тези доказателства ги представям във връзка с оспорването в отговора на ищците, че средствата, които е имал общият наследодател, не са били семейни, напротив тя е работила и след като се е пенсионирала. Представям ги сега понеже в предходно съдебно заседание не беше даден ход на делото, а се запознахме с оспорването на ответната страна след първото по делото заседание, със съответните молби и поради тази причина ги представям днес.
Адв. Ц. – Считам, че е преклудирана възможността за представяне на тези доказателства, доколкото оспорванията са направени с отговора на възражението, т.е. първото съдебно заседание на 26.01., когато е даден ход на делото, е било времето, когато е настъпила преклузия за представяне на тези доказателства. Ако счетете, че това не е така, моля да ми дадете възможност да се запозная с тях и да везма становище. От гледна точка на тяхната истинност не ги оспорвам, така че становище дотолкова, дали са относими по съществото на спора.
2
По исканията на страните съдът намира следното: На първо място, съдът счита, че не следва да бъде допускан повторен разпит на свидетелите на ответника, тъй като същият не е необходим за изясняване предмета на делото, а освен това разпитът е извършен в открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2022 г., когато са били налице предпоставките за разглеждане на делото. Действително, адв. Ц. е била обективно възпрепятствана да участва по делото, предвид представените писмени доказателства във връзка със здравословното й състояние в този момент, което обаче не е било пречка за разглеждане на делото, тъй като не е имало данни, че ищците лично са били възпрепятствани да се явят по делото. С оглед създалата се епидемиологична обстановка в страната, делото е следвало да бъде отложено на 26.01.2022 г., ако молбата на адв. Ц. е била докладвана своевременно. Поради тази причина, съдът счита, че следва да даде възможност на адв. Ц. и на ищците да съберат останалите допуснати доказателства по делото, а именно - да бъде разпитан допуснатият им свидетел, както и да бъдат приети писмените доказателства във връзка с издадените им съдебни удостоверение. Възможността за представяне на доказателства е била преклудирана в първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 26.01.2022 г., като след този момент доказателства могат да бъдат ангажирани, в случай че са новоузнати или нововъзникнали писмените доказателства. Представени от ответника в днешното съдебно заседание не са нито новоузнати, ниво нововъзникнали, поради което не следва да бъдат приемани.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ищците за повторен разпит на свидетелите на ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от процесуалния представител на ищците към молба от 14.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за приемане доказателства, представени в днешното съдебно заседание.
3 на писмени
Искането за увеличаване размера на исковете е своевременно, същото е направено в срока по чл. 214, ал.1 ГПК, не се изменя основанието на предявените искове, представени са доказателства за доплатена държавна такса с оглед увеличения размер на исковете, поради което същото е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА изменение на размера на исковете, като всеки от исковете следва да се счита предявен за сумата в размер на 13 369,82 лв., вместо първоначално предявения размер от 12 500 лв.
Докладва заключение по съдебно-медицинска експертиза, депозирано в деловодството на съда на 19.01.2022 г.
Съдът снема самоличността на вещото лице: д-р Г. Н. ОНЧ. – неосъждана, без дела и родство със страните по делото.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.
Вещото лице О. – Представила съм заключение, което поддържам.
Адв. Ц. - Нямам въпроси към вещото лице. Считам, че експертното заключение е ясно и точно, запозната съм с експертизата и моля да се приеме.
На въпроси на адв. А вещото лице отговори – Абревиатурата „ВКФБО“ означава висши корови функции без особености.
Адв А – Означава ли, че пациентът няма особености на главния мозък, така, както е посочено?
Вещото лице О. - За мен не означава, защото това, което е написано в епикризата, е в противоречие с цялостното му състояние, включително в предишния абзац на обективното състояние, където е отбелязано, че той е сомнолентен, т.е. сънлив, това вече е начално нарушение на съзнанието, а в такова състояние не могат да се оценяват висши корови функции обективно.
GLCS-19 това е „Глазгоу скалата“ за оценка на кома - коматозно състояние, 4 която също не е цитирана коректно, защото по „Глазгоу скалата“ всъщност оценката е до 15 точки, а тук оценка 19 точки означава, че са включени едни специализирани рефлекси, които се изследват при дълбока кома, за да се прецени риска от настъпване на мозъчна смърт и тогава се нарича „Глазгоулиеж“ и тези 19 точки, тази оценка е правена по този начин. Ако е само Глазгоу, трябваше оценката да бъде до 15 точки, но така или иначе максималният брой точки по скалата, по която смятам, че е оценяван - по „Глазгоу-лиеж“, е 20 точки, тук са 19. По-малко точки означава, че пъциентът е с по-тежко нарушено съзнание. Максимумът е 20 точки при „Глазгоулиеж“. Лека степен на нарушено съзнание, това означава, начална. Не съм отбелязала от кой лекар е написан журналът, което означава, че не съм видяла. За да не го напиша, значи, че не е имало такъв подпис на лекар иначе щях да го цитирам. При хоспитализация и съответно при десхопитализация, т.е. изписване на всеки пациент, според изискванията на здравната каса трябва да има определени критерии и когато един пациент се изписва от болница, за да бъде изписан, иначе подлежи на санкции самото здравно заведение, той трябва да бъде, ако не в подобрено, то в същото състояние, в което е, не може да се изпише пациент в кома, това е абсурдно, но той е изписан в същото състояние на практика на съзнанието, ако говорим за съзнанието, в което и приет, а предвид цялостното му състояние на базата на всичко, което прочетох от тази епикриза и разбрах за неговите заболявания, той е бил наистина в много тежко състояние - терминално, защото на практика няколко дни след това е починал. За съответните атрибути при медицинската документация има определени изисквания, които са критериите за хоспитализация, анамнеза, статус и т.н., включително и препоръки и назначено лечение за последващия период на амбулаторното лечение и обслужване на болния и е задължително там да бъдат написани такива препоръки. Аз в самата експертиза съм написала, че предвид тежкия инсулт и изобщо всичко развило се около него здравословно, ако изобщо има някакво подобрение в това състояние на пациент, по принцип, не само в случая, то това подобрение може да бъде частично, не е сигурно, в резултат на дългогодишна и упорита рехабилитация и грижи, така че няма как да не се дадат такива препоръки при изписването. Той е изписан в общо нарушение на съзнанието, това е изнесено като диагноза, трета диагноза основна - синдром на количествени нарушения на съзнанието, което означава, че той е бил в 5 нарушено общо съзнание, той не е бил в пълно и ясно съзнание. В епикризата е обяснено, че е имал динамични промени в съзнанието, задълбочаване, след това подобряване, това е нормално да се очаква, но ако той беше възстановен до степен на ясно съзнание щеше да се пише „състояние след общо нарушение на съзнанието“, както се пише „състояние след инсулт“ и т.н., но тук е изведено като диагноза, което означава, че той е бил в някаква начална степен на количествено нарушение на съзнанието, за предкома се говори малко по-нататък, когато изпадне вече в сопор и повърхностна кома и вече задълбочава по-нататък състоянието. Бил е с локализация дясната хемисфера, така нареченият център на речта е в лявата хемисфера и обикновено при такива локализации на инсулта няма нарушение на говора, на речта най – общо казано, включително на разбирането, включително на артикулацията, има различни форми на нарушения на речта. В дясната му локализация има друг тип нарушения, аз съм ги описала при него. Това, дали той е можел да говори, да, можел е, поначало състоянието на сомнолентност означава, че това е сънливост на практика, с пациента може да се установи контакт, но този контакт е винаги в резултат на активно действие от страна на друг човек – да го разбуди, да го викне, това е вид сън, но повърхностен, от който той може да бъде събуден, но когато контактът спре, освен това пациентът в това състояние отговаря кратко, едносрично, има склонност за заспиване и незабавно заспива, когато контактът бива прекратен, такъв контакт може, все още отговоря пациентът на повикване. По принцип, когато се преценява когнитивният статус на човек при напълно здрав и нормален, без никакви болести, в условия, при което не може да се прави такава оценка, е това той да бъде в ясно съзнание, т.е. ориентиран за време, място и собствена личност, това е най – краткото определение, извън това не може да се коментира изобщо той има ли когнитивно нарушение, деменция и т.н., самото количествено нарушение на съзнанието, което е различно от оценката на този когнитивен дефицит означава едно стеснено съзнание, в което той не може да преценява нещата адекватно – кой е той, къде се намира, кой ден е днес, на колко е години и т.н. Говорим за едно гранично състояние при сомнолентност, пак казвам, това е втората степен на нарушено съзнание. В такова състояние човек може да бъде подведен, защото мозъкът му е в хипоксия – няма кислород, невроните не работят нормално, може да му се каже „ти на 50 години ли си?“ и той да каже „да“, той не може да съобразява 6 адекватно нещата. Може да отговаря кратко, едносрично и това не е нормално общуване на практика, това са по – скоро реакции, това не са осмислени думи и действия.
Разпечатката съдържа 43 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e745d249-7a22-4cc5-b3ad-47c373d8ec56