Решение № 6754 от 15.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6754 гр. С., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20241110112096 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД твърди, че е сключил с ответника В. Г. Г. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й в гр.С., ж.к.Б., бл.***, вх.Д, ет.7, ап.90 през периода май 2020 - април 2022 г. и е извършвал услугата дялово разпределение за периода юли 2020 - април 2022 г. Ответникът се е задължила да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платила, изпаднала е в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми:

1

4909,28 лв., претендирана като цена на топлинната енергия за периода май 2020 - април 2022 г., 25,80 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода юли 2020 - април 2022 г., 831,96– обезщетение за забава за периода 15.9.2021 - 3.10.2023 г., съответно – 7,76 лв. – обезщетение за забава за периода 15.11.2020 – 3.10.2023 г. Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по заповедното дело.

Ответникът В. Г. Г. оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №56509/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

От приетите по делото заявление-декалрация от ответника до ищеца с входящ номер от 13.5.2015 г., договор за продажба на жилище от 1.12.1975 г. между Министерството на народната отбрана и родителите на ответницата, и удостоверение за наследниците на последните се вижда, че преди началото на процесния исков период ответникът е сключила договор за продажба на топлинна енергия с ищеца. Това личи от подаденото заявление декларация, което представлява предложение по смисъла на чл.13 от ЗЗД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, което без съмнение е прието от ищеца и това се установява от продължилото доставяне на топлинна енергия.

Отделно от това, извод обвързаността на ответника от договора по чл.150, ал.1 вр. чл.153, ал.1 ЗЕ може да се направи и от факта, че е придобила правото на собственост преди исковия период.

2

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.

Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.

С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на електронни радиаторни разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно посочените договори.

На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода и за отопление. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.

Цената на потребената топлинна енергия в исковия топлоснабден обект през периода за периода май 2020 - април 2022 г. се равнява на 4909,28 лв. възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода юли 2020 април 2022 г. - 25,80 лв.; размерът на законната лихва за исковия период 15.9.2021 - 3.10.2023 е в размер на 831,96 лв., съответно – за периода 15.11.2020 – 3.10.2023 г. – 7,76 лв.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни 3 изводи:

Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.

153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебнотехническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.

Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като компетентно и безпристрастно изготвена.

4

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.).

С предявяването на иска давността се спира. Искът е предявен на 13.10.2023г. (чл. 422, ал.1 ГПК), следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 13.10.2020 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). В случая това са вземанията за топлинна енергия за периода август 2020 г. – април 2022 г., доколкото според общите правила по договора за продажба на топлинна енергия вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния отчетен период, за който се отнася, т.е. вземането за месец август 2020 г. - на 15.10.2020 г., следвано от вземанията за последвалите го отчетни периоди до края на исковия период.

Съдът въз основа на изчисленията на приетата по делото комплексна експертиза приема, че за периода август 2020 – април 2022 г. задължението на ответника е в размер на 4626,13 лв. В тази част искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до пиния предявен размер - да се отхвърли, защото, от една страна, ответникът не доказа да е платил непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-ранен момент от завеждането на исковата молба.

Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез 5 възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.

В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 25,80 лв. за периода август 2020 – април 2022г., който е по-кратък от исковия период, но това не влияе на размера на задължението, защото видно от приетата по делото комплексна експертиза за периода, за който давността по чл.111, б.В ЗЗД е настъпила – юли 2020 г., всъщност не са начислени задължения за ответника. Затова искът следва да се уважи изцяло, но за по-кратикя период.

Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на директорите на Топлофикация С. ЕАД, одобрено с решение №ОУ-02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.