Определение № 265 от 16.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.ЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора К. Й. Л. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600213 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 13, ал. 8 от ЗЕЕЗА вр. чл. 16 от ЕКЕ вр. чл. 64, ал. 9 от НПК.

С Определение № 331/10.07.2026 г., постановено по ЧНД № 578/2026 г. Русенският окръжен съд е взел по отношение на грузинския гражданин Х. Ц., роден на 31.05.1962 г. в гр. Зугдиди, Република Грузия, мярка за неотклонение “временно задържане под стража“ за срок до 40 дни.

Недоволен от този съдебен акт останал Х. Ц., гражданин на Република Грузия, който чрез служебния си защитник адв. В. е депозирал частна жалба против този акт, с която навежда доводи за неправилност и необоснованост на оспореното определение. Позовава се на здравословното състояние на исканото лице, налагащо постоянно лечение и специален хранителен режим, който не му позволява престой в местата за лишаване от свобода – следствените арести, а и пред първостепнния съд не били представени писмени доказателства в тази връзка. Със жалбата представя заверено копие на медико-социална експертиза на грузински и руски език с легализиран превод на български език.

Отправя искане до настоящата инстанция за изменение на оспорения съдбен акт и определяне на по – лека мярка за неотклонение – „Домашен арест“ с поставяне на електронна проследяваща гривна или „Гаранция“ в пари.

В съдебно заседание, исканото лице не се явява и съответно не заема становище – заявило е пред първостепенния съд изричното си нежелание да участва във въззивното производство. Защитата му поддържа депозираната частна жалба, излагайки аргументи и доводи в тази насока. Представя писмени доказателства – договор за отдаване под наем на недвижим имот.

Представителят на Апелативна прокуратура - Велико Търново намира жалбата за неоснователна и заема становище за обоснованост и законосъобразност на атакуваното определение. Счита, че исканото лице е издирвано от властите в Руската Федерация по силата на издадена срещу него Заповед за арест – Постановление от 15.02.2024 г. № 311 35/2024 г. с УИД 77RS0004-02-2024- 002479-12 на Гагаринския районен съд гр. Москва, Руска Федерация за извършено особено тежко престъпление, като е налице опасност да се укрие, ако не бъде задържан. Пледира жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните, изложени пред въззивната инстанция и извърши служебна проверка на атакуваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Русенският окръжен съд правилно и законосъобарзно е приел наличието на предпоставките за „временно задържане под стража“ за срок до 40 дни на грузинския гражданин Х. Ц., жалбоподател в настоящото производство. В съответствие с изискванията на чл. 13 от ЗЕЕЗА и чл. 16 от ЕКЕ установил, че за исканото лице е постъпила, по предвидения за това ред, заповед за арест на компетентния руски съд - Постановление от 15.02.2024 г. № 31-35/2024 г. с УИД 77RS0004-02-2024-002479-12 на Гагарински районен съд гр. Москва, Руска Федерация, посочена в издадения за същото лице черевн бюлетин Control № 59404/AG/862/2015 на Интерпол-Москва. В същата е отразено престъплението във връзка, с което се води наказателно преследване и се иска екстрадирането му, а именно – за извършено на 25.05.2005 г. в гр. Москва, Руска Федерация убийство, oт група лица, при предварителен сговор, квалифицирано от руските съдебни власти като предумишлено убийство по чл. 105, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската Федерация. В детайлна конкретика е отразено - за това, че на 25.05.2005 г. в гр. Москва, Руска Федерация исканото лице се е намирало, в лек автомобил, действайки като съучастник, като поради възникнали разногласия на финансова основа, /Ц./ намушкал пострадалия най - малко 14 пъти в различни части на тялoтo, след което с другия съучастник го изхвърлили от автомобила и избягали от местопроизшествието, а жертвата е починала от нараняванията си още същия ден. Отразена е и наказуемостта на деянието, според наказателния кодекс на Рускатата Федерация – „доживотен затвор“, като наказателното преследване, за това деяние, е без срок.

Приложена била и съответната процедура, като с постановление от 08.07.2026 г. на прокурор в отдел "Международен" на Върховната касационна прокуратура - София Х. Ц. е задържан на срок от 72 часа, считано от 17:00 часа на 08.07.2026 г. - датата и часа на изтичане на 24-часовото му задържане, на основание чл. 13, ал. 5 от ЗЕЕЗА вр. чл. 64, ал. 2 от НПК.

В изложения смисъл искането напълно отговаря на всички визирани в чл. 13 от ЗЕЕЗА изисквания – описано е деянието, времето и мястото на извършването му, правната квалификация и наказуемостта, включително и заповедта за задържане по отношение на Х.

Ц..

Престъплението, за което се издирва исканото лице има аналог в българския наказателен закон, а именно такова по чл. 116, ал. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 oт НК, за което cе предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 дo 20 години, „Дoживoтeн затвор“ или „Дoживoтeн затвор без замяна“, като наказателното преследване за също не е погасено по дaвнocт. Посочена е самоличността на исканото лице - Х. Ц. /T. K./, роден на 31.05.1962 г. в Pепублика Грузия в акта, с който е обявен за международно издирване бюлетин Control № 59404/AG/862/2015 на Интерпол - Москва, но същевременно същата е безспорно установена чрез експертна справка № 288/07.07.2026 г. на експерт криминалист, специалист в областта на документните изследвания в сектор БНТЛ при ОД МВР - Русе.

Експертното изследване сочи, че дактилоскопните отпечатъци, снети в ОД МВР – Русе от T.

K., роден на 31.05.1962 г., грузински гражданин, съвпадат с пердставените дактилоскопни отпечатъци във формуляра за установено лице по линия за издирване на лице към идентификатор 2025/30425, като установените общи и частни признаци са достатъчни за категоричен извод, че отпечатъците са оставени от едно и също лице.

2

След задържането на Х. Ц. /T. K./ в Република България, руските власти са потвърдили, че същият се издирва с цел арест и екстрадиция, като същевременно молещата страна е дала гаранции, че при арестуване на лицето ще бъде поискана екстрадиция в съответствие с националните законодателства и приложимите двустранни и многостранни споразумения.

В изложения смисъл правилно е преценено от първия съд, че искането за временно задържане на лицето отговаря по форма, съдържание и начин на получаване, съобразно изискуемостта на чл. 13 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 16 от Европейската Конвенция за екстрадиция от 1957 година, ратифицирана и от двете страни, като в тази връзка е налице и сключен между двете държави Договор за правна помощ по граждански и наказателни дела, ратифициран и влязъл в законна сила, респективно са спазени нормите на чл. 9 - чл. 13 от ЗЕЕЗА. Правилно е съобразено от първостепенния съд, че в рамките на това производство са налице достатъчно данни за вземането на мярка за неотклонение „временно задържане под стража“, поради изричното посочване в заповедта за арест - дата на извършване на престъплението; дадена е правната му квалификация, според Наказателния кодекс на Руската Федерация и съответната наказателна отговорност, касаеща извършването на убийство на територията на тази страна, за което са компетентни руските съдебни власти. От данните по делото, включително и представените пред настоящия съд писмени доказателства от представителя на Апелативна прокуратура – Велико Търново, достатъчно ясно и недвусмислено се установява, че издадената заповед за арест – Постановление от 15.02.2024 г. № 31-35/2024 г. с УИД 77RS0004-02-2024-002479-12 на Гагаринския районен съд гр. Москва, Руска Федерация спрямо Х. Г. Ц. съдържа достатъчно данни за престъплението, за което предстои да се иска екстрадицията му с посочване на времето, мястото на извършването му, както и данните за личността на исканото лице, поради което възраженията на защитата за ненадлежност на постъпилото искане и недостатъчност на позоваване на червена бюлетина на Интерпол-Москва, издадена за исканото лице са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Налице е опасност Х. да се укрие, респективно да не бъде на разположение при провеждане на същинското производство по екстрадиция. Наличието на опасността от укриване се основана на високата степен на обществена опасност на деянието, изводима от начина на извършването му. Реалната опасност от укриване се засилва допълнително и от това, че лицето, чието предаване се иска е грузински гражданин, без адресна регистрация на територията на Република България, а и липсват данни за каквато и да било друга трайно установена връзка с България, както правилно е преценила първата инстанция и съответно е задържала временно под стража исканото лице, прилагайки правилно закона. Същевременно не следва да се подминава и обстоятелството, че същият е установен и задържан от българските власти на главен път Варна-Русе, при влизане в гр. Русе и след извършена проверка на лек автомобил „Лексус“ с чешки регистрационен номер - № 1АР П294, в който исканото лице е било пътник. Вземането на по-лека мярка за неотклонение, каквато се претендира в условията на алтернативност от защитата, би била незаконосъобразна, включително и след представяне на копие от договор за наем, сключен между защитника на исканото лице и конкретно посочено в същия юридическо лице.

Установимо от писмените доказателства е, че заболяването, отразено в представената медико-социална епикриза на грузински и руски език, с легализиран превод на български език е с давност от 2022 година. На следващо място, от същата не може да се извлече извод заболяването да е в някакъв напреднал стадии, сочещ на значително застрашаване живота и здравето на исканото за екстрадиция лице при пребиваването му в следствения арест, а от друга страна - към местата за лишаване от свобода, включително и следствените арести могат да бъдат осигурени необходимите „специални условия“, изискващи обслужване на заболяването му – диета и съответни медикаменти за посочения вид заболявания, в какъвто смисъл правилно първостепенният съд е заострил вниманието към това обстоятелство на администрацията на съответния следствен арест. Същевременно е необходимо да се отбележи, че в представената епикриза е отбелязано, че лицето може да работи /дори и при 3 специални условия/, а липсата на данни за обостряне на същото сочи, че състоянието му е относително стабилно към настоящия момент. В тази връзка доводите и възраженията на защитата в тази насока се явяват несъстоятелни и като такива подлежащи на отхвърляне.

Предвид горното първоинстанционният съд правилно е преценил, че спрямо Х. Г. Ц. са изпълнени всички условия, предвидени в Европейската конвенция за екстрадиция и ЗЕЕЗА за вземане на мярка за неотклонение "временно задържане под стража“ за срок до 40 дни, целящо осигуряването и провеждането на последващо производство по екстрадиция.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 331/10.07.2026 г., постановено по ЧНД № 578/2026 г. по описа на Русенския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4