Решение № 204 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря К Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110111696 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове от „......“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против А. Г. А. за сумата 53,76 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2021 г. до м.02.2022 г. за имот, находящ се в гр. ....... с абонатен № ...51, сумата 16,41 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 18.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 27.02.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, който не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител счита исковете за допустими, но за неоснователни. Оспорва, че претендирата сума следва да се бъде заплатена изцяло от ответника, тъй като с представения споразумителен протокол заплащането й е поделено между стария и новия собственик на топлоснабдения имот. Счита, че с представените общи фактури не се установява количеството доставена топлинна енергия. Оспорва доставката на посоченото от ищеца количество топлинна енергия.

Позовава се на кратката тригодишна давност. Претендира разноски за ответника в случай, че такива бъдат направени.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......“ ЕООД счита исковете за доказани, поради което моли да бъдат уважени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай от приетия като доказателство по делото нотариален акт за собственост върху жилище построено на държавно място от ..., том Х, дело 51871/74 г. от 19.04.1976 г. на нотариус ПП при Софийския районен съд се установява, че Г А. Т и К С Т. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище – апартамент ... в гр. .......... Видно от удостоверение за наследници №168/17.05.1995 г., издадено от ..........., Г А. Т е починал на 08.05.1995 г. като е оставил за свои наследници съпругата си К С Т. и сина си – А. Г. А.. Със смъртта на Г А. Т е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са равни, поради което и К С Т. е придобила 1/2 идеална част от имота по силата на прекратяването. Останалата 1/2 идеална част е включена в наследството на Г А. Т и е придобита по наследство при равни квоти от съпругата и сина му при приложението на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки от тях е придобил по наследство по 1/4 идеални части.

Непосредствено след смъртта на съпруга си К С Т. е подала молба до топлофикационното дружество за промяна на партидата на абонатен номер ...51. Тази молба-декларация по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от единия от съсобствениците до топлофикационното дружество.

Съгласно представените от третото – лице помагач документи партидата на процесния 2 абонатен номер действително е на името на К С Т.. Предвид това следва да се приеме, че ищецът е приел предложението за сключване на договор, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между К С Т. и ищцовото дружество е съществувало облигационно отношение.

След смъртта на К С Т. на 20.10.2021 г. всички нейни имуществени права, задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник, в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с изх.

№1838/31.10.2025 г., издадено от ............ Съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които имат право да наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като придобиването на наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на откриване на наследството. В случая наследникът - ответник не е оспорил факта на приемане на наследството, поради което съдът приема за неоснователни твърденията му, че не се е намирал в облигационна обвързаност с ищеца, тъй като се установи, че не само е придобил идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди исковия период, а и след смъртта на К С Т. вече като неин правоприменик отговаря за поетите от нея задължения да заплаща топлинна енергия. Видно от приобщения нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №42, том I , рег. №1055, дело 36/2022 г. от 18.02.2022 г. на нотариус Г Г. с рег. №637 на НК и район на действие СРС, ответникът А. Г. А. се е разпоредил с притежания от него недвижим имот, представляващ апартамент ... в гр. ......... в полза на трети за делото лица. При тези данни съдът формира извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „......” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.

Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.

2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се установява, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление. Доставената топлинна енергия за отопление на имота е била определяна като топлинна енергия отдадена от 2 броя щранг – лири в имота, на които вещото лице е посочило, че липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство, поради което е определяна на изчислителен път. В имота не е потребяване топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване като според заключението показанията на топломера за топла вода са занулени. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.02.2022 г. е в размер на 561,44 лева. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на доказателства претендираната от ищеца енергия да е доставена до имота предвид заключението на съдебно – техническата експертиза.

От така установената от заключението на СТЕ сума съответна на количеството доставена до имота топлинна енергия през периода м.05.2021 г. до м.02.2022 г. ищецът претендира заплащането на 53,76 лева, които следва да му се присъдят в цялост. Претендираната от ищеца сума представлява разликата между измереното количество топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г. и заплатените от ответника суми за същия период по прогнозни данни. Видно от издадената обща фактура №1021531531/31.07.2022 г. се касае за 3 изравнителна сметка за периода 01.05.2021 г. до 28.02.2022 г., издадена въз основа на направените от третото – лице помагач измервания на топлинната енергия в имота за периода на потребление на ищеца и неговия наследодател, а именно периода преди прехвърляне собствеността върху имота, поради което и ответникът дължи заплащането на сумата. Като неоснователно следва да се определи възражението на ответника, че съгласно представения по делото споразумителен протокол от 18.02.2022 г. дължимата сума за годишната изравнителна сметка за топлинна енергия, изготвена след отчет на уредите за дялово разпределение, е за сметка на стария и новия собственик, тъй като видно от документите представени от третото – лице помагач, в изготвените корекции за отчетен период 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. са съобразени периода на потребление преди и след промяната на собствеността върху имота. Отделно от това следва да се посочи, че коментираната от споразумителния протокол уговорка не обвързва ищеца, който е трето за нея лице.