Решение № 480 от 18.06.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. В., 18.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.С.С. при участието на секретаря М.С.Е. като разгледа докладваното от М.С.С. Гражданско дело № 20231320100009 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на А. Р. М. от гр. В., чрез адв. Б. Б. против „Т.Б.А.Б.” ЕАД – С., с която е предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 17.07.2019г. ищцата е сключила с ответника „Т.Б.А.Б.“ АД договор за потребителски кредит за закупуване на стока в размер на 3800.00 лева с краен срок на издължаване – 25.07.2022г. Потребителят е изпълнил точно и изцяло задълженията си по кредита.

Посочва се, че съгласно чл. 7.1. от договора, освен дължимата сума от 3800.00 лева, потребителят дължи и еднократна такса за оценка на риска в размер на 456.00 лева, която сума е дължима в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план. Поддържа се, че таза клауза е недействителна, тъй като оценката на риска е задължение на кредитните институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г., поради което не предоставя на кредитополучателя съответна услуга, за да се дължи насрещна престация.

Поради това сумата от 456.00 лева е заплатена при начална липса на основание.

Нищожността ищцата обосновава с разпоредбите на ЗПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 456.00 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска по посочения договор за потребителски кредит, като платена без правно основание, ведно със законна лихва, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковата претенция като неоснователна.

Навел е доводи, че не са налице нарушения на чл. 22 от ЗПК. Посочено е, че начислената такса не е свързана с управление на кредита, нито с усвояване на кредита. Същата покрива 1 извършени разходи на бА.та към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Таксата се включва в разходите по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чиито размер в случая не надвишава максимално определения праг от 5 пъти законната лихва, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочено е също, че ищцата предварително е била запозната с този разход.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :

Не е спорно, че на 17.07.2019г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 3800.00 лева за закупуване на стока. Срокът на договора е 25.07.2022г.

Уговореният годишен лихвен процент е 9.88 %, а годишния процент на разходите е 19.01 %.

В договора е включена и сумата от 456.00 лева – еднократна такса за оценка на риска, дължима към момента на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителен план.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза , се установява, че ищцата е внасяла сумите по кредита съгласно погасителния план. В сумите е включена и еднократната такса за оценка на риска в размер на 456.00 лева, като е разпределена към дължимите се месечни погасителни вноски. Според заключението на вещото лице, ищцата е погасила цЕ.я кредит, ведно с таксата от 456.00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за връщане на дадено при начална липса на основание.

Предпоставките на института на неоснователното обогатяване са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това получаване. Получаването предпоставя "даване" и е фактическо действие, което подлежи на доказване от ищеца. Съобразно правилото на чл.55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в тежест на ищеца по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване на това плащане, респ. задържане на полученото. В случая ищцата е установила по безспорен начин , че е платила на ответника процесната сума от 456.00 лева – такса за оценка на риска.

Не е налице основание за получаването на сумата от ответника. Според настоящия съдебен състав, уговорката в договора за заем за заплащане на такса за оценка на риска в размер на сумата от 456.00 лева е нищожна, доколкото същата пряко противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за оценка на риска очевидно е такъв вид такса. В случая клаузата дори не заобикаля закона, а директно му противоречи, поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1, 2 предл. I ЗЗД. Оценката на кредитното досие за риска от неплатежоспособност на кредитополучателя е действие по управление на кредита и е задължение на кредитора съобразно чл. 16 ЗПК, а не специална услуга, която се предоставя на потребителя, за да бъде прехвърлена тежестта на тази оценка върху него. Използваният от кредитора човешки ресурс за извършване на необходимите дейности във връзка с оценката за кредитоспособността на длъжника са част от предлагането на услугата по кредитиране и следва да са съобразени при определяне на дължимото възнаграждение за тази услуга и да бъдат включени в ГПР. Те нямат самостоятелно значение извън кредитирането, поради което и не следва да се възлагат в тежест на длъжника под формата на каквито и да е такси.

В този смисъл е последователната практика на съдилищата в страната.

Следва да се отбележи, че посочената в договора "еднократна такса за оценка на риска" в размер на 456.00 лева, включена в главницата на кредитния дълг, по съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита, противно на твърденията на ответника, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата от договора, предвиждаща нейното плащане, е нищожна и не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. Очевидно е, че завоалираната формулировка на начина, по който длъжникът следва да плати определената от кредитора такса за оценка на риска цЕ. необосновано оскъпяване на кредита, в ущърб на потребителя като икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което на общо основание е недопустимо.

Безспорно е, че тази сума е усвоена от кредитора. Същата е заплатена от длъжника при начална липса на основание за дължимостта й, поради което и кредиторът следва да върне обратно това, с което неоснователно се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да заплати на ищ цата разноски за платена държавна такса в размер на 50.00 лева, за вещо лице в размер на 150.00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул.”Д.Х.” № 52-54 да заплати на А. Р. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. Р. № 25 сумата от 456.00 лева, представляваща платена при начална липса на основание такса за оценка на риска по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 4001264056 от 17.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.01.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул.”Д.Х.” № 52-54 да заплати на А. Р. М. с ЕГН ********** от гр. В., ул. Р. № 25 разноски по делото в общ размер от 600.00 лева.

3

Решението може да бъде обжалвано пред ОС – В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4