Решение № 224 от 26.07.2025, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Административно наказателно дело 188/2025
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 26.07.2025
- В сила
- 29.08.2025
- Състав
- Ана Симеонова Андонова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А · Закон за движението по пътищата
- чл.137А,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183,ал.4,т.7 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Ботевград, 26.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200188 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. Н. Д. с ЕГН : ********** от с.Джурово,ул.“*****“ № ***** ,чрез адв.В.
М. – САК е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 250322-000031 от 17.02.2025г., на Началник РУ в ОДМВР-София –РУ -Правец, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г.на МВР, с който на основание чл. 183.ал.4,т.7,пр.1 и пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер 100(сто) лева (или по 50 лв.за всяко едно нарушение поотделно по пр.1 и пр.2)за нарушение по чл.
183,ал.4,т.7 от ЗДвП, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д. Н. Д.–редовно призован , не се явява ,явява адв. В. М. – САК , желае отмяна на НП и претендира разноски за адвокатски хонорарв размер на 200 (двеста) лева
Въззивната страна – Началник РУ в ОДМВР-София –РУ -Правец, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г.на МВР, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и изразява също писмено становище по жалбата, като я оспорва и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендира разноски в размер 1 на 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: Д. Н. Д. с ЕГН : ********** от с.Джурово,ул.“*****“ № ***** ,Mедицинско направление № 1177 от 10.01.2025г.,АУАН ,серия GA № 1374597 ,Акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2011г.,се установява следната фактическа обстановка :
На дата 17.02.2025г.,в с.Осиковица , по ПП – 3 в района на 172.300 км.,с посока на движение към с.Джурово ,Д. Д. управлявал л.а.,модел и марка „ Сузуки Суифт“ с рег. № ***** ,собственост на **** Д. Д. от с.с.,като извършил следното нарушение :
1.управлява л,а,без поставен обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила ,с което виновно е нарушил чл.137А,ал.1 от ЗДвП;
2.водач на МПС от категориите М1,М2,М3,N1,N2,N3 ,когато е в движение ,не използва обезопасителен колан ,с кожто МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил чл.183,ал.4,т.7 от ЗДвП.
Разпитан в хода ха съдебното следствие св.Х. Т. Т.актосъставител,заявява,че е бил дневна смяна на работа ,съвместно с полицай Д. Д. ,когато спрели управляваният от Д. Д. л.а.,като установили,че Д. е без поставен обезопасителен колан,като съставили на Д. АУАН за констатираното нарушение.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна 2 проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл.57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН.
Издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – отразено и в наказателното постановление. Подведено е правилно под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права и правото му на защита.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната дата, час и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като при управление на собствения си лек автомобил не е използвал обезопасителния колан, с който е оборудвано въпросното МПС. Нарушената разпоредба указва на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените обстоятелства се подкрепят и от показанията на актосъставителя, който потвърждава констатираното от него управление на МПС от жалбоподателя без обезопасителен колан.
Също така обаче по безспорен и категоричен начин е установено,че жалбоподарелят попада в хипотезата на изключенията на чл. 137А, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди.
Хипотезата на т.2 на чл.137А от ЗДвП касае лицата, чието физическо 3 състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини, т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето, е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Посоченото обстоятелство обаче може да бъде установено не просто чрез представянето на документ, който да обективира наличие на заболяване у жалбоподателя, а чрез медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването конкретно на обезопасителен колан.
По АНД № 188 по описа за 2025 година е приложено Медицинско направление № 2277 от 10.01.2025г,от което е видно,че Д. Н. Д. страда от хипертонично сърце.Носенето на колан в МПС причинява неудобство и дискомфорт.В случая, жалбоподателят ангажира писмено доказателство, за такова заболяване, при което употребата на колан би причинила силни болки или неразположение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / на Д. Н. Д. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 200 (двеста) лв.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представе н договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 200(двеста) лв. в полза на адв.В. М. от САК.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Д. Н. Д. разноски в размер на 200(двеста) лв. в полза на адв.В. М. от САК за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 188/2025г. пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление Наказателно постановление № 25-0322-000031 от 17.02.2025г., на Началник РУ в ОДМВР-София –РУ Правец, упълномощен със Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г.на МВР против Д. Н. Д. с ЕГН : ********** от с.Джурово,ул.“*****“ № ***** , като незаконосъбразно и неправилно
ОСЪЖДА ОДМВР -София да заплати на Д. Н. Д. с ЕГН : ********** от с.Джурово,ул.“*****“ № ***** ,чрез адв.В. М. – САК, разноски в размер на 200(двеста)лева за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 188/2025г. пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5