Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 04.03.2026, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 431/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
Деница Красимирова Петрова, Милена Иванова Хараламбиева, Калиптен Ибрям Алид

Цитирани разпоредби

  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600431 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 86/19.03.2025г. по н.ч.х.д № 2599/2024г. Районен съд-Варна е признал подсъдимата П. Т. О. с ЕГН ********** за невинна в това, че в периода от 03.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в гр. В., сп. „*** в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка на детето М. Н. П., с ЕГН**********, не е изпълнила задължението си, предвидено в Решение № 260455 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, да предаде детето М. Н. П. на неговия баща Н. М. П. за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето М. Н. П. и неговия баща Н. М. П., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда РС –Варна осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата О. парична сума в размер на 2750 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по нчхд № 2599 по описа за 2024 г. на РС-Варна.

Срещу така постановената присъда е постъпила е въззивна жалба от Н. М. П., с която се заявява несъгласие с решеното от съда, твърди се, че присъдата е несправедлива, претендира се отмяната й и се иска постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й с тъжбата обвинение. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата , като счита, че по категоричен и неоспорим начин 1 е установено, че подсъдимата не изпълнява решението на съда, настоява да бъде спазена волята на законодателя.

От подс.О. чрез процесуалния й представител – адв.Н. от АК-Варна е постъпило възражение срещу депозираната жалба, в което се излагат доводи за неоснователност на предприетото обжалване и се настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Претендират се и разноски. В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимата поддържа депозираното възражение и оспорва жалбата.

Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид изнесеното в жалбите, както и становищата на страните, констатира:

От фактическа страна се установява следната обстановка:

Тъжителят Н. П. и подс. О. са родители на детето М. Н. П. През 2018 г. първите двама преустановили съвместното си съжителство и се разделили. При това с Решение № 260455 от 12.02.2021 г. по гр. дело № 3108/2020 г. на РС-Варна бил определен режим на лични отношения между детето М. П. и баща му Н. П., както следва: бащата имал право да вижда детето си М. Н. П. всяка първа, трета и пета седмица от съответния месец, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с приспиване, в дома на бащата, без присъствието на майката, както на рождения ден и именния ден на бащата, всяка четна година – по време на Коледа, от 12:00 часа на 24 декември до 16:00 часа на 25 декември и всяка нечетна година – по време на Нова година, от 12:00 часа на 31 декември до 16:00 часа на първи януари, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

С Решение № 260029 от 20.06.2024 г., по гр. дело № 3108/2020 г. на РС-Варна /потвърдено с Решение № 922 от 09.08.2024 г. по в. гр. дело. № 1526/2024 г. на ОС-Варна/ било допуснато тълкуване на постановения месечен режим за срещи между бащата /тъжителят П./ и детето М. Н. П.. Искането за тълкуване било инициирано от частния тъжител П.. Съгласно постановеното с решение № 260029 от 20.06.2024 г. по гр. дело № 3108/2020 г. първа седмица в месеца е тази седмица от месеца, която започва с първия понеделник на месеца и завършва с първата неделя на месеца, съответно трета седмица в месеца е тази седмица от месеца, започваща с третия понеделник на месеца и завършваща с третата неделя на месеца, а пета седмица е тази, започваща с петия понеделник на месеца, независимо от обстоятелството дали седмицата завършва в текущия или следващия месец.

Тъжителят П. на инкриминираните с тъжбата дати - 03.05.2024 г., 10.05.2024 г., 17.05.2024 г., 24.05.2024 г. и 31.05.2024 г. и приблизително в един същ времеви отрязък – около 18:00 часа, отивал до дома на подс. О., находящ се в гр. Варна, сп. „***“, ул. „*** с намерение да осъществи режим на лични отношения със сина си М. На нито една от горепосочените дати детето не е било предадено на частния тъжител от майката – подс.О.

Видно от представените медицински документи /амбулаторен лист № *** от 09.05.2024г. и амбулаторен лист № ***от 23.05.2024г./ на 10.05.20224г. и на 24.05.2024г. детето е бил във 2 влошено здравословно състояние, съпътствано с висока температура.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, удовлетворяващи напълно критериите, установени в чл.102 от НПК. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция намира, че постановявайки съдебния си акт, първостепенният съд е обсъдил и анализирал в цялост събраната доказателствена съвкупност, а доводите и съображенията му са споделят изцяло от настоящия състав.

Правилен и законосъобразен е извода на решаващия съд, че с оглед събраните по делото доказателства, повдигнатото с тъжбата на подсъдимата О. обвинение по чл. 182, ал. 2 от НК е несъставомерно.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да било начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.

От субективна страна, за да е осъществено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, деецът следва да е действал при пряк умисъл, като съзнава общественоопасния характер на деянието си, предвижда неговите общественоопасни последици и иска настъпването на тези последици. За да е налице пряк умисъл, следва подсъдимата обективно да е съзнавала, че не изпълнява съдебно решение и това неизпълнение да е с цел възпрепятстване на личните контакти на детето с бащата. Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата да е действала умишлено.

Съобразявайки изложената правна рамка, за да бъде доказано обвинението, повдиганото с тъжбата, следва да бъдат несъмнено установени действия на подсъдимата, с които същата съзнателно /при пряк умисъл/ да е осуетила изпълнението на постановеното и влязло в сила съдебно решение за осъществяване на лични контакти между детето и неговия баща -частният тъжител.

Няма спор, че подс.О. и частният тъжител Н. П. имат общо дете – М. Н.П. с ЕГН **********, както и че като последица от раздялата им с Решение № 260455 от 12.02.2021 г. по гр. дело № 3108/2020 г. на РС-Варна за бащата – тъжителят П., е бил постановен описания по-горе режим на лични контакти с детето. С основание първоинстанционният съд е приел за еднопосочно установено и обстоятелството, че на инкриминираните дати детето М. П. не е било предадено на частния тъжител от подсъдимата О., респ. тъжителят П. не е осъществил лични контакти с детето си. Посоченото обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите -полицейски служители и изготвените от тях докладни записки по повод посещението им пред дома на подсъдимата.

Събраните по делото доказателства обаче не сочат подсъдимата да е действала умишлено. Установено е, че по инициатива на частния тъжител е било проведено производство по реда чл. 251 от ГПК за тълкуване на съдебния акт, постановяващ режима на 3 лични контакти между тъжителя и сина му, като към инкриминирания период- м.май 2024г. този гражданско-правен спор е бил висящ, исканото тълкуване е било дадено с Решение № 260029 от 20.06.2024г. на РС-Варна. От друга страна и отчитайки правилото на чл. 251, ал. 3 от ГПК, то безспорно на подс.О. като страна по този спор й е било съобщено за претендираното тълкуване, респ. и същата е била наясно с висящността на производството.

При това положение подс. О. не е била обвързана с вменените й с Решение № 260455 от 12.02.2021 г. по гр. дело № 3108/2020г. задължения, тъй като към инкриминирания период е нямало яснота и категорична установеност касателно това как се броят седмиците пълни или непълни при режима, описан в решението, а оттам и кога за нея се поражда задължение да предаде детето на бащата - частния тъжител П.Ето защо неосъществените лични отношения между детето и баща му на инкриминираните с тъжбата дати не могат да бъдат вменени като престъпни на подс.О., последната не е действала умишлено, не е съзнавала, че нарушава съдебното решение и че възпрепятства неговото изпълнение. Или подсъдимата не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, нито е предвиждала неговите общественоопасни последици и не е целяла този резултат.

По гореизложените съображения и при липсата на основания не се основания за отмяна или изменение, първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена в цялост.

Сторените пред въззивната инстанция разноски от подсъдимата за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения защитник в размер на 766 евро, видно от представеното в настоящото производство платежно нареждане, с оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, следва да се възложат в тежест на частния тъжител и настоящ жалбоподател.

Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 86/19.03.2025г. по н.ч.х.д. № 2599/2024г. по описа на РС-Варна.

ОСЪЖДА Н. М. П. с ЕГН ********** да заплати сторените пред настоящата инстанция разноски от подсъдимата в размер на 766 /седемстотин шестдесет и шест/ евро.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Добрич, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Кр. Петрова

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253200600431 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 86/19.03.2025г. по н.ч.х.д № 2599/2024г. Районен съд-Варна е признал подсъдимата П. Т. О. с ЕГН ********** за невинна в това, че в периода от 03.05.2024 г. до 31.05.2024 г. в гр. В., сп. „*** в условията на продължавано престъпление, в качеството си на родител – майка на детето М. Н. П., с ЕГН**********, не е изпълнила задължението си, предвидено в Решение № 260455 от 12.02.2021 г., постановено по гр. дело № 3108 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, да предаде детето М. Н. П. на неговия баща Н. М. П. за изпълнение на определения режим на лични отношения между детето М. Н. П. и неговия баща Н. М. П., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същата присъда РС –Варна осъдил частния тъжител да заплати на подсъдимата О. парична сума в размер на 2750 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по нчхд № 2599 по описа за 2024 г. на РС-Варна.

Срещу така постановената присъда е постъпила е въззивна жалба от Н. М. П., с която се заявява несъгласие с решеното от съда, твърди се, че присъдата е несправедлива, претендира се отмяната й и се иска постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по предявеното й с тъжбата обвинение. В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата , като счита, че по категоричен и неоспорим начин 1 е установено, че подсъдимата не изпълнява решението на съда, настоява да бъде спазена волята на законодателя.