Решение № 609 от 23.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220100538 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ чл. 86 ЗЗД .

Производството е образувано по повод искова молба от "**я" ЕАД, ЕИК **, представлявано от изпълнителния директор **и**, председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител Ф. И. , с адрес: **, против Е. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. ** , в която се излагат обстоятелства, че на 05.06.2023 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 156309 срещу Е. А. К. за сумата 6214,06 лв., от които 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г., и 582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. , както и суми за дялово разпределение : 68,08 лв. главница за периода м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по гр. дело № 2942/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик е уважено искането им и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжницата, но същата не е била открита и при условията на чл. 47 ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на предявяване на иск .В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е клиент на топлинна енергия, по силата на наследствено правоприемство от нейния покоен баща, по смисъла на чл.153 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т***" ЕАД на клиенти за битови нужди 1 в гр. София, които се изготвят от "Т***" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.

150, ал. 3 от ЗЕ / чл.106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ/ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т***" ЕАД на потребители за битови нужди в град София, одобрени с Решение 2019 г. на ДКЕВР, публикуванио във вестник Монитор, в сила от 10.07.2016 г.. Съгласно раздел IX от ОУ от 2016 г. „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.31, ал.1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Посочва, че в чл.33, от ОУ от 2016 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ е установено, че това е в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също твърди, че имат задължение да заплащат стойностна на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащали на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма "Т**с" ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Посочено е, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от „Т***“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Т**с" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки - начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Сочи, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Формулиран е петитум за установяване на съществуването на вземането за 2 консумирана и незаплатена ТЕ срещу ответника, за топлоснабден имот с адрес: гр. Со**, за процесния период.Претендира за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител - адвокат В. Л. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.Твърди, че нямало данни след смъртта на **, кой е ползвал процесния имот, дали ответницата е приела наследството на наследодателя й, дали е станала собственик на процесния апартамент, дали се е разпоредила с него, както и дали през процесния период е била негов собственик, респективно дали го е владяла и потребила топлинна енергия. Оспорва ответницата да е клиент на ищцовото дружество.Посочва, че в приложената по делото обща фактура № 1014010403/31.07.2021 г. и обща фактура с № 1021531966/31.07.2022 г. се установявало като получател лицето *, но същото лице било починало още на 19.07.2009 г. Оспорва, че имотът е топлоснабден, както и процесната сума е за реално потребена топлинна енергия. Поддържа, че същата е изчислена при максимална мощност, без да е осъществен реален достъп до имота.Твърди, че ако е налице потребление, то сумите са заплатени.

Излага твърдения, касаещи приложения по делото договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и протокол за избор на фирма, като сочи, че никъде не било посочено, ответницата да е участвала. Оспорва и приложеното извлечение от сметки.Поддържа , че ответницата не дължи обезщетение за забава, доколкото ищецът не бил изпълнил изискванията за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството. Поддържа се и възражение за изтекла погасителна давност, доколкото началото на исковия период касае м. май 2020 г.

В производството е привлечено за участие като трето лице помагач на страната на ищеца „Т**с" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. **, , за да имат мотивите на решението обвързваща спрямо него сила. Искането е мотивирано с обстоятелството, че двете дружества имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда- етажна собственост.

В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се явява, а за него се явява назначения му особен представител - адвокат Л., който моли съда да отхвърли исковата претенция.

Третото лице помагач не е взело становище по предявената искова претенция и депозирания отговор от ответната страна. В проведеното съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.дело № 2942/2023 г. на РС- Пазарджик е видно, че по заявление на ищцовото дружество „Т** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 3

ГПК е била издадена Заповед № 1467/2023 г. с разпореждане длъжника ** А. К. да заплати на заявителя „Т***“ ЕАД сумата в размер на 5549,82 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 05.2020 г. - м. 04.2022 г.,ведно със законната лихва от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането , 582,39 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.05.2023 г. върху главницата , както и сумата в размер от 68,08 лв. – дялово разпределение за периода за периода 05.2020 г. до 04.2022 г. , ведно със сумата от 13,77 лв. лихва за забава върху главницата за периода 16.07.2020 г. до 12.05.2023 г. , както и внесената държавна такса в размер от 124,28 лв. и възнаграждение за юрисконсулт в размер от 150,00 лв.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжницата, тъй като по отношение на нея е приложена процедурата по чл. 47 ал.5 ГПК, което обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.

По същество. Разпоредбата на параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на Закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 година, определя като потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената, във връзка с чл. 155 ЗЕ физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с §190 „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

От писмените доказателства се установява / нотариален акт № 1324, том VІІ, нот.д. № 124/1974 г., удостоверение за наследници и справка, договор № 928 / 05.10.2001 г. за дялово разпределение на топлоснабдена сграда / , че ответницата е единствената наследница на собственика на топлоснабден имот / ** починал на 18.07.2009 г. / и като собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42и т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ на топлинна енергия, доставена до имот апартамент № 56, находящ се в ** , за абонатен № 99005, инст. № 4000377419 за процесния период.

На основание чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, в сила от 09.12.2003 година, ДВ, бр.107/2003, отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответницата по чл. 150 ал.3 ЗЕ съдът намира, че приетите от „ Т***“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 година и ОУ за продажба на топлинна енергия , одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР публикувани във вестник „24 часа“ в сила от 14.03.2014 - са обвързващи между ищеца и ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл.112г ЗЕЕЕ и чл.139, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система 4 за дялово разпределение, регламентирана в чл. 139 -148 ЗЕ. Няма спор по делото, а и от приложените доказателства се установява, че сградата в която се намира процесния имот е топлоснабдена, при налична техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия.