Решение № 1781 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106842 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. Ч., ЕГН **********, адрес: гр. **** и М. К. И., ЕГН **********, адрес: гр. **** срещу Д. Г. К., ЕГН **********, адрес: от гр. ****, Т. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ****, Г. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. ****, Л. Б. В.П., ЕГН **********, адрес: гр. ****, С. В. П.-И., ЕГН **********, адрес: гр.

****, Д. Н. М., ЕГН **********, адрес: гр. ******, Щ. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. *****, Я. С. П., ЕГН **********, адрес: гр. *****, М. С. П., ЕГН **********, адрес: с. ****, с която се иска от съда да приеме за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на идеални части от жилищна сграда, обозначена като имот с идентификатор ***** по КККР на с. ****, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, при граници: ПИ ****.460, ПИ ****.1098, ПИ ****.456 и ПИ ****.453, както следва: 3/18 ид. ч. за М. Д.

Ч. и 6/18 ид. ч. за М. К. И., по наследство от М. Г.а, както и на основание придобивна давност от 1975 г. до настоящия момент. Считат, че М. Г.а е наследила собствеността на покойния си съпруг изцяло поради прилагането на чл. 50 ЗН, а освен това е придобила по давност едноличната собственост върху имота от *** г. до сключване на договор за издръжка и гледане на *** г., а след това като съвладение в равни части между нея и С.Г..

Иска се отмяна на констативен нотариален акт № ***, том I, рег. № ****, д. № *** от *** г., с който в полза на първите трима ответници е 1 признато право на собственост върху имота.

Посочено е, че ищците са наследници на М. С. Г.а, ЕГН **********, починала на *** г., в полза на която е съставен нотариален акт № ***, том IX, д. № *** от **** г. за собственост върху описания в акта имот: правото на строеж и съответно собствеността върху къща и салма, изградени в тогава държавно дворно място, съставляващо УПИ (тогава парцел) VII в кв. 6 по плана на с. ****, урегулирано с площ от 1050 кв. м., при граници на дворното място: улица, парцели VI, IX и VIII, придобила собствеността по силата на възникнала СИО и съответно по наследство от покойния си съпруг Д. Г. (който след смъртта си през *** г. е оставил за наследници съпругата си и трите си дъщери М. Ч., Ж.А. и С.Г. – отказали се от наследството на своя баща). По сега действащите КК и КР на АГКК жилищната сграда е обозначена като имот с идентификатор *****.

С договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ***, том II, д. № **/*** г. М. С. Г.а е прехвърлила 1/2 ид. ч. от посочената сграда на своята дъщеря С.Д.Г. (по време на брака й с К.Г. – починал **** г.), оставила за свои наследници след смъртта си деца М. И. и Д.

К., който е починал *** г. и е оставил за свои наследници съпругата си Д. К. и своите деца Т. Х. и Г. К.. М. Г.а е починала *** г.

Ето защо и счита, че съсобствеността върху процесната къща следва да се разпредели, както следва: 3/18 ид. ч. за М. Ч., 3/18 ид. ч. за Ж.А.

6/18 ид. ч. за М. И., 2/18 ид. ч. за Д. К., 2/18 ид. ч. за Т. Х., 2/18 ид. ч. за Г. К..

При тази фактическа обстановка между съделителите е повдигнат спор за делба, по повод на който е образувано гр. д. № ***/2024 г. по описа на БРС – прекратено. Наследници на М. С. Г.а оспорили квотите на съсобственост върху дворното място, като се позовали на разпоредбата на чл.

14, ал. 7 СК (от ***.*** г., отм.). Ищецът излага, че Д. Г., освен съпругата и своите три дъщери е имал двама братя и една сестра: Щ. Г., Н. Г. и М. С., и към момента на смъртта му е действал СК от ***.*** г., като в чл. 14, ал. 7 от първоначалната редакция на СК се сочи, че когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия си съпруг, той не получа дял от частта на починалия си съпруг. При това положение, след като децата на Д. Г. са се отказали от наследството на своя баща, то тогава този дял не следва да се наследява еднолично от преживялата му съпруга, а би следвало като наследници на неговия дял да се легитимират неговите братя и сестра, и съответно техните наследници. Въпреки това обаче посочените братя и сестра на Д. Г. не са собственици в процесния имот, тъй като нито един от тях, респ.

2 нито един от техните наследници не е приел наследството на своя брат (респ. чичо и вуйчо) и до настоящия момент. Ако съпругата остава наследник, независимо че по смисъла на чл. 14, ал. 7 СК от *** г. не наследява с децата си дела от СИО на своя съпруг, то тя запазва качеството си на наследник и в това й качество я заварва новият СК от 01.07.1985 г., с който режимът на наследяване от съпругата по чл. 14, ал 7 от предходния СК се отменя. Наред с това в текста на § 4 от ПЗР на СК от 1985 г. се предвижда обратно действие на закона, като се сочи, че правилата на новия кодекс се прилагат в имуществените отношения между съпрузите и по заварените бракове. В този смисъл следва да се съобрази и отменителното и съответно обратното действие на § 3 и § 4 от ПЗР на сега действащия СК. Посочените братя и сестра на Д. Г. не са приели наследството му по време на действие на СК от 1965 г. и следователно са загубили правото си да го приемат, като изместят съпругата на починалия свой брат, която, оставайки негов наследник, придобива пълното право на собственост върху имота - бивша СИО, съобразно последващите СК и в това си качество остава едноличен собственик на процесната къща.

На следващо място е посочено, че най-късно от отказа от наследство от *** г. до сключването на договора за гледане и издръжка на *** г. имотът се е владял еднолично от М. С. Г.а, а след договора за гледане и издръжка владението е продължило като съвладение в равни части между М.

Г.а и С.Г., а след тяхната смърт съвладението е упражнявано от техните наследници. Ето защо М. Г.а е придобила по давност едноличната собственост върху имота.

Ответниците Д. Г. К., Т. Д. Х. и Г. Д. К. са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № ***, том I, рег. № ****, д. № *** от *** г. Ищците оспорват този акт като неверен, като твърдят, че през годините тези ответници не са упражнявали еднолично владение върху имота, а същият се е ползвал от всички роднини.

Молят съда да уважи исковете и им присъди съдебноделоводни разноски.

Ответниците Д. К. и Т. Х. са изложили съображения за неоснователност на исковете. Посочено е, че към момента на подаване на исковата молба ищците, както и по-голямата част от ответниците, с изключение на Д. Г. К., Т. Д. Х. и Г. Д. К., не са собственици на процесния недвижим имот. Тъй като трите деца на Д. Г. са се отказали от наследството му, това не прехвърля собствеността върху собствената му 1/2 от процесния 3 имот на майка им М. Г.а. Ето защо оспорват като нищожен поради противоречие със закона представения по делото нотариален акт от 1975 година, който признава М. Г.а за собственик по наследство на 1/2 ид. ч. от къщата в дворното място, и на това основание оспорват правата на Ж.А. и М.

Ч., тъй като последните са се отказали от наследството, полагащо им се от починалият им баща. Относно другата 1/2 ид. ч. от процесния имот, предмет на представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сочи, че от 1998 г. Д. К. след решение на родителите си е станал изключителен владелец на къщата в с. **** – ремонтирал е покрива, извършил е редица подобрения, изградил е ограда около къщата. От онзи момент ищците не са се явявали в имота, нито са се интересували от него, нито пък по какъвто и да е начин са манифестирали пред Д. К. или трети лица, че претендират за този имот. Ето защо правят възражение за придобиване по давност на къщата за периода от 1998 г. до настоящия момент. Молят за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Ответникът Г. К. е оспорила претенциите. Посочила е, че наследодателката М. Г.а не може да придобие по наследяване ½ ид. ч. от процесната еднофамилна жилищна сграда, принадлежала на покойния й съпруг Д. Г.. След като бракът между съпрузите М. и Д. Г.и е прекратен със смъртта на последния при действието на СК от *** г., за техните имуществени отношения е приложим въведения с него режим на СИО като за заварен брак.

И трите дъщери на Г. са извършили отказ от наследството на баща си, а според разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. 2 СК от *** г., когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Ето защо счита, че нотариален акт за собственост върху недвижим имот по наследство № ***/1975 г. в частта му, с която М. Г.а е призната за собственик, е нищожна поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Счита, че преживелият съпруг пак остава наследник на починалия си съпруг, но за друго негово имущество, което не е съпружеска имуществена общност. Делът на отказалите се от наследство деца на Д. Г. би следвало да се наследи от неговите роднини по съребрена линия: двамата му братя Щ. и Н. и сестра му М., респективно техните наследници по закон.

На следващо място е изложено, че неправилна и незаконосъобразна е тезата в исковата молба, че преживялата съпруга М. Г.а е придобила по давност половината от имота, принадлежала на покойния й съпруг Д. Г., като са развити подробни доводи.

4

Наведено е възражение за изтекла в полза на Г. К. придобивна давност за периода от 1998 г. до настоящия момент.

Л. В.-П. и С. П.-И. са направили признание на заведения срещу тях иск. Изложили са аргументи защо считат, че не са наследници на Д.

Г. и съответно не притежават право на собственост върху процесния имот, поради което молят делото да се прекрати и/или да не се провежда съдебно дирене в частта на заведената срещу тях претенция. Искат присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като не са дали повод за завеждане на делото.

Ответникът Я. С. П. е посочил, че искът е неоснователен.

Счита, че е собственик на 1/12 ид. ч. от процесния имот, за което е изложил доводи. Оспорва издадените констативни нотариални актове от 1975 г. и 2024 г., тъй като не съответстват на наследствените права.

Моли съда да отхвърли иска и му присъди съдебноделоводни разноски.

Ответниците Д. М., Щ. Г. и М. П. не са взели становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Приложен по делото е акт за брак №*** от **** г., удостоверяващ сключване на брак между Д. М. Д. и М. С. Г.. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имот Д. СМ. Г. по акт за раждане и Д. М. Д. в акт за брак са едно и също лице.

Видно от удостоверение за наследници на Д. СМ. Г. същият е починал на ***.*** г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. С. Г.а и своите три дъщери М. Д. Ч., Ж.Д.А. и С.Д.Г.. Представено е и удостоверение за съпруга и родствени връзки на Д. М. Г., видно от което освен съпруга и три дъщери е имал двама братя и една сестра: Щ. М. Г., Н. М. Г. и М. М.а С..

Представени са удостоверения за наследници на тримата - Щ. М. Г. е починал на *** г., като е посочено, че е оставил за свои наследници Л. Б. В.-П. и С. В.

П.-И.; Н. М. Г. е починал на *** г. и е оставил за наследници Д. Н. М. и Щ. Н.

Г.; М. М.а С. е починала на *** г. и оставила за наследници Я. С. П. и М. С. П..

Приложен е нотариален акт № ***, том IX, д. № *** от **** г., издаден в полза на М. С. Г.а, за собственост върху недвижим имот: право на строеж върху държавно дворно място, образуващо парцел VII в кв. 6 по плана на с. ****, урегулирано с площ от 1050 кв. м., при граници на дворното място: улица, парцели VI, IX и VIII, заедно със застроената в имота къща и салма.

5

Описано е, че Г.а е придобила по наследство от съпруга си Д. Г. 1/2 ид. ч. от имота, а останалата ½ ид. ч. представлява имуществена общност от недвижимия имот.

Представено по делото е удостоверение за наследници на М.