Решение № 290 от 04.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000501231 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 3924/2020г. на Софийски градски съд, I - 23 състав ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на К. С. А. сумата от 5 000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 14.05.2020г. и разноски по съразмерност, като иска над присъдения до пълния претендиран размер от 26 000лв е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано от ищеца К. С. А. чрез пълномощник в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.

Поддържа се в тази връзка, че неправилно съдът е преценил естеството, вида на травмите, периода на възстановяване и определил в занижен размера на компенсиращото обезщетение.

Изтъква се още, че не са съобразени обществено-икономическите показатели и стандарт на живот като обективни критерии от значение прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълен размер.

В срок е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“АД, с която се обжалва решението в осъдителната му част с оплакавния за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са против изводите за наличие на противоправно поведение от страна на водача на л.а. Ситроен Берлинго. Твърди се, че съдът неправилно не е преценил и обсъдил показанията на свиделите очевици и възприел погрешно механизма на ПТП, за настъпването на което вина имал изцяло пострадалия.

1

Поддържа се още процесуално нарушение на съда, който необосновано отказал да допусне повторна АТЕ, въпреки направеното в срок оспорване на приетата експертиза и така приключил делото при неизяснена фактическа обстановка. Евентуално се поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване на пътния инцидент в много по-голяма стерен от водача на застрахования автомобил. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска или евентуално се намали по размер обезщетението.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от застрахователното дружество от насрещната по нея страна К. С. А. чрез пълномощник, с който се правят възражения против оплакванията.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.

Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за компенсация на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.

В срока за отговор ответникът оспорил по основание исковата молба с доводи против наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил.

Евентуално е релевирал възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, което почива на две фактически основания – за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан и за управление от негова страна при превишена скорост и в опит да извърши неправилна маневра. Първото от фактическите основания, на които се позовават доводите за принос на пострадалия /непоставяне на предпазен колан/ е отречено от първата инстанция и вече преклудирано, поради липсата на оплаквания и възражения по този въпрос.

Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се обосновава неговата допустимост и легитимацията на ответното дружество.

Приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза описва по следния начин вероятния механизъм на ПТП: на 07.08.2019г., около 21:20 ч., по платното за движение на ул. Челопешко шосе с посока от с. Челопечене към гр. София се е движил лек автомобил Ситроен Берлинго с приблизителна скорост от 60 км/ч в в лявата от двете ленти за движение в неговата посока. По същото време лек автомобил Ауди Q2 се е движел по ул.

Челопешко шосе попътно зад л.а. Ситроен по дясната лента за движение със скорост около 85 км/ч. Пътните условия са били суха асфалтова настилка, тъмната част на денонощието, видимост от фаровете на автомобилите, еднопосочно движение с две ленти, извън населено място. В даден момент, водачът на лек автомобил Ситроен е променил посоката си на движение и навлязъл в лявата лента за движение, към който момент водачът на л.а. Ауди не 2 е разполагал с техническа възможност да спре и така реализирал удар с предната си лява част в страничната дясна част на л.а. Ситроен. Вещото лице сочи, че причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача на лек автомобил Ситроен, изразяващо се в навлизане в коридора за движение на движещия се попътно в дясната лента за движение лек автомобил Ауди в момент, когато това не е било безопасно за него и другите участници в движението.

Пред първата инстанция са депозирани показанията св. И. /водач на л.а. Ситроен/, според когото произшествието е реализирано заради превишената скорост на л.а. Ауди, който възприел като опасност в огледалото за обратно виждане и за да избегне удар спотанно без да подаде светлинен сигнал завил на дясно, където бил реализиран удар.

Идентични показания е дала и св. М. – съпруга на водача на л.а. Ситроен, която е пътувала в автомобила заедно с двете им деца.

Различни са фактите в показанията на св. Й., който е пътувал в л.а. Ауди и според когото са се движели в лява пътна лента с около 80км/ на алармен сигнал, когато водачът на л.а.

Ситроен предприел маневра изпреварване в лява пътна лента без да подаде светлинен сигнал. Водачът на л.а. Ауди намалил скоростта и за да избегне удар се отклонил в дясна лента, когато отново в същата лента се върнал л.а. Ситроен и така се реализирал удар.

Поради констатираното процесуално нарушение на първата инстанция, изразяващо се в отказ да се изслуша повторна автотехническа експертиза, при своевременно направени и обосновани възражения относно релевантни за изясняване на механизма въпроси, пред въззивната инстанция е допуснато събирането на нови доказателства по чл.266 ал.3 ГПК.

Приетата и неоспорена автотехническа експертиза на в.л. А. изяснява въз основа на подробно и детайлно обсъждане на писмените доказателства и показанията на свидетелите, че приблизителната скорост на движение на л.а. Ситроен преди ПТП е около 52км/ч, а на л.а. Ауди около 82км/ч, но не по-ниска от 72км/ч в зависимост от начина и ъгъла на завиване или в рамките на разрешената скорост за движение в извъннаселено място, и че към момента на удара л.а. Ауди се е намирал вдясно от л.а. Ситроен. Според изводите на в.л.

А. на разположението на двамата автомобила на фиг.2 и описаните деформации кореспондират показанията на водача на л.а. Ситроен и неговата съпруга, които включително не се опровергават и от показанията на водача на л.а. Ауди относно навлизането на л.а. Ситроен в лява пътна лента без подаден светлинен сигнал, и в резултат на това намаляване скоростта на л.а. Ауди и престрояването му от лява в дясна лента.

Същите факти са изложени и от водачът на л.а. Ситроен, според когото се е движел в лява пътна лента, защото преди това е предприел изпреварване на друг автомобил. И двамата водачи са имали видимост – на л.а. Ауди към задните светлини и осветеното пространство от фаровете на л.а. Ситроен, включително възможност да сигнализира с превключване на дълги светлини. Водачът на л.а. Ситроен е можел да наблюдава движението зад автомобила чрез огледалата за обратно вигждане, включително фаровете на л.а. Ауди и се пристрои своевременно в дясна лента, но като преди това подаде светлинен сигнал. Според обобщаващите изводи на неоспорената автотехническа експертиза на в.л. А., която съдът 3 кредитира поради детайлното обсъждане на всички доказателства, основната причина за настъпване на ПТП са действията на водача на л.а. Ситроен, който е предприел завиване към дясна лента, виждайки фаровете на застигащия го автомобил Ауди, без да подаде светлинен сигнал. Тази маневра е определена като неправилна, защото безопасността в тази пътна ситуация се осигурява от задностоящия автомобил, който е длъжен да спазва необходимата дистанция. Пристрояването на л.а. Ауди от лява в дясна пътна лента също се явява в причинна връзка с настъпване на ПТП от техническа гл.точка, поради това, че създава нова опасна ситуация – правилната реакция и регламентирано в случая действие /чл.20 ал.1 ЗДвП/ би било намаляване на скоростта и сигнализиране с дълги светлини да се освободи лявата пътна лента. В конкретната ситуация на развитие на произшествието, която е създадена от неправилните действия и на двамата водачи, след като л.а. Ауди се е пристроил първи в дясната лента е имал възможност да наблюдава действията на водача на л.а. Ситроен и спрямо момента, в който л.а. Ситроен е започнал да завива на дясно, да предотврати удара като намали скоростта чрез аварийно спиране - в този случай поведението на водача на л.а.

Ауди се намира в причинна връзка с настъпването на ПТП.

От обсъдените доказателства става ясно, че една от основните причини за ПТП е предприетото завиване от водача на л.а. Ситроен надясно към дясната пътна лента без да се убеди, че не създава опасност, виждайки фаровете на застигащия го автомобил Ауди, и без да подаде десен мигач, с което е обоснован правният извод на първата инстанция за противоправност в поведението на водача на л.а. Ситроен –нарушение на чл.25, ал.1 и чл.26 ЗДвП. По отношение на спорния пред настоящата инстанция въпрос относно наличието на принос по чл.51, ал.2 ЗЗД и кредитираната от съда автотехническа експертиза на в.л. А. е категорична, че престрояване в дясна лента и предприемане на изпреварване от дясно на другия участник е необоснована маневра в конкретната пътна ситуация и е в причинна връзка с реализирането на удар между двете ППС. Наличието на причинна връзка се подкрепя от изводите на вещото лице А., че в конкретната пътна ситуация водачът на л.а.

Ауди е имал възможност да наблюдава действията на водача на л.а. Ситроен и спрямо релевантния в случая момент, когато л.а. Ситроен е започнал да завива надясно, да предотврати удара с намаляване на скоростта до тази на л.а. Ситроен на 52 км/ч чрез аварийно спиране. Последният е имал пряка видимост към задните светлини от осветеното от фаровете пространство и възможност да запази дистанция по-малка от стандартната в случая 40м, защото във всеки един момент е възможно да възникне препятствие, налагащо използване на спирачната система.

Поради изложеното не се споделят правните съображения на първата инстанция, отричаща наличие на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД – противоправно поведение на водача на л.а. Ауди, който е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП, предвиждащ в случай на внезапно възникнала опасност намаляване на скоростта или спиране. Именно неправилната маневра – пристрояване от лява в дясна лента и изпреварване от дясно, според експерта, се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, като в противен случай при сигнализиране с дълги светлини и намаляване на скоростта не би се стигнало до 4 съприкосновение между автомобилите. Спасителна маневра според съдебната практика е оневиняващо обстоятелство само ако е причинила материални щети и с нея е целено избягване на по-тежък резултат. Въпросната маневра не би могла да се определи като спасителна, тъй като опасността от настъпване на ПТП, е можела да бъде предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 ЗДвП начини, а именно-чрез спазване на дистанция и намаляване на скоростта на движение на л.а. Ауди, когато съприкосновението между автомобилите е било предотвратимо. В обобщение на посоченото следва да се приеме принос по чл.51, ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия водач и се съобрази в каква степен всеки от участниците е допринесъл за настъпване на противоправния резултат. При определяне приноса на пострадалия следва да се отчетат обстоятелствата, че водачът на л.а. Ауди е допуснал нарушение в опит да избегне инцидент и неговото нарушение се дължи на грешна преценка при внезапна и усложнена пътна ситуация. За разлика от него водачът на л.а. Ситроен първоначално не е бил поставен в опасна ситуация, той е бил длъжен да съобрази пътната ситуация чрез наблюдение в огледалата за обратно виждане и прецени разстоянието и скоростта на л.а. Ауди, като се подготви да се престрои в лява лента при подаден светлинен сигнал и без да създава опасност за други участници. Съпоставката в поведението на двамата участниците и конкретните обстоятелства, при които са допуснати нарушенията и тежестта на всяко от тях, дават основание на настоящата инстанция да приеме, че приноса на пострадалия водач макар и в пряка причинна връзка с инцидента, ще следва да се определи в стойностно изражение на 1/3 спрямо вината на прекия извършител.