Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1272 от 11.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8199/2024
Вид
Решение № 1272
Подписан
11.04.2025
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Варна, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110108199 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена искова молба от М. Я. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ****. „Ч.“ бл. ****, вх. ****, ап. ****, с която срещу **** „А.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № ****, е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 80 лв. /осемдесет/ лева, част от сумата от 4 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, задна лява врата, преден ляв калник, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв тав. над греда, заден десен панел и ляв праг врата, на собствения й л.а. м. „Ш.", м. „О.“, с peг. № *****, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по Застрахователна полица - „К.“ № ******, с валидност от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. за застраховка „К.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /01.07.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата М. Я. Н. твърди, че притежава л.а. м. „Ш.“, м., „О.“, рег. № *****, по отношение на който на 23.05.2023 г. с ответника ****„А.“ била сключена застраховка „К.“ /к. „П.“/ № ******, със срок на действие 01.06.2023 г. – 31.05.2024 г. Сочи, че към настоящия момент застрахователната премия в размер на 1 436,16 лв. е изплатена изцяло в полза на дружеството. Излага, че на 17.09.2023 г. в гр. Сливен ищцата установила увреждания по автомобила си, които счита, че са настъпили в резултат на отваряне на врати и маневриране на друго превозно средство, както и на паднали клони вследствие на буря.

Предвид констатираното, на 18.09.2023 г. застрахователят бил уведомен настъпилото застрахователно събитие, за което била заведена щета № ******, във връзка с която като на същата дата бил изготвен снимков материал и бил съставен опис на претенцията. В последния били отразени следните увреждания на процесния автомобил: увреждане на предна лява врата, задна лява врата, преден ляв калник, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв тав. над греда, заден десен панел и ляв праг врата.

Твърди се, че доколкото от страна на ответното дружество не е изплащано обезщетение в полза на ищцата, последната извършила справка в няколко сервиза за сумата, необходима за възстановяване на автомобила й, и установила тя да е в размер на 4 000 лв. В този смисъл се 1 моли за уважаване на частичната й претенция от 80 лв., част от сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение на имуществени вреди. Иска се присъждането на съдебноделоводните разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника **** „А.“ е депозиран отговор на исковата молба, с който се застъпва становище за неоснователност на така заявената претенция. Не се оспорва, че на 18.09.2023 г. ищцата е депозирала пред застрахователя заявление за изплащане на застрахователно обезщетение в резултат от настъпило на 17.09.2023 г. застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № ********. Посочено е от ответника обаче, че вследствие на извършения оглед на процесния автомобил било установено, че е налице несъответствие между описания от ищцата механизъм на настъпване на застрахователното събитие и констатираните вреди, поради което заключението на експертите било в смисъл, че вредите са настъпили във времето в резултат на експлоатационни причини, независими една от друга. Съобразно това, на 16.10.2023 г. застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение в полза на ищцата, за което било съставено писмо с изх. № *****. В съответствие с изложеното, страната оспорва механизма на настъпване на описаните в исковата молба вреди, както и твърденията, че изобщо е налице настъпило застрахователно събитие, обуславящо дължимостта на обезщетение. Обосновава отказа си за изплащане на обезщетение в полза на ищцата с недовросъвестното й поведение като страна по сключената между лицата застраховка и съобразно хипотезата на т. 11.4 от Общите условия, а именно установено несъответствие между декларираните обстоятелства за настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа обстановка, с оглед на което и е налице изключен от покритието риск. Предвид посоченото счита, че в настоящия случай основание за отказа за изплащане на обезщетение е неизпълнението на предвиденото в чл. 404 КЗ задължение от страна на застрахования за предоставяне на информация при застрахователно събитие, а не някое от основанията за отказ, обективирани в чл. 408 КЗ. Моли се за отхвърляне на заявените претенции. Иска се присъждането на разноски по делото, като е релевирано евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е увеличение на предявения частичен иск до сумата от 2 633,09 лв., част от сумата 4 000 лв.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация /л. 4/, от което се установява, че М. Я. Н. е вписана като собственик на л.а. м. „Ш.“, м. „О.“, рег. № *** **** ****.

Представена е застрахователна полица № ****** /л. 5/, от която се установява, че процесния автомобил е застрахован при ответника със застраховка „К****“ за сумата от 32 000 лв. за срок от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. Представени са квитанции за заплащане на застрахователната премия по полицата /л. 7-8/. Представени са и Общите условия на ответника за застраховка „К*****“ /л. 31-43/.

От Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на **** от 18.09.2023 г. /л. 29/ се установява, че ищцата е уведомила застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 17.09.2023 г. гр. С. на паркинг, при което е намерен автомобилът със следи от отваряне до него врати и маневриране на ****, както и следни от паднали клони в следствие на буря.

Посочени са увредените детайли.

От Опис на щетите по претенция № ***** от 18.09.2023 г. /л. 6/ се установява, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е констатирал следните увреждания: предна лява врата, задна лява врата, преден ляв калник, преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден ляв тав. над греда, заден десен панел и ляв праг врата.

2

От писмо от 16.10.2023 г. /л. 30/ се установява, че на ищцата й е отказано изплащането на застрахователно обезщетение, защото не можело да бъде установено по категоричен начин при какви обстоятелства е увреден автомобилът, т.е. дали същите са в следствие от настъпило застрахователно събитие, което представлява изрично дефиниран покрит риск, съгласно ОУ. Уврежданията били характерни за множество събития натрупвани във времето в резултат на експлоатационни причини.

От заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ /л. 64-65/ се установява, че възможният механизъм на уврежданията съвпада с изложеното от ищцата в заявлението за завеждане на щета – същите са в резултат на маневриране на неизвестно **** и паднали клони вследствие на буря. Общият размер на щетите по автомобила по средни пазарни цени е 2 633,09 лв. Уврежданията не могат да бъдат причинени само вследствие на маневри на друго *****. Могат да бъдат причинени от паднали клони след буря. Възможно е да е налице причинно-следствена връзка между събитието и вредите. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че няма как да се прецени дали вредите са настъпили по едно и също време.

От показанията на разпитания по делото свидетел М. В. М. /живее на семейни начала с ищцата/ се установява, че е очевидец на уврежданията по процесния автомобил, които са констатирали на сутринта, след като са го били паркирали в гр. С. Имало е паднали клони около него и останалите паркирали коли около автомобилът ги е нямало. Установили са, че имало увреждания на страните и отгоре. Имало е един голям паднал клон и множество малки клони. Предната вечер е имало буря и свидетелят счита, че клоните са паднали заради нея. Освен от клони по автомобилът е имало и други увреждания – такива от отваряни врати, които са опирали автомобила. Тези увреждания преди това ги е нямало. Имали са други щети, но те са били в резултат на друго произшествие, за което имат друга претенция към застрахователя.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „К.“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “К.”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие (не се спори) и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищцата имуществени вреди или че са налице основания за отказ от изплащане на допълнително застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори и се установява от събраните по делото доказателства, че е налице действително застрахователно правоотношение,, действащо към датата на застрахователното събитие, както и че на 18.09.2024 г. ищцата е уведомила ответника за щетата. Последният е изготвил опис.

Ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотив, че не можело да бъде установено по категоричен начин при какви обстоятелства е увреден автомобилът, т.е. дали същите са в следствие от настъпило застрахователно събитие, което представлява изрично дефиниран покрит риск, съгласно ОУ.

По отношение на механизма на настъпване на събитието са допуснати въпроси към вещото лице по назначената *** и е разпитан свидетел. От показанията на свидетеля, като 3 съдът отчита неговата евентуална заинтересованост от изхода на спора, се установява настъпването на застрахователното събитие по описания от ищцата начин, както и уврежданията по автомобила. Същият е предупреден за наказателната отговорност за даване на неверни показания. Същевременно вещото лице е посочило, че е възможно щетите да настъпят по описания от ищцата начин. Липсват достатъчно данни, за да се даде категорично заключение за точния механизъм, но от събраните по делото материали не се изключва настъпване на увреждането по декларирания от ищцата начин, поради което и не са налице основания застрахователят да откаже да изплати застрахователно обезщетение, само защото счита, че увреждания са настъпили другояче.

Нещо повече, дори ищцата сама да си е причинила уврежданията по автомобила (в резултат на нейни действия, не нарочно), то доколкото се касае за застраховка „К.“, в която е предвиден и този вид риск, застрахователят отново е задължен да изплати застрахователно обезщетение за щетите. В случая не се касае за злоумишлено действие, кражба на автомобила или настъпило **** между два автомобила в движение, за които събития е от изключително значение механизмът, за да може застрахователят да ангажира регресна отговорност спрямо причинителя на вредата. Установи се, че голяма част от уврежданията са в резултат на природно бедствие.