Решение № 2470 от 01.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. Варна, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело №

20243110100315 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Т. - В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „М. г." №** срещу Т. Г. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Е. ЙО.“ № **, ВХ. **, ЕТ.** установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Т. Г. М., ЕГН ********** дължи на Т. - В.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 98,34 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г., в топлоснабден имот, находящ се в град В., ул. „Е.

ЙО.“ № **, ВХ. **, ЕТ.**, за което са издадени следните фактури, а именно: фактура № ******/31.03.2021г. на стойност 16,80 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.; фактура № ********/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; фактура № *****/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.; фактура № *****/30.11.2021г. на стойност 20,70 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.; фактура № *****/30.11.2022г. на стойност 23,64 лв., за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна

В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в град В., ул. „Е. ЙО.“ № **, ВХ. **, ЕТ.** и е потребител на топлинна енергия. За периода от 30.04.2019 г. до 30.04.2023 г. от потребителите в сградата е потребявана топлинна енергия като съгласно общите условия, 1 при които сключва договора с дружеството, осъществяващо дялово разпределение, заплаща вместо потребителите и цената за извършената услуга дялово разпределение. Заявява, че за процесния период дължи сума в размер на 98,34 лева, за която са издадени фактури на 30.04.2019 г. – на стойност 16,80 лева; на 30.04.2020 г. – на стойност 18,60 лева; на 30.04.2021 г. – на стойност 18,60 лева; на 30.04.2022 г. на стойност 20.70 лева и на 30.04.2023 г. – на стойност 23,64 лева. Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК като срещу нея в законовоустановения срок постъпва възражение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва дължимостта на претендираната сума. Твърди, че сумите предмет на издадените фактури от 2019 г. и 2021 г. са погасени по давност. Заявява, че не ползва, не обитава и не отдава под наем жилището. Придобила е имотът от банка през 2017 г. и не се е договаряла с Т. С. за замерване и изчисляване на претендираното от ищеца дялово разпределение. Действието на договора е прекратено, доколкото е сключен през 2009 г. и действието му е за срок от 5 години. Наредбата за дялово разпределение е отменена с решение на ВАС от 13.04.2018 г. по адм. Дело № 1372/2016 г. Моли за отхвърляне на претенция.

С оглед събраните в производството доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е приета справка за неплатени фактури и лихви, от който е видно, че към 22.08.2023 г. относно имот, находящ се в град В., ул. „Е.

ЙО.“ №**, ВХ. **,АП.** са налице издадени пет фактури, както следва на № **** от 31.03.2021 г. на стойност 16,80 лева; № ****/30.03.2021 г.на стойност 18,60 лева, № **** от 30.03.2021 г. на стойност 18,60 лева и две № **** и **** от 30.11.2021 и 30.11.2022 г. на стойност 20,70 лева и 23,64 лева или общо 98,34 лева.

От договор от 04.07.2009 г. е видно, че същият е сключен между „Т. С.“ ЕООД, ЕИК ******* и Етажната собственост на сграда, находяща се в град В., ул. „Е. ЙО.“ № **, представлявана от управителя С. К. Р. и е с предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.

Приет по делото като писмено доказателства е протокол от 06.09.2006 г. от проведено Общо събрание на Етажната собственост на сграда, находяща се в град В., ул. „Е. ЙО.“ № **, от който е видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „Т. с“ с „Т. С.“.

Представен е договор № 02-И/28.02.2008 г., сключен между „Т. В.“ ЕАД, ЕИК ******* и „Т. С.“ ЕООД, ЕИК *******, както и анекс към него от 24.10.2019 г., от който се установява, че цените за извършване на отчет на средствата за дялово разпределение един път в годината и изготвяне на изравнителна сметка на потребителите на топлинна енергия в СЕС един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по абонати за отопление и БГВ – 2,70 лева за партида на година с вкл. ДДС и 5,30 лева на уред за дялово разпределение за година с вкл. ДДС като цената на услугата дялово разпределение на 2 топлинна енергия за битови абонати при отчет на средствата за дялово разпределение един път годишно и изравняване един път в годината не може да надвишава 34,50 лева с вкл.

ДДС на партида за година. Отразено е, че заплащането става на единадесет равни месечни вноски, считано от 01.05.2019 г. на база сезон 2018/2019 г. и последваща изравнителна. С идентично съдържание относно цените е и анекс от 07.10.2020 г. От анекс от 04.10.2021 г. е видно, че цените за извършване на отчет на средствата за дялово разпределение един път в годината и изготвяне на изравнителна сметка на потребителите на топлинна енергия в СЕС един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по абонати за отопление и БГВ – 4,80 лева за партида на година с вкл. ДДС и 5,30 лева на уред за дялово разпределение за година с вкл. ДДС като цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови абонати при отчет на средствата за дялово разпределение един път годишно и изравняване един път в годината не може да надвишава 36,60 лева с вкл. ДДС на партида за година. Отразено е, че заплащането става на единадесет равни месечни вноски, считано от 01.05.2019 г. на база сезон 2020/2021 г. и последваща изравнителна. От анекс от 31.10.2022 г. е видно, че цените за извършване на отчет на средствата за дялово разпределение един път в годината и изготвяне на изравнителна сметка на потребителите на топлинна енергия в СЕС един път в годината при ежемесечен обмен на прогнозни данни по абонати за отопление и БГВ – 6,00 лева за партида на година с вкл. ДДС и 5,88 лева на уред за дялово разпределение за година с вкл. ДДС като цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за битови абонати при отчет на средствата за дялово разпределение един път годишно и изравняване един път в годината не може да надвишава 41,28 лева с вкл.

ДДС на партида за година. Отразено е, че заплащането става на единадесет равни месечни вноски, считано от 01.05.2019 г. на база сезон 2021/2022 г. и последваща изравнителна.

От представени фактури от 31.03.21 г. три броя и от две фактури от 30.11.2021 г. и от 30.11.2022 г. е видно, че „Т. - В.“ е заплатила на „Т. С.“ ЕООД дължимата такса.

Приобщена по делото е комплексна съдебно техническа и счетоводна експертиза, изготвена и приета чрез извършването на съдебна поръчка. От заключението се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г. етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ул. „Е. ЙО.“ ** са ползвали топлинна енергия за отопление и БГВ и са били топлоснабдявани от абонатна станция 97. За имот, находящ се в град В., ул. „Е. ЙО.“ **, ВХ. **, АП. ** „Т. - В.“ е заплатила на „Т. С.“ ЕООД за извършеното в имота дялово разпределение, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г. както следва за период 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 16,80 лева; за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. – 18,60 лева; за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. – 18,60 лева; за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. – 20,70 лева; или общо 98,34 лева. Дължимите суми за реализиране на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период не са заплатени. В изготвяните месечни фактури не се включва дължимата сума за дялово разпределение, тя се заплаща от потребителите еднократно като годишна такса за осъществяване на дейността по разпределение на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост

3

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът приема за установено следното от правна страна:

Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № *****/2023 г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на установителния иск. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника, който в законовоустановения срок е възразил по реда на чл. 414 ГПК чрез депозирано възражение, поради което съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираното вземане в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответницата, че процесната сума е била предмет на друго производство – гр.д. № *****/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна, доколкото същото се отнася за друг процесен период и е във връзка с други издадена фактури от „Т. - В.“ ЕАД, а именно за периода от 01.5.2017 г.-30.4.2018 г., по издадени фактури ****/21.3.2021 г., ****/31.3.2021 г., *****/31.3.2021 г., 24402/30.11.2021 г., а настоящото производство е за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. В., ул. „Е. ЙО.” № **, вх. **, ап. **, за което са издадени следните фактури, а именно: фактура № ******/31.03.2021г. на стойност 16,80 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.; фактура № ********/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.; фактура № *****/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.; фактура № *****/30.11.2021г. на стойност 20,70 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.; фактура № *****/30.11.2022г. на стойност 23,64 лв., за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г.

От заключението на приетата по делото съдебно – техническа и счетоводна експертиза, което се кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, съдът приема, че процесното жилище, находящо се в град В., ул. „Е. ЙО.“ № **, ВХ. ** се намира в топлофицирана от ищеца сграда.

По смисъла на § 1, т. 41б, б. "а" и б. "б" от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвателят на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, не се оспорва от ответника. В отговора на исковата молба, заявява, че е закупила имота на публична продан, поради което се явява клиент на топлинна енергия и е 4 задължена да заплаща такси за дялово разпределение.

Съгласно чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Т.-В." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. В., които се изготвят от "Т.- В." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.