Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 178 от 18.05.2017, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1347/2016
Вид
Решение № 178
Подписан
18.05.2017
В сила
14.06.2017
Състав
ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • член 329 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Семеен кодекс
  • чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К.,

18.05.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: Ангелина Господарска като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

1347 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищцата В.Г.И. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответника сключили граждански брак на ****г. с акт за граждански брак № ****, съставен в град К.. От брака си имали родени две деца И.А.И., роден на *** г. с ЕГН ********** и А.А.И., роден на *** г. с ЕГН **********. От шест години съпругът й живеел и работел в Ч., а тя останала в България заедно с децата. Преди неговото заминаване за чужбина отношенията им като съпрузи вече били влошени. Още в началото на семейния им живот се породили редица противоречия под влиянието на неговите родители, които не я приели добре, тъй като имала дете от друг брак.

Поради несходството в характерите им нямали разбирателство относно местоживеенето, начина на отглеждане и възпитание на децата си и по други съществени житейски въпроси. Постепенно съпругът й охладнял към нея, започнал да води свой самостоятелен живот извън семейството им, периодично имал извънбрачни връзки с други жени. Често употребявал алкохол и си позволявал в това състояние да проявява агресия спрямо ищцата. Тя се стараела по всякакъв начин да запази брака им, мотивирана от желанието децата да са щастливи, да израснат в нормална семейна среда, обградени с любов и внимание. Ответникът и към тях не проявявал особена загриженост, не успял да изгради здрави и хармонични отношения с тях. След установяването му да живее и работи в Ч., направила опит да отиде при него, но усетила, че той не го желае. Постепенно се отчуждили един от друг. От две години били във фактическа раздяла, като не поддържали никакви контакти. Оттогава до момента ответникът живеел на съпружески начала с друга жена. Същият не общувал и с децата им. Задължението му като баща се свеждало до това да заплаща издръжка за всяко от тях в размер на 150 лева и наема за жилището, в което ищцата живеела с тях. С оглед горното, счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен - напълно изпразнен от съдържание.

До фактическата им раздяла живели в собствено жилище -апартамент в гр. К., бул.

„О.“ № ***, закупено чрез заем от банка, което било ипотекирано и впоследствие продадено на трето лице, тъй като не могли да погасят заема. Понастоящем ищцата живеела с децата в жилище под наем на адрес: гр. К., община К., област П., ул. „Р.П.“ № ***, ет. ***, с месечен наем в размер на 200 лева, който до момента се плащал от ответника. Големият им син бил ученик в *** клас на СУ „Х. П.“

- гр. К., а малкият - в ** клас в училище „К. и М.“- гр. К..

Разходите за тях били доста високи - само за подготовката за новата учебна година заплатила за закупуване на нови дрехи, обувки, спортни екипи, маратонки, учебници, учебни помагала и пособия, училищни застраховки и др. в размер около 600 лева. Децата ползвали мобилни телефони, за които заплащала такси по 10 лева. В жилището имали кабелна телевизия и Интернет, необходим за подготовка за училище, за които заплащала месечна такса в размер на 30 лева. Често се налагало да закупувам лекарства и витамини, тъй като боледували от вирусни и простудни заболявания. На месец същите възлизали на около 80-100 лева. За малкото дете заплащала частни уроци по английски език за 2 часа седмично на обща стойност 16 лева. Разходите в домакинството й също били доста големи - за храна, ел. енергия, вода и др. За ток през зимния период заплащам около 200 лева на месец, а през летния - около 100 лева. Всеки ден на децата давала джобни пари по 2-3 лева - за закуска и други разходи. Ищцата получавала месечно трудово възнаграждение под средното за страната, като нямала други доходи и не притежавала недвижими имоти. Ответникът работел и получавал възнаграждение около 2000 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: да прекрати сключения между тях с акт № *** от *****г., съставен в град К. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да й предостави упражняването на родителските права върху родените от брака ненавършили пълнолетие деца И.А.И., роден на *** г. с ЕГН ********** и А.А.И., роден на *** г. с ЕГН **********, като постанови местоживеенето им при майката; да осъди ответника да заплаща на непълнолетното си дете И.А.И., с ЕГН **********, лично или чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 220 лева, а на малолетното дете А.А.И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.12.2016г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното плащане; да постанови след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Р..

Ответникът А.И.И. с ЕГН ********** *** не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № 147 от 25.08.2002г., съставен в град К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака си съпрузите имат родени две деца, ненавършили пълнолетие понастоящем – И.А.И., роден на *** г. с ЕГН ********** и А.А.И., роден на *** г. с ЕГН **********, видно от представените удостоверения за раждане.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че отношенията между съпрузите са прекратени от около шест години от момента на заминаване на ответника за чужбина и са трайно прекъснати и изчерпани, не са оспорени от ответника по надлежния ред. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетеля М., син на ищцата, чиито показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Неговите показания установяват, че отношенията между майка му и съпруга й не живеят заедно от шест години, когато ответникът заминал за Ч. и трайно се установил там. Още преди заминаването на ответника отношенията между съпрузите не били много добри, ответникът често употребявал алкохол, ставал агресивен, вдигал скандали и това се случвало пред децата, родено от брака на майка му и ответника. Освен това ответникът имал връзки с други жени – и преди да замине за Ч., и там също. За връзките в България свидетелят разбрал от майка си. Когато ответникът заминал в чужбина, майката на ищеца искала да го последва, но той не пожелал. Преди две години свидетелят отишъл в Ч. и се установил в общо жилище с втория си баща. Двамата живели заедно около една година и тогава свидетелят видял как съпругът на майка му има извънбрачна връзка с друга жена, започнал да я кани вечер след работа. В началото водел две жени, приятелки, като с едната от тях се държали като любовници. Жената не оставала в общата квартира в началото, впоследствие ответникът започнал да не се прибира и да спи при нея. При разговор със свидетеля заявявал, че това не е негова работа. Преди около две години съпрузите окончателно преустановили всякакви контакти. Майка му не разполагала нито с телефонен номер, нито с адрес на ответника. Той поддържал контакт единствено със сина си И., на когото изпращал код за преведени пари, докато му пращал по нещо. С малкия брат на свидетеля ответникът нямал никакви контакти. При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена.

Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. М., обсъдени по-горе и не се оспорва от ответника. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за децата, родени от брака, нито за обществото и поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.

ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето.

Съдът намира, че при установените факти следва да постанови местоживеенето на децата И. и А. при майката и да предостави на нея упражняването на родителските права. В процеса е установено по несъмнен начин, че през последните шест години ищцата е тази, която полага преките и непосредствени грижи по отглеждане на двете деца. От показанията на св. М. се установява, че до предявяване на брачния иск, ответникът е участвал единствено със средства за издръжката им, но през месец януари тази година преустановил и изпращането на средства. Същият нито осъществява контакти с децата си, нито е полагал преки грижи за тях през последните шест години. От социалния доклад се установява добрата битова среда и условия, при които се отглеждат децата от майката, емоционалната им привързаност към нея, липсата на връзки с физически и емоционални с бащата, за когото децата за заявили, че не се интересува от тях, не ги търси и не са близки с него. Установи се, че ищцата, макар и с доход под средния за П. регион - около 570 лева месечно, установено с удостоверение от работодател, социалния доклад и показанията на св. М., може да разчита на подкрепата на големия си син както за отглеждането на братята му, така и по отношение поделянето на разноските за общия им дом. От показанията на св. М. се установява, че ответникът трайно е работел и получавал месечно възнаграждение в размер на около 2000 лева в Ч.. При това положение се налага изводът, че в изключителен интерес на децата е те да живеят със своята майка и тя да упражнява родителските права. На бащата следва да се определи подходящ режим на лични отношения с децата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на неделния ден както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката. С оглед установените доходи на бащата, които многократно надвишават тези на майката и предвид обстоятелството, че всеки от родителите е задължен да издържа децата си и като взе предвид възрастта им и свързаните с нея нужди, съдът намира исковете за присъждане на издръжка в размер на 220 лева месечно за детето И. и 200 лева месечно за детето А., за основателни и доказани в пълните им размери.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО фамилното име:

След развода ищцата следва да носи предбрачната си фамилия Р., доколкото същата е направила претенция в тази насока.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищцата е внесла такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на по 25.00 лева по допускане на развода, както и държавна такса върху определената с решението издръжка за двете деца в общ размер на 604.80 лева, представляваща 4% върху 36-месечните платежи.