Определение № 4152 от 02.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4152 гр. Варна, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502151 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691 от гр.

Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варне Тауърс-Г“, представлявано от всеки двама от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Радослав Йорданов Иванов, чрез адв. Н.Б., срещу определение № 10712/07.09.2023г. по ч.гр.д. № 7646/2023г. на 12-ти състав на ВРС, в частта, в която не е прието възражението на дружеството по чл. 414а от ГПК, относно недължимостта на сумата от 425.00лв.- разноски по делото, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

На 22.06.2023г. на „Енерго Про Продажби“ АД е връчена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3568/15.06.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7646/2023г. на 12-ти състав на ВРС.

На 07.07.2023г. в срока по чл. 412, ал. 8 от ГПК „Енерго Про Продажби“ АД доброволно е платило главницата ведно със законната лихва, в общ размер на 19.17лв., съгласно издадената заповед.

На 22.07.2023г. „Енерго Про Продажби“ АД е депозирало възражение по чл. 414а от ГПК по гр.д. № 7646/2023г. на 12-ти състав на ВРС, съдържащо съображенията си за недължимост на разноските в производството: дружеството е погасило задължението си в срока за доброволно изпълнение; не е дало повод за предявяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение; процесуалният представител на заявителя е упражнил правото си на присъждане на разноски, противно на принципа , изведен в чл. 3 от ГПК, поради което разноски не му се следват.

Неправилно заповедният съд се е произнесъл с обжалваното определение, като е оставил без уважение искането за обезсилване на заповедта. Решаващият състав не е приел възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК в частта, относно недължимостта на сумата от 425.00лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски. ВРС е изложил съображения, че за да се ползва от привилегията на закона, длъжникът следва да не е станал повод за завеждане на делото и да е признал вземането. Длъжникът е дал обаче повод за завеждане на делото, като не е изпълнил задължението си да върне получената от него 1 парична престация, след като няма основание за получаването й. Поканата има отношение единствено до поставяне на длъжника в забава, без да влияе на изискуемостта на вземането.

Съжденията на съда са неправилни и необосновани.

Ако задължението не е обвързано със срок, то кредиторът може да иска изпълнението веднага, но изпада в забава след покана. При връщане на даденото при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пхредл. 1 от ЗЗД, това е вземане без срок.

Задължението е безсрочно. Изпада в забава след покана.

Противно на извода на съда, поканата до длъжника и поставянето му в забава има значение не само за дължимостта на законна лихва, но и за преценката дали ответникът е дал повод за образуване на делото и дали дължи разноски, като защитата по чл. 414а от ГПК е аналогична на тази по чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Съдът не е разгледал и възражението, че не дължи разноски, защото претенцията за такива е злоупотреба с процесуални права. Явно е несъответствието между претенцията от 19.00лв., платената държавна такса и и претендираното адвокатско възнаграждение от 400.00лв.

Моли се за да бъде отменено обжалваното в частта първоинстанционно определение и да бъде прието възражението по чл. 414а от ГПК, че „Енерго Про Продажби“ АД не дължи сумата от 425.00лв., представляваща сторени в заповедното производство разноски. Моли се за обезсилване на издадената заповед за изпълнение в обжалваната част и за присъждане на сторените по делото разноски, евентуално моли да бъде разгледано възражението за прекомерност, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. А. О. ЕГН ********** от гр. Горна Оряховица, ул. „Тунджа“, № 2, чрез адв. Р. Т., в който оспорва постъпилата частна жалба като неоснователна, а наведените в нея оплаквания за несъстоятелни. Моли се първоинстанционното определение в обжалваната част да бъде потвърдено.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, обаче срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото -т. 1 и в случаите, изрично посочени в закона -т. 2. Обжалваното определение, с което съдът не е приел възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал.

1, т. 1 и т. 2 от ГПК хипотези.

На обжалване по реда на глава ХХІ от ГПК подлежи разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист /чл.

407 ГПК/, включително и за разноските в заповедното производство, който акт на съда е законна последица от констатацията му за основателност, респективно за неоснователност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство при произнасянето му в хипотезата на чл. 414а, ал. 4, предл. 2 от ГПК.

Така, както приемайки за основателно възражението по чл.414а от ГПК на жалбоподателя за сумата от 19.00лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-14.06.2023г., като последица съдът е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, следва при неприемане на възражение по чл.414а ал.2 от ГПК, аналогично като последица съдът да постанови издаването на изпълнителен лист, доколкото целта на заповедното производство и в частност нормата на чл.414а от ГПК е максимално ясно и цели изчерпателно уреждане на отношенията между заявителя и длъжника.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван с 2 частна жалба, поради което образуваното по жалбата производство подлежи на прекратяване.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 2151/2023г. на ВОС-ГО.

Определението подлежи на обжалване пред ВАпС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3