Решение № 76 от 12.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. В.Т. 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20254100500669 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 649 от 05.05.2025 год. по гр.д. № 1986/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „ВКУСОТЕРИЯ” ЕООД ЕИК 203958106, против Ц. К. К. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в увреждане на доброто име и репутацията на дружеството ищец, посредством публично разпространение в интернет пространството на постове в различни групи в социалната платформа „Фейсбук“, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 25.06.2024г. до окончателното изплащане. Със същото решение в полза на ищцата са присъдени сторените в първоинстанционното производство разноски.

Против решението е подадена е въззивна жалба от ищеца „ВКУСОТЕРИЯ” ЕООД чрез пълномощник адв. Х. Х. от САК с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, както и поради неправилна преценка на доказателствата и тяхното обективно и пълно тълкуване.

Излага подробно съображение за неправилно и в противоречие с трайната съдебна практика 1 тълкувано понятието „свобода на словото“; за неправилна преценка на доказателствата и тяхната тежест, без да е извършен задълбочен анализ, поради което е направен извод за липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане при публикуването на постове в социална мрежа „Фейсбук“ с клеветническо съдържание, уронващо доброто име и репутацията на дружеството. Необоснован бил извода за липса на претърпени от дружеството неимуществени вреди от дружеството, както и липсвала преценка относно извършената злоупотреба с право на свободно изразяване на мнение и използване на публични платформи за лично отмъщение. По всяко от възраженията са изложени доводи.

Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск, като осъди ответницата да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на противорправоно виновно деяние. Претендира законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сторените в хода на производство и пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответницата Ц. К. К., подаден чрез пълномощника адв. С. М. от

ВТАК. Оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и всички направени с нея възражения. Смята, че решението на първоинстанционния съд е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци. Излага подробни доводи и аргументи. Извършва анализ на доказателствата и прави изводи за недоказаност на твърденията на ищеца и неоснователност на предявения иск. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира сторените във въззивното производство разноски.

Страните във въззивното производство не сочат нови доказателства и не са направили искания за събиране на такива.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, а въззиваемият отговора на въззивна жалба, като прави възражение и срещу разноските на насрещната страна.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, включително и тези в хода на въззивното производство, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена 2 форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал. 1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД като се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на заведение за хранене, чийто обект се намира в гр. В.Т. ул. „Х.Д.“ № ... Ответницата е била в трудово правоотношение с ищеца на основание трудов договор от 14.11.2023 г., на длъжност „барман“, който трудов договор е прекратен на 29.04.2024 г. Сочи се, че на 04.06.2024 г.

17:41 във „Фейсбук“ групата „Дивотия до шия във Велико Търново” ищецът установил, че ответницата публикувала пост, описан в исковата молба, след който започнала вълна от коментари, голяма част от които негативни. Сочи се, че същият пост е публикуван и в друга „Фейсбук“ група на 03.06.2024г, озаглавена „Т/ПРВТ“, както и във „Фейсбук“ групата „ВВТ“, като след поста имало коментари на потребители на социалната мрежа. Ищецът заявява, че ответницата уврежда доброто му име посредством публично разпространение в интернет пространството в различни групи в социалната платформа „Фейсбук“, чрез публикуване на клеветнически и позорящи постове, поради което отправя искане за осъждане на ответницата да му заплати сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като процесуално недопустим и неоснователен по съображения изложени в отговора. Счита, че ищецът като юридическо лице не може да търпи неимуществени вреди, тъй като правосубекността на всяко юридическо лице изключва изначало възможността то да търпи неимуществени вреди. Излага обстоятелства във връзка с прекратяването на трудовите й правоотношения с ищеца и твърди,че на 03.06.2024 г. управителят на дружеството бил на новото й работно място и я заплашвал, че не била спазила предизвестието си при прекратяване на трудовия договор, като заявил, че „ще я съди до дупка“. На 05.06.2024 г. ответницата заедно с още три момичета подали сигнал срещу бившия си работодател в Инспекцията по труда и НАП. На следващо място ответницата сочи, че платформата „Фейсбук“ е с информационен характер и в нея се споделят мнения, публикации, опит и др. Твърди, че тя е изразила мнението си и свободата на мнение не е използвана, за да увреди доброто име на другиго. Твърди, че информационното съдържание на публикацията по своята същност няма клеветническо съдържание, изграждащо негативни представи за ищеца – бивш неин работодател. Счита, че субективното възприятие на ищеца 3 на изложените в публикувания пост обстоятелства и твърдения като „позорни, клеветнически“ само по себе си не могат да обосноват ангажиране на отговорност, ако деянието не е противоправно. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

При изложените твърдения правната квалификация на предявеният иск е по чл. 45 от ЗЗД. Същата правна квалификация е дадена и от първоинстанционния съд.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Страните са били в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен по между им трудов договор №58/14.11.2023 г. Ответницата е заемала и изпълнявала на длъжност „барман“, считано от 15.11.2023 г. На 02.02.2024 г. е подава молба за прекратяване на трудовото й правоотношение с предизвестие и след изтичането на срока, трудовият договор е прекратен със заповед от 29.04.2024 г. на основание чл. 326, ал.1 от КТ.

На 03.06.2024 г. и 04.06.2024 г. във „фейсбук“ групите „Дивотия до шия във Велико Търново“; „Търся/предлагам работа във В.Търново“; „Видяно във В.Търново“;

„Работодатели във Великотърновска област” и „Работа във Велико Търново” ответницата е публикувала постове със следното съдържание:

„Във Вкусотерия сте с три месеца предизвестие, договорът е на минимална заплата, тоест ти превеждат 720 лева,но реалната заплата е „1200”, която обещават.

Заплатите са месец назад, при напускане не ти изплащат част от последните две заплати 480 по две =960 лв,които влизат в джоба на шефчето, защото ти няма как да го осъдиш, тъй като държавата знае само за тези 720 лв. Нищо, че бачкаш като куче, а понякога нямаш време дори да ядеш за цялата ти смяна.

Да знаете, ако мислите да започвате работа там. Болнични също не е хубаво да си взимате, трябва да ходите болни! Понеже после ще те гледат накриво всички, включително и шефът.

Не се оплаквам,просто предупреждавам!

Мерси

Постнато е и в други групи!”.

Под постовете на ответницата са коментирали тя и други потребители на социалната мрежа.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.С.А., М.И.А. и А.С.Х.

Свидетелката Е.А., разпитана е обяснила, че е работила при ищеца до лятото на 2024 г. По същото време работила и ответницата. Свидетелката заявява, че членува в някои фейсбук групи като „Дивотия до шия във Велико Търново; „Търся/предлагам работа във В.Търново“; „Видяно във В.Търново“, които са известни на много хора в гр. Велико Търново. Сочи, че в тези „фейсбук“ групи е виждала публикации на ответницата за уронване имиджа на заведението и били написани написани неверни неща за работния процес и управителя. Свидетелката сочи, че управителят на заведението подкрепял служителите си, 4 както и когато не се чувствали добре, са имали възможност да не ходят на работа. Заявява, че под постовете на ответницата имало много гневни коментари от други потребители спрямо управителя на заведението и самото заведение. Разказва, че ответницата си вършела работата, но понякога се получавало напрежение, защото имало много работа. От ответницата знаела, че имала намерение след като напусне работа да подаде жалба срещу „Вкусотерия“.

Свидетелят А. обяснява, че работи при ищеца и познава ответницата, с която са работели заедно и не е забелязал тя да има лоши отношения с управителя на заведението, докато работила там. Свидетелят заявил, че участва във „фейсбук“ група „Дивотия до шия във Велико Търново“ и в нея е виждал пост на ответницата, насочен към уронване авторитета на управителя и на заведението. Според свидетеля нямало забавяне в плащанията на заплати. Излага, че работата в заведението е интензивна, като ответницата се справяла добре с работата. Имало е ситуации, в които се е напрягала и това й влияело на работата.

Малко след като ответницата напуснала работа, се появили публикациите й. Той лично нямал оплаквания от работодателя. Свидетелят сочи, че през лятото на 2024 г. имало ремонт в заведението на бара, но кухнята работела. На А. не му било известно дали има неизплатени трудови възнаграждения на други служители, които са напуснали работа.

Свидетелката Х. обяснила, че познава ответницата, била й е колежка. Свидетелката работила във „Вкусотерия“ като „барман“ за времето от месец януари 2024 г. до месец април 2024 г. Заявила, че по трудов договор били на минимална заплата, но когато започвали работа им било казано, че ще получават около 1300 лв. По банков път получавали това, което е по договор, а другата част получавали в брой. Свидетелката твърди, че тя си получавала трудовото възнаграждение. Работното време било по трудов договор 8 часа, но реално работели около 10 часа. Често колеги работели болни, с хрема, с кашлица.

Разпечатката съдържа 43 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7407c6f-1c57-4d23-8995-5d7fcfb07528