Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 19.03.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 431/2023
Вид
Решение № 138
Подписан
19.03.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Мирослав Данаилов Досов, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.490, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.185 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.185,б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.490, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Враца, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20231400500431 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Е. К., ЕГН: **********, с адрес *** срещу Решение №124/02.08.2023 г., постановено от Районен съд - Оряхово по гр.дело №81/2023г., с което е отхвърлен предявен от него срещу Г. П. П. /С./, ЕГН: **********, с адрес *** иск с правно основание чл.496, ал.3 вр. чл.490, ал.2 ГПК вр. чл.185,б."б" ЗЗД за обявяване на недействителността на публична продан, извършена по изпълнително дело №976/2013г. по описа на ЧСИ В. Й. с рег.№*** на КЧСИ, по която с Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.07.2014 г. ответницата е придобила 1/2 идеална част от собствения на ищеца недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес в ***, представляващ гаражна клетка ***, с площ от 17,12 кв.м.

В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на обжалваното решение поради незаконосъобразност на същото, постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Въззивникът излага становище, че съгласно чл.490 ГПК, във вр. чл.185 ЗЗД ответницата по иска е лице, което няма право да участва в наддаването, тъй като е подставено лице на адв. С., който от своя страна като представител на взискателя също няма това право и е бил във фактическо съжителство с въззиваемата, с която към момента са в брак и имат общи деца.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените по делото писмени доказателства и изводите му са неправилни и противоречащи на материалния закон. Счита, че за да бъде подставено при извършването на наддаването, лицето не е задължително да живее на един адрес с 1 процесуалния представител на взискателя, като в разглеждания случай в проданта е взел участие именно представителят чрез подставено лице - ответницата по иска.

Излага подробни съображения в тази връзка и сочи установени по делото факти.

В жалбата се изразява несъгласие с извода на районния съд, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на брак по време на проданта, тъй като са налице обилни доказателства за съществуваща обвързаност, която опорочава процедурата с извършването на действия на ответницата като подставено лице на спътника в живота си и баща на децата ѝ адв. С.. Според въззивника съдът трябва да цени всички факти и обстоятелства, дори и тези, които са настъпили по-късно, но имат пряко отношение към спора, като се излагат доводи във връзка с наличието на общ интерес между ответницата и адв. С..

Искането на въззивника е обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен. Правят се доказателствени искания, които настоящият състав е оставил без уважение, тъй като хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК не е налице.

Чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-Враца въззиваемата е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

В отговора се поддържа, че районният е обсъдил събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни изводи за неоснователност на предявения иск, като е приел, че въззиваемата е имала право да участва в публичната продан на процесния имот.

С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима и я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание, в което въззивникът я поддържа. Пълномощникът на въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За произнасянето по основателността на въззивната жалба този съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. Е. К. срещу Г. П. П. иск с правно основание чл.496, ал.3 вр. чл.490, ал.2 ГПК вр. чл.185,б."б" ЗЗД за обявяване на недействителността на публична продан на 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Козлодуй, общ. Козлодуй, обл. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007 г. на ИД на АГКК, с адрес в ***, представляващ гаражна клетка ***, с площ от 17,12 кв.м., възложен на ответницата с постановление за възлагане по изпълнително дело №976/2013г. по описа на ЧСИ В. Й., рег.№*** на КЧСИ с район на действие Окръжен съд-Враца.

В исковата молба се твърди, че ответницата не е имала право да участва в наддаването, тъй като е съпруга на адвокат М. С. и това обстоятелство опорочава публичната продан и е основание за обявяването ѝ за недействителна.

Чрез пълномощника си адв. С. Г. от АК-Враца ответницата е подала отговор на исковата молба, с който на първо място въвежда възражение за недопустимост на предявения иск, като сочи, че ищецът няма правен интерес от предявяването му осем години след проведената публична продан.

По същество искът се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че ответницата не попада в кръга на лицата по чл.185, б."б" ЗЗД, както и че разпоредбата на чл.490 ГПК не може да бъде тълкувана разширително.

В отговора се твърди, че ответницата е от гр.Враца, но от 2008 г. работи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и тъй като това налагало ежедневно пътуване, започнала да търси жилище с гараж в гр.Козлодуй, което да закупи, включително и такова, обявено за продажба от съдебни изпълнители. Твърди се, че след като решила да участва в търга за закупуване на 1/2 идеална част от имота, предмет на обявената от ЧСИ Й. публична 2 продан, ответницата упълномощила адв. Е. О., която да я представлява по изпълнителното дело.

Нататък в отговора ответницата сочи, че след възлагането на идеалната част от имота е правила неуспешни опити за контакт с другия съсобственик - Д. К., с цел доброволно прекратяване на съсобствеността, но след като не успяла, предявила иск за делба, като след приключване на делбеното производство имотът бил продаден на публична продан по изп.д.№380/2017 г. на ЧСИ В. Й.. Публичната продан на целия имот е проведена в периода 23.12.2017 г. - 23.01.2018 г., като ответника е закупил имота по най - високата предложена цена, като съсобственик.

Ответницата счита, че е имала право да наддава при проведената от ЧСИ В. Й. публична продан, тъй като към момента на провеждане на търга не е живяла на съпружески начала с адвокат С. и не е била негово подставено лице. Сочи, че сключеният по-късно граждански брак с адвокат С. е в законов режим на разделност.

Ответницата е направила и възражение, че правото на иск на ищеца е погасено поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност.

С исковата молба е представен нотариален акт за покупко - продажба на процесния гараж, с който през 2006 г. Д. К. е придобил правото на собственост.

По делото няма доказателства, че адвокат С. е бил пълномощник на взискателя по изпълнителното дело, по което Г. П. първоначално е придобила на търг ½ идеална част от имота.

По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 14.07.2018 г. ответницата Г. П. е сключила граждански брак с М.

С.. От представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца е видно, че ответницата и М. С. имат две деца, родени през 2015 г. и 2016 г., т.е. преди сключването на брака им.

С отговора на исковата молба са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес на ответницата и на М. С., от които е видно, че към 2023 г. регистрираните адреси на двамата съпрузи са различни.

Представени са приходни квитанции, от които се установява, че след придобиване на имота ответницата е заплащала редовно данъка върху закупения при публичната продан имот.

Пред районния съд е разпитан свидетелят Ц. В. Й..

Свидетелят споделя, че от 2008 г. ответницата Г. работи в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, където са колеги, а към днешна дата са изградили близки приятелски отношения.

Първоначално ответницата е пътувала всеки ден със служебен транспорт от гр. Враца до гр. Козлодуй, след което е решила да си закупи собствен имот и гараж в града, като за процесния гараж самият Й. ѝ е казал, че се продава, тъй като е ползвал съседен на него гараж. Заявява, че ответницата се е омъжила през 2018 г. за М. С., с когото имат две деца, родени през 2015 г. и 2016 г., като през годините неколкократно са се разделяли. Показанията на свидетеля са кредитирани от районния съд като безпротиворечиви.

При така събраните доказателства РС-Оряхово е постановил обжалвания съдебен акт, с който е приел предявения иск за допустим, но го е отхвърлил като неоснователен, като е изложил подробни фактически и правни изводи.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд – Оряхово, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата е необходимо да се добави следното:

3

За да бъде уважен иска с правно основание чл.496, ал.3 вр. чл.490, ал.2 ГПК вр. чл.185,б."б" ЗЗД и да бъде прогласена недествителността на публичната продан, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот; че е участник в изпълнителния процес; че е извършена публична продан на собствения му имот, която е приключила с влязло в сила постановление за възлагане, по силата на което имотът е възложен на ответницата; че имотът е купен чрез подставено лице от адвокат, който не е имал право да вземе участие в наддаването.

В случая страните не спорят, а тези обстоятелства се потвърждават и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът е имал качеството на длъжник в производството по изп.дело.№976/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й., че е извършена публична продан на собствения му недвижим имот- ½ идеална част от ***, която е приключила с Постановление за възлагане от 21.07.2014 г., влязло в законна сила, по силата на което този имот е възложен на ответницата - купувач.

Спорният по делото въпрос е дали при извършване на публичната продан е нарушена разпоредбата на чл.490 ГПК, като е участвало лице без право да наддава, Окръжен съд-Враца намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Ограниченията по отношение на лицата, които имат право да участват в публична продан, са лимитивно посочени в разпоредбите на чл.490, ал.1 и чл.185 ЗЗД.

Съгласно чл.490, ал.1 ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл.185 ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването. От своя страна чл.185 ЗЗД повелява, че не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице две групи изчерпателно посочени лица: б."а" лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица, относно имотите, които по служба им е възложено да продават и б."б" - съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат.

В обективното ни право съществуват законни ограничения за купуване на някои имоти, продиктувани от специален обществен интерес, които са такива не само при обикновените покупко-продажби, но и при принудителната продажба. От гледна точка на правно логическото им съдържание, разпоредбите имат забранителен характер и създават за посочените в тях лица задължение за въздържане от извършване на визираните в тях правни действия. От този им характер следва, че нормата на чл.185 ЗЗД не може да бъде тълкувана разширително, а трябва да засяга текста само в приложното му поле така, както то изчерпателно е очертано от законодателя.