Решение № 1879 от 29.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13332/2022
- Вид
- Решение № 1879
- Подписан
- 29.03.2024
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Георги Кацаров
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2, изр.1 · Закон за нормативните актове
- чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 140 · Кодекс на труда
- чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 1879 гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Иванова
Членове:
Иванина Ив. Пъстракова
Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 20063958 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 7201/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е осъдена да заплати на А. Н.
Д., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в ред. към ДВ бр.81/14.10.2016 г./ сумата 293,15 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.12.2018 г. – 31.12.2019 г., получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 10,48 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като искът за главницата за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 432,91 лева, както и искът за обезщетение за забава за разликата над 10,48 лева до предявената стойност от 51,00 лева са отхвърлени като неоснователни.
Със същия акт Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР е осъдена да заплати на А. Н.
Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 188,24 лева – разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд 175,49 лева – държавна такса и разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените от ищеца искове е обжалвано от ответника Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“. Във въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно, незаконосъобразно, потиворечащо на константната практика на ВКС. Наведени са доводи, че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани; че неправилно този съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период и че е налице празнота в нормативната уредба. Инвокирани са аргументи, че в случая не следва да се прилагат чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и общия граждански закон – Кодекс на труда /КТ/; че има специална законова уредба, различна от общата, с която е допуснато продължителност на часове нощен труд от 8 часа – чл.187 ЗМВР.
1
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Ответникът по жалбата – А. Н. Д., гр.Пловдив в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който жалбата е оспорена в цялост. Релевирани са съображения за неоснователност и необоснованост на същата и на наведените в нея възражения; че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, както и че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно факти в производството, обосновава безспорния извод, че за времето от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът – А. Н. Д. е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната дирекция, като е работил на смени по график на 12-часови дежурства, вкл. и работа през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни периоди. Горните обстоятелства се потвърждават и от приетите пред първа инстанция: кадрова справка на служителя, месечни графици за изпълнение на ППД и протоколи за отчитане на положения труд за исковия период.
Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Виолета Стоянова, че за процесния период служителят – А. Н. Д. е положил 256 часа нощен труд; че нощният труд положен от А. Н. Д. не е превръщан в дневен с коефициент 1,143 и че няма начисляван извънреден труд на това основание. Посочено е и че при приравняване на отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 37,00 часа на стойност 293,14 лева.
Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ред. ДВ бр.81/14.10.2016 г. / – в частта, в която същият е уважен за сумата от 293,15 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода: 01.12.2018 г. - 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и на основание по чл.86, ал.1 ЗЗД – в частта, в която същият е уважен за сумата 10,48 лева, представляваща обезщетение за забава относно главното вземане за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
По делото безспорно е установено, че в исковия период-предмет на обжалване:
01.12.2018 г. - 31.12.2019 г. между страните в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „старши полицай“ в сектор Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната дирекция е полагал труд на 12-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на работното време.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и 2 оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.
Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за 3 защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.
Разпечатката съдържа 31 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e73ff1ed-b494-4ff3-8af1-7521204104d1