Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1879 от 29.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13332/2022
Вид
Решение № 1879
Подписан
29.03.2024
В сила
29.03.2024
Състав
Елена Иванова, Иванина Иванова Пъстракова, Георги Кацаров

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • член 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2, изр.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.130, ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 140 · Кодекс на труда
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 1879 гр. София, 29.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100513332 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20063958 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 7201/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е осъдена да заплати на А. Н.

Д., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в ред. към ДВ бр.81/14.10.2016 г./ сумата 293,15 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от 01.12.2018 г. – 31.12.2019 г., получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 10,48 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като искът за главницата за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 432,91 лева, както и искът за обезщетение за забава за разликата над 10,48 лева до предявената стойност от 51,00 лева са отхвърлени като неоснователни.

Със същия акт Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР е осъдена да заплати на А. Н.

Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 188,24 лева – разноски по делото, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд 175,49 лева – държавна такса и разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените от ищеца искове е обжалвано от ответника Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“. Във въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно, незаконосъобразно, потиворечащо на константната практика на ВКС. Наведени са доводи, че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани; че неправилно този съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период и че е налице празнота в нормативната уредба. Инвокирани са аргументи, че в случая не следва да се прилагат чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и общия граждански закон – Кодекс на труда /КТ/; че има специална законова уредба, различна от общата, с която е допуснато продължителност на часове нощен труд от 8 часа – чл.187 ЗМВР.

1

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Ответникът по жалбата – А. Н. Д., гр.Пловдив в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който жалбата е оспорена в цялост. Релевирани са съображения за неоснователност и необоснованост на същата и на наведените в нея възражения; че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, както и че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно факти в производството, обосновава безспорния извод, че за времето от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът – А. Н. Д. е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред“ при Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната дирекция, като е работил на смени по график на 12-часови дежурства, вкл. и работа през нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни периоди. Горните обстоятелства се потвърждават и от приетите пред първа инстанция: кадрова справка на служителя, месечни графици за изпълнение на ППД и протоколи за отчитане на положения труд за исковия период.

Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Виолета Стоянова, че за процесния период служителят – А. Н. Д. е положил 256 часа нощен труд; че нощният труд положен от А. Н. Д. не е превръщан в дневен с коефициент 1,143 и че няма начисляван извънреден труд на това основание. Посочено е и че при приравняване на отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в размер на 37,00 часа на стойност 293,14 лева.

Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ред. ДВ бр.81/14.10.2016 г. / – в частта, в която същият е уважен за сумата от 293,15 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода: 01.12.2018 г. - 31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и на основание по чл.86, ал.1 ЗЗД – в частта, в която същият е уважен за сумата 10,48 лева, представляваща обезщетение за забава относно главното вземане за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г.

По делото безспорно е установено, че в исковия период-предмет на обжалване:

01.12.2018 г. - 31.12.2019 г. между страните в процеса е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „старши полицай“ в сектор Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната дирекция е полагал труд на 12-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на работното време.

Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и 2 оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ.

Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно: защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението.

Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/ липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.

От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл.69 КСО/ и др.

Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав, образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за 3 защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.