Определение № 342 от 20.04.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. Ямбол, 20.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500194 по описа за 2023 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на М.

Д. Д. от гр.*, представлявана от адв. Д. М. против Определение №253/06.10.2022 г., постановено по гр.д.№227/2022 г. по описа на РС - Тополовград, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск и М. Д. Д. е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са заявени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Жалбоподателката сочи за неправилен извода на съда за недопустимост на предявения иск, който бил предявен за прогласяване за нищожни клаузите в процесния договор, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги "Фаст" в размер на 850 лв. и "Флекси" в размер на 1870 лв. Заявява, че още в исковата молба е изложила, че е погасила частично задълженията си по договора за паричен заем /факт, който не се оспорва и в отговора на ИМ/, но ответника твърдял дължимост на сумите, съответно - действителност на оспорените клаузи от договора, което от своя страна пораждало правния интерес на ищцата, който се изразявал в това да не заплаща сумите за процесните услуги. Твърди още, че прекратявайки делото, съдът я е лишил и от възможността да се възползва от правата по чл.214 ГПК за изменение на предявения иск, в т.ч. и да премине от установителен към осъдителен иск. При изложеното счита направения от първоинстанционния съд извод за недопустимост на предявения иск за незаконосъобразен и моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Претендира и за присъждане на разноски.

Ответната страна по частната жалба – „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, е упражнила процесуалното си право на отговор и е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Намира обжалвания съдебен акт за 1 правилен, а изводите на съда за недопустимост на предявения иск - за законосъобразни.

Счита, че правилно ТРС е приел, че не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за прогласяване нищожност на клаузи от договора за кредит и приемане за установено, че ищцата не дължи плащане на сумите по тези клаузи.

Поддържа и заявеното в ОИМ, че ищцата няма интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 50 лв. от общо 2720 лв., т.к. към момента на депозиране на отговора на ЧЖ е погасила изцяло 18 вноски по кредита /от общо дължими 24 вноски по погасителния план/, които включват и суми по оспорените договорни клаузи. При изложеното намира, че защитата на правата на ищцата би била по ефективна с предявяване на осъдителен иск за недължимо платени суми, въз основа на нищожни клаузи от договора. При тези съображения моли съдът да остави частната жалба без уважение, съответно - да потвърди обжалвания съдебен акт.

По делото М. Д. Д. от гр.*, представлявана от адв.Д. М. е депозирала и частна жалба против Определение №325/25.11.2022 г., постановено по гр.д.№227/2022 г. по описа на РС - Тополовград, с което в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на Определение №253/06.10.2022 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката счита атакуваното определение за "неправилно, погрешно и постановено при липса на каквито и да е мотиви". Намира, че неправилно ТРС е отказал да "редуцира" присъденото на ответната страна възнаграждение от 300 лв. на 100 лв. и иска въззивния съд да отмени атакуваното определение и съответно да уважи искането на ищцата.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД не е упражнила процесуалното си право на отговор и е не изразила становище по тази частна жалба.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частните жалби и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете частни жалби са подадени в законовия срок и от легитимирано лице, поради което са допустими.

Разгледана по същество частната жалба против Определение №253/06.10.2022 г. е основателна, но не по изложените в нея съображенията, а поради следното:

Предвид обстоятелствата, наведени в депозираната пред ТРС исковата молба, предявеният в производството отрицателен установителен иск от М. Д. Д. с ЕГН ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищцата претендира съдът да постанови решение, с което "да бъде установено в отношенията между страните, че М. Д. Д. не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата в размер на 50 лева частичен иск от общо 2720 лева, представляваща допълнително възнаграждение за кредитора по договор за паричен заем №40001850955".

Претенцията се мотивира с твърдения за нищожност на сключения между страните договор за паричен заем изцяло, поради нарушение на изброени изисквания на ЗПК и в частност - за 2 нищожност на клаузите в договора, предвиждащи заплащане на допълнителни услуги "Фаст" в размер на 850 лв. и "Флекси" в размер на 1870 лв. Ищцата е посочила, че възнаграждението за описаните допълнителни услуги се е заплащало заедно с погасителната вноска по заема и независимо, че е направила частично погасяване на дълга, за нея не било ясно как е формирано вземането за описаните допълнителни услуги, което обосновавало правния интерес от иска.

Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответната страна, която в депозирания отговор на ИМ е оспорила допустимостта на предявения иск с твърдение за липса на правен интерес у ищцата от предявяване на отрицателен установителен иск, т.к. разполага с правна възможност да предяви осъдителен иск за сумата при твърдение за наличие на платени от нея на ответника парични суми, без основание.

С атакуваното определение, районния съд е прекратил производството по делото, приемайки извод за недопустимост на предявения иск, споделяйки изцяло заявеното от ответника твърдение за липса на правен интерес у ищцата от предявяване на иска.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно.

И това е така, т.к. процесната искова молба е нередовна, поради което прекратяването на производството е преждевременно постановено, поради което е и неправилно.

При внимателен прочит на процесната искова молба, безспорно същата е нередовна, т.к. не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК за редовност. Разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ и конкретен петитум /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/. В конкретния случай въззивния съд счита, че изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенцията си са неясни, както е неясен и заявения петитум, който е и несъответен на посоченото в обстоятелствената част на ИМ.

Така в обстоятелствената част на исковата молба /макар и хаотично/ са изложени твърдения, относно действителността на сключения между страните договор за кредит, въз основа на които се претендира нищожност на същия изцяло, или на клаузите от него, касаещи предоставените допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" и тяхната цена, посочена в договора, за която ищцата сама сочи, че частично е заплатила, без да уточнява каква е частта на платеното. Същевременно е заявила искане съдът да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 50 лева частичен иск от общо 2720 лева, т.е. предявен е отрицателен установителен иск, който освен това е предявен като частичен и без ищцата да изясни правния си интерес от предявяването му. Обосноваването на правния интерес от предявения установителен иск е предпоставка за неговата допустимост и в тази връзка ищцата следва да изложи обстоятелствата за това, каквито в обсъжданата ИМ не са изложени.

При това положение на безспорно нередовна искова молба, съдът е прекратил производството по нея, без да изпълни правомощията си по чл.129 ГПК, да извърши 3 преценка за редовността на исковата молба и в тази връзка да даде указания на ищцата, което от своя страна съставлява нарушение на чл.129, ал.2, вр. чл.7, ал.1 ГПК. Целта на разпоредба чл.129, ал.2 ГПК е привеждане на исковата молба в съответствие с формалните изисквания, посочени в чл.127 ГПК и ясното очертаване предмета на спора и искането, което ищецът отправя към съда съобразно вида на търсената от него защита. В този смисъл упражняването на правомощието по чл.129, ал.2 ГПК е насочено към постигане на яснота в процеса.

Предвид на изложеното, макар и да е налице безспорно нередовна ИМ, атакуваното Определение №253/06.10.2022 г., с което е прекратено производството по делото, като преждевременно постановено, следва да се отмени, а делото да се върне на ТРС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с изложеното по-горе.

След като даде ясни, точни и пълни указания за отстраняване на всички нередовности на ИМ и в случай, че последните бъдат отстранени, първостепенния съд следва да извърши и преценка относно допустимостта на предявения иск на осн. чл.130 ГПК.

При отмяната на Определение №253/06.10.2022 г., с което производството по делото е прекратено, отпада и необходимостта съдът да се произнася по въпроса за разноските, поради липса на предпоставките на чл.81 ГПК. Ето защо на отмяна подлежи и следва да бъде отменено и Определение №325/25.11.2022 г., с което в производство по чл.248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на частната жалбоподателка за изменение на Определение №253/06.10.2022 г. в частта за разноските.

При изложеното до тук, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №253/06.10.2022 г. и Определение №325/25.11.2022 г., двете постановени по гр.д.№227/2022 г. по описа на РС - Тополовград.

ВРЪЩА делото на РС - Тополовград за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4