Решение № 470 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000522 по описа за 2023 година

По делото е постъпила молба от „Дженерали зсатраховане“ АД, с която се моли съдът да отстрани очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното по делото решение. Посочва се, че в мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че акцесорният иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателен, но диспозитива на решението липсва произнасяне по този иск.

Ответната страна по делото „В. Ем Джи Ай а.с. ( Wikov :Gi a.s.) Чешка република е подала отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата. Счита,че произнасянето по акцесорния иск в случая не следва да се осъществи по реда на отстраняването на очевидна фактическа грешка.

Съдът счита, че е налице хипотезата на чл.247, ал.2, изр.второ ГПК и не следва да призовава страните в открито съдебно заседание.

По същество :

Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл.247 от ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав.

В случая в мотивите на съдебното решение изрично е посочено, че акцесорният иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателен. Поради това пропускът на съда да посочи в резолютивната част на решението,че главницата се присъжда ведно със законната лихва, считано 1 от датата на завеждане на делото представлява очевидна фактическа грешка, по смисъла на чл. 247 от ГПК, възможността за чието поправяне не ограничена от срок.

По горните съображения молбата се явява основателна и на основание чл.247 от ГПК, следва да бъде допусната поправка в диспозитива на постановеното по делото решение № 48 от 22.01.2024г., като в него бъде отразено, че главницата се присъжда ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото – 07.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА, на основание чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 48 от 22.01.2024 г., постановено по в.т.д.№ 522/ 2023г. по описа на САС като след частта, с която „В. Ем Джи Ай“, дружество регистрирано и действащо съгласно законите на Чехия, Ид.№ 26491826, със седалище и адрес на управление гр.Прага, Хвездова 1716/26, п.к.

№14078, **********регистрирано в Търговския регистър , воден от Градския съд в Прага, раздел Б, партида №7411, представлявано от законния представител З. Б. се осъжда да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №68, представлявано от Н. С.- Главен изпълнителен директор и Р. Д. Изпълнителен директор на основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумата от 47265лв., представляваща регресно вземане за застрахователно обезщетение от 43 333,40лв. изплатено по договор за имуществена застраховка, обективиран в полица № 110415001846/04.11.2015г., сключен между „Дженерали застраховане“ АД, „Евроинс“ АД като съзастрахователи и „Кунино енерджи“ АД като застрахован от настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, в резултат от застрахователно събитие- настъпила повреда на машина на 12.02.2016г., довела до прекъсване на дейност в периода 22.02.2016г.-24.04.2016г. и за сторени ликвидационни разноски по щетата в размер на 3931,20лв. СЕ ДОБАВИ „ведно със законната лихва върху главницата от 47265лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2024г. до окончателното й изплащане“.

Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2