Определение № 149 от 15.01.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

АТАНАС Д. МЕГДАНСКИ заседатели: БОРЯНА ЗДР. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА в присъствието на прокурора Б. Ст. М. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20232120204678 по описа за 2023 година

СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и самостоятелно прецени в тайно съвещание въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, на основание чл. 248, ал. 5 и ал. 6 НПК:

Съдът на осн. чл.248, ал.1, т.1 НПК намира, че делото е териториално и материално подсъдно на БРС.

Съдът на основание чл.248, ал.1, т.2 НПК констатира, че не са налице основания за спиране или прекратяване на делото.

Съдът на осн. чл.248, ал.1, т.3 НПК намира следното:

В т.4 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, на ВКС са изяснени елементите на задължителния съдържателен минимум на фактическата и юридическа рамка на обвинителния акт като процесуални стандарти на пълно, изчерпателно, ясно и безпротиворечиво обвинение,като е прието следното: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК ). към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила“ , „За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци.“

В случая според съда внесения процесуален документ, съставляващ инструмент за пренасяне на делото в съдебна фаза и повдигане и поддържане на обвинение срещу подсъдимия Й. В. не отговаря на базисните процесуални стандарти, нормативно регулирани в чл.246, ал.2 и ал.3 НПК и доразвити в устойчивата и последователна съдебна практика.Допуснато е съществено процесуално нарушение, опорочило предшестващия процесуален стадий по чл.219,ал.1 и сл.НПК,свързан с привличане на обвиняемия.

Съдът констатира, че както в постановлението за привличане на обвиняем, така също и в обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт, се съдържат твърдения, които провокират неяснота на обвинителната теза относно времето на осъществяване на продължаваното престъпление. Прочитът на формулировките относно темпоралния елемент на престъплението 1 като съществен реквизит, предписан към съдържанието на обвинителния акт по чл.246,ал.2 и ал.3 НПК и на постановлението за привличане на обвиняем съобр.чл.219,ал.3, т.3 НПК съдържа твърдения, които са взаимно изключващи се. По този наяин се е стигнало до липса на яснота, последователност и еднозначност на описаните факти, до дефицит в съществени елементи на обвинителната теза още от стадия на привличане на обвиняемия в досъдебното производство.

Посочените недостатъци в постановлението за привличане на обвиняем и в обвинителния акт обосновават извод за неспазване на необходимия минимум от релевантна фактология, отнасяща се до времето, на извършване на деянието от подсъдимия и препятсва възможността, същият да разбере в какво точно е обвинен.

В този контекст, за придаване на конкретна илюстрация на горните изводи, следва да се спомене, че в досъдебна фаза на обвиняемия Й. Т. В. – ЕГН **********, с постановление за привличане на обвиняем от 12.10.2023 г. е предявено обвинение за това, че в периода от 06.04.2023 до 07.04.2023 година, при условията на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, в гр.Бургас от двора на ДГ „Делфин“, находяща се в ********************** отнел чужди движими вещи, както следва:

-На 06.07.2023г. в гр.Бургас от двора на ДГ „Делфин“, находяща се в гр.Бургас,*********************** отнел чужди движими вещи, а именно 2 / два/ броя влагоустойчиви платна с размери 122 х 244 см, всяко на стойност 50,00 лв. /петдесет лева/ - общо на стойност 100лв./ сто лева/, от владението на фирма „БУРГАСИНВЕСТ“ ООД, представлявано от Щ.Ж. Т., род. на******************* без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои

-На 07.07.2023г. в гр.Бургас от двора на ДГ „Делфин“, находяща се в *************отнел чужди движими вещи 3 /три/ броя влагоустойчиви платна с размери 122 х 244 см, всяко на стойност 50,00 лв. /петдесет лева/ - общо на стойност 150,00 лв. /двеста и петдесет лева/ и 7 /седем/ броя греди с размери 10 см х 10 см и дължина 4 м. всяка на стойност 31,00 лв. /тридесет и един лева/ - общо на стойност 217,00 лв. /двеста и седемнадесет лева/ от владението на „БУРГАСИНВЕСТ“ ООД, представлявано от Щ. Ж. Т., род. на **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като общата стойност на отнетите вещи е 467,00 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева/- Престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал.1,вр. чл. 26, вр. чл. 29, ал. 1,6.

„а“ от НК.

С обвинителния акт в неговата заключителна част обвиняемият е предаден на съд за същата квалификация на престъплението при напълно идентично изписване на неговите субективни и обективни характеристики и напълно еднакво пренасяне на противоречивото и несъвместимо описание на времето на извършване на престъплението. Видно е,че техниката на структуриране на диспозитивната част на обвинителния акт включва два компонента с противоречиво съдържание относно времето на извършване/довършване на продължаваната престъпна дейност и относно изпълнението на всеки отделен акт, включен във веригата на продължаваното престъпление.

Веднъж в обобщен вариант синтезно са указани съставомерните юридически характеристики на продължаваното присвоително престъпление и е записано, че същото е осъществено в периода от 06.04.2023 г. до 07.04.2023 г. Втори път, чрез обособяване в отделни абзаци са пресъздадени отделните престъпни актове, като в темпорален план за първото съставомерно действие е конкретизирано, че е извършено на 06.07.2023 г., т.е. извън първоначално дефинирания период 06.04.2023-07.04.2023 г., а за второто съставомерно действие е уточнено,че изпълнението му датира на 07.07.2023 г., т.е. отново извън първоначално зададения времеви обхват- 06.04.2023 г.07.04.2023 г. Налице е изначална несъвместимост между посоченото време на изпълнение на всяко от деянията 06.07.23 г. и 07.07.23 г. с ,включени в единната продължавана съставомерна дейност, с фактическа теза за изпълнение и довършване на престъплението в периода от 06.04.23 г.до 07.04.23 г. Посоченият недостатък на заключителната част на ОА не позволява да се установи безусловно и еднозначно в кой момент, като точна дата е извършено всяко от деянията, включени в продължаваната квалифицирана престъпна дейност, и въобще кога в заключителен план, прокурорът приема, че е извършено престъплението. Според устойчивата съдебна практика, напр. в Определение № 437 от 14.12.2023 г. на ОС - София по в. ч. н. д. № 701/2023 г.,в принципен план посочването на месеца и годината на извършването на престъпното деяние е достатъчно за конкретизация на престъплението по време и липсата на точна дата не накърнява правото на подсъдимия да узнае точно и прецизно обвинение. Допустим би бил и подход за относително дефиниране на времевите периметри , съответстващ на информацията от съответно събраните доказателства по делото, чрез лимитиране на друг ограничен период от време, надхвърлящ един месец. В случая обаче хипотезата на инкриминиране на престъпното събитие е качествено 2 различна и обхваща цифрова идентичност на датите 06 и 07, и противоречивото им съотнасяне към различни месеци април и юли на 2023 г., което е допуснато първоначално в стадия на привличане на обвиняемия и транслирано и пренесено като дефицит, както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Следователно изначално неясно е за съда, а и за обвиняемия и защитата, независимо от липсата на възражения за допуснати процесуални нарушения, каква е обвинителната претенция относно времето на извършване на престъплението.

Подсъдимият не може да бъде поставян в положение, в което да прави анализ и оценка на доказателствените източници, приобщени към досъдебното производство, за да разбере каква е действителната воля на прокурора по фактите като съществена реквизитна основа на ОА по чл.246,ал.2 НПК и на постановлението за привличане като обвиняем по чл.219,ал.3,т.3 НПК.

Обвинението е единство на фактически и правни доводи, а способите за доказване служат за установяване на относими към обвинението факти. При съставянето на обвинителния акт прокурорът е длъжен ясно и точно да формулира фактическото обвинение, като посочи на кои факти обосновава претенцията си за извършено престъпление, а не във всеки следващ процесуален документ да задълбочава противоречията относно съществените факти на инкриминираното деяние.

В случая обаче, невъзможността, както за обвиняемия и защитника,а така и за съда за еднозначно, точно и непротиворечиво разбиране на задължителния и базисен компонент по см.на чл.246,ал.2 НПК,какъвто е времето на престъплението, произтича още от обстоятелствената част на обвинителния акт.

Така в съобразителната част на обвинителния е изложена фактологията от инкриминираната престъпна дейност,като са упоменати, на стр.1, абзац предпоследен датата 06.07.2023 г. като дата на изпълнение на първия акт от веригата на продължаваното престъпление, квалифицирано по чл.

196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, вр. чл. 29, ал. 1,б. „а“ от НК. В колизия с изискването за хронологично единство и последователност между отделните деяния и формалната логика при обикновен прочит и разбиране на обвинението, на страница 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт се изтъква, че обв. В. заедно със св.Ангелов в малките часове на 07.04.2023 г.се върнали в района на детската градина и обвиняемият демонтирал и изнесъл 3 бр. кофражни платна и 7 бр. греди. С горното се поддържа тезата,че второто деяние, попадащо в композицията на продължаваното престъпление е изпълнено три месеца по-рано от първото визирано в ОА присвоително деяние.

С тези аргументи, съдът приема, че присъстващото както в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическо описание на престъплението, така и правната квалификация в неговата заключителна част ,съдържат фактически противоречиво, и изначално неясно твърдение за основен елемент на престъплението ,а именно времето на осъществяването му –като период, в който е започнало и финализирано изпълнението на цялостната композиция на продължаваното престъпление и като самостоятелна конкретизация на времето на отделните деяния в състава на единното продължавано престъпление, която впрочем не е задължителна при липса на легитимни възможности за точното й и несъмнено доказтелствено установяване на датите на отделните деяния. В т.4.2 Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е прието следното постановъчно разяснение : „Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение, като законодателят е добавил и предложението за прилагане на чл.

53 от Наказателния кодекс . Всички реквизити, предвидени в чл. 235, ал. 3 НПК, с изключение на последния, са задължителни и наличието им предопределя валидността на изготвения обвинителен акт, тъй като създават необходимите предпоставки за гарантиране на правото на защита на правоимащите процесуални субекти..“ В т.4.1 от Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е постулирано и относно задължителния реквизитен минимум на постановлението за привличане на обвиняем, в който като абсолютно задължителен обективен компонент от фактическата рамка на обвинението е конкретизирането /чрез точно фиксиране на дата или въвеждане на определен времеви период/ на времето на осъществяване на престъплението: „За да се конкретизира престъпното деяние, е достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му, както и неговите фактически обективни и субективни признаци..“ Заявеното в заключителната част на обвинителния титул твърдение, относно времето на изпълнение на престъплението , не може да бъде окачествено като очевидна фактическа грешка, предвид сериозните дефицити, пораждащи неяснота и противоречивост и в обстоятелствената част на обвинителния акт. Недостатъкът в 3 заключителната обвинителна конструкция е закономерна последица /мултиплициране/ на допуснат пропуск в индивидуализацията на времето на деянието още с постановлението за привличане в качеството на обвиняем на Й. В., в което също е посочено като време на извършване на деятелността 06.04.23-07.04.23 г . с хронологично представяне на отделните деяния, като осъществени на 06.07.23 г. и 07.07.23 г. Съгласно разрешенията дадени в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС на предварителното производство се повдига обвинение, предназначено да определи найобщ, първоначален, "работен" предмет на доказване по делото. То може да бъде изменяно в зависимост от доказателствата, които се събират и проверяват в хода на разследването, но не и директно с обвинителния акт, в т.ч. по реда на чл.248а НПК – в процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка. Ноторно известно в процесуалната практика е, че могат да се правят промени в постановлението за привличане на обвиняем до изготвянето на обвинителния акт.