Решение № 201 от 07.12.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Стара Загора, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20215500501495 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В.П.В. и И.Т.В., двамата от гр. С.З., против решение № 260557 от 17.06.2021 г. на Старозагорския районен съд.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на районния съд за основателност на исковата претенция. Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, свързани със свидетелските показания. Иска се съдът да отмени първоинстанционното съдебно решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който жалбата се оспорва.

Излагат се съображения по съществото на спора. Моли решението да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - основателна.

Пред първоинстанционния съд са предявени три обективно съединени иска – за унищожаване на упълномощителна сделка по чл.31, ал.2 ЗЗД; за 1 установяване на недействителността на договор за покупко-продажба поради липса на представителна власт по чл.42, ал.2 ЗЗД и за установяване на нищожността на този договор поради това, че прехвърлителят се е разпоредил с повече от притежаваните от него права.

Ищецът М.П.В. (сега въззиваем) е твърдял в исковата си молба, че с ответника В.П.В. (сега въззивник) са братя. Родители им били П.В.П., починал на 06.03.2019 г., и Г.Х.Б., починала на 16.01.1996 г. Бракът между тях бил сключен през 1952 г., по време на който двамата придобили дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м, съставляващо УПИ IX - 118, в кв. 15 по плана на селото, утвърден със заповед № 1216/06.07.1999 г. при граници: улица, УПИ VIII -117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118.

Имотът бил придобит с нот. акт № 119, т. XVI, н.д. 5847/1975 г. на нотариус при СтРС. В същия имот, по време на брака, те построили жилищни сгради две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска постройка - навес. Ищецът е твърдял, че цял живот е живял в посочения погоре имот, заедно със своето семейство и с родителите си до момента на тяхната смърт. В него били отгледани и децата му, в него живее и до момента. В този имот направил редица подобрения, вложил значителни средства в ремонт, осъвременяване на жилищните сгради, като същевременно съжителствал с баща си и полагал грижи за него.

Ищецът е твърдял, че баща му заболял от рак на белия дроб.

Заболяването го изтощавало и постепенно изпаднал в състояние на безпомощност - не можел да се обслужва сам и да се придвижва, което наложило той и съпругата му да полагат непрекъснати грижи за него. В последните месеци преди смъртта му здравословното му състояние се влошило до такава степен, че станал неконтактен, не разпознавал хората, не реагирал на говор, не изпълнявал никакви действия. Наложило се да бъде обслужван непрекъснато. Предвид обстоятелството, че ищецът и неговата съпруга били на работа през деня, за грижите за бащата помагал и първия ответник, като идвал от време на време за малко, за да го обгрижи. Бащата починал на 06.03.2019 г. Малко след това ищецът узнал, че на 25.02.2019 г. брат му се е снабдил с пълномощно, посредством което е извършил покупкопродажба на описания по-горе недвижим имот, като от името на баща си го е продал на самия себе си. И пълномощното, и нотариалното изслушване на договора за покупко-продажба на недвижим имот са заверени на 25.02.2019 г., т.е. в един и същи ден. Пълномощното било подписано посредством пръстов отпечатък и било с удостоверено съдържание и подпис от кметски наместник Т.Т. в с. М.К.. Съгласно посоченото пълномощно П.П. упълномощил ответника В.В. да го представлява пред нотариус като продаде от негово име описания недвижим имот при условие на запазване право на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване на имота, да получи продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира пред нотариуса, че е получил преди сделката сумата от 4000 лева, както и пълномощника да му се отчете за извършеното.

2

Ищецът е твърдял, че поради тежкото здравословно състояние, баща му П.П. не е бил в състояние да формира и да изрази каквато и да било воля, нито да извърши действия с ръката си, която държал отпусната и неподвижна.

Повече от месец преди смъртта му той не бил в състояние да разбира свойството и значението на действията си. Счита, че не е налице валидно упълномощаване, което води до унищожаемост на упълномощителната сделка. Липсвала осъзната воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане на собствения му недвижим имот. От своя страна унищожаемостта на упълномощителната сделка обуславяла недействителност на договора за покупко-продажба. П.П. не е можел да движи сам крайниците си и било необходимо да бъде хранен и обслужван напълно, счита, че същият не е положил сам и доброволно отпечатък от палеца си върху процесното пълномощно. Преди смъртта му не е било искано поставянето му под запрещение, но от съдържанието на оспореното пълномощно, било видно наличие на противоречие и липса на яснота относно продажната цена и момента на получаване на паричните средства, дължими като цена на имота.

Липсвал отчет за извършеното въз основа на упълномощаването и приемане на отчета от упълномощителя.

Твърдял е и това, че имотът не представлявал лична собственост на П.П.. Същият бил придобит по време на брака на родителите им и представлявал СИО. В този смисъл счита, че е нищожно разпореждането, извършено с дела на Г.Б., който е собствен на нейните наследници, тъй като никой нямал право да се разпорежда с повече от притежаваните от самия него права. Посоченото основание, според ищеца, служи за обявяване на нищожност на разпоредителната сделка до размера на притежаваната от Г.Б. идеална част.

Ответниците В.П.В. и И.Т.В. са оспорили исковете. Твърдят, че ответникът В.П.В., по силата на оспореното пълномощно, бил валидно упълномощен да получи продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лева е получена от П.В.П., като му се отчете за извършеното. Упълномощителят е положил пръстов отпечатък, като в забележка кметът на с. М.К., *** е посочил, че горното е сторено поради старост и немощ. С договор за покупко-продажба от 25.02.2019 г., оформен в нотариален акт № 16, том I, per. № 140, дело № 11/2019 г. на нотариус Е.К., peг. № 395 в регистъра на НК, П.В.П. чрез пълномощника В.П.В. е продал на последния процесния недвижим имот, като си запазил правото на ползване и обитаване на имота, срещу продажна цена от 4000 лева, платена напълно и в брой от купувача на продавача в деня на подписване на нотариалния акт. Считали са, че липсват доказателства, от които да се установява, че П.В.П. е бил в невъзможност за осмисляне и извършване на ежедневни дейности, както и че психичното му състояние не му е позволявало да има годна психическа воля да извършва правни сделки, както и към датата на сключване на упълномощителната сделка не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си. Дори и да се приемело, че 3 към датата на извършване на едностранната сделка здравословното състояние на упълномощителя е било до такава степен влошено и даващо основание да се приеме, че същият е страдал от болест, което обуславя недееспособност, искът бил предявен след смъртта на упълномощителя, поради което за необходимо се явявало установяването, че преди смъртта на лицето е поискано поставянето му под запрещение или доказателството за недееспособността да произлиза от самата сделка, а ищецът не бил навел подобни твърдения и не е представил доказателства в тази насока. Изложели са и съображения по правото.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че с пълномощно със заверка на подписите, направена от Т.Т. - кмет на с.

М.К., ***, П.В.П. е упълномощил на В.П.В. да го представлява пред нотариус като продаде от негово име собствения на упълномощителя недвижим имот дворно място, находящо се в с. М.К., ***, с площ от 1180 кв.м, а по скица от 1138 кв.м, съставляващо УПИ IX - 118, в квартал 15 по плана на селото, утвърден със Заповед № 1216/06.07.1999г., при граници: улица, УПИ VIII 117, УПИ XI - 118, УПИ Х-118 и УПИ XVI - 118, заедно с находящите се в това дворно място постройки - две едноетажни масивни жилищни сгради, масивен гараж, стопанска постройка - навес, като при продажбата да заяви, че упълномощителят си- запазва правото на пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване в имота. Приел е, че В.В. е упълномощен да получи продажната цена, да има право да договаря сам със себе си и да декларира пред нотариуса, че сумата от 4000 лв. е получена от упълномощителя преди сделката, като да се отчете за извършеното. При подписването, упълномощителят е положил пръстов отпечатък поради старост и немощ. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 16, том I, peг. № 140, дело № 11/2019г., съставен на 25.02.2019г. от нотариус Е.К., с peг. № 395 на НК и с район на действие СтРС, ответникът В.П.В., действащ като пълномощник на П.В.П., е продал на себе си посочения по-горе недвижим имот за 4000 лв., която е получена от продавача преди сделката.

Първоинстанционният съд е приел също така, че по делото не се спори, че преди смъртта на П.П. той не е бил поставен под запрещение, нито е била започната процедура за това. А от разпитаните свидетели (с изключение на показанията на свид. И.Д., които не са кредитирани) е установил, че месец преди да почине П.П. се е залежал. В деня, когато кметът го е посетил, е бил неконтактен, неадекватен, с блуждаещ поглед, не отговарял на никого. От показанията на свид. Т.Т. - кмет на с. М.К. приема за установено, че процесното пълномощно е било съставено предварително. Той изчел съдържанието му на П. и след това му обяснил за какво става въпрос, след което той казал „Да, той заслужава“. Свидетелят не останал с впечатление, че състоянието на П. е било неадекватно. Свидетелят сам предложил пълномощното да бъде подписано с отпечатък от палеца на П., и знаейки, че е болен, предварително е взел мастило за тази цел.

Първоинстанционният съд е назначил и изслушал две съдебно 4 медицински експертизи, като вещите лица по първоначалната са дали заключение, че към 25.02.2019 г. П. не е бил в състояние да изрази воля, като с голяма степен на вероятност е да не е бил психически годен да разбира и ръководи постъпките си, а от повторното - че е бил със силно ограничена способност за целенасочени движения и с нарушена яснота на съзнанието.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че според чл.31, ал.2 ЗЗД унищожението на договор, респ. на едностранна сделка не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Приел е, че в случая, от заключенията на двете съдебно психиатрични експертизи, се установява, че към релевантния момент, П.П. не е разбирал свойството и значението на извършения правен акт, както и неговите последици, като в подкрепа на изводите били и събраните по делото гласни доказателства. Приел е, че по делото няма спор, че преди смъртта на П.П. същият не е бил поставен под запрещение, но е бил недееспособен, като доказателствата за това произлизат от оспорената упълномощителна сделка, защото в пълномощното е налице волеизявление на упълномощителят, че има право да получи продажната цена, а по- нататък в съдържанието на пълномощното се посочва, че упълномощеният е овластен да декларира пред нотариуса, че сумата от 4 000 лв. е получена от упълномощителя преди сделката. Волеизявлението, направено в пълномощното от наследодателя, свидетелствало за факта на неразбиране на собствените си волеизявления, както и на неразбиране на основните елементи на сделката, за която е съставено пълномощното - не е разбирал кога и дали в действителност ще получи плащане като насрещна престация за продажбата на собствения си имот. На второ място е приел, че полагането на пръстов отпечатък е обстоятелство, което само по себе си води до извод за ограничаване дееспособността му по време на сделката, което се потвърждавало и от всички събрани по делото доказателства.