Решение № 2997 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2997 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330105997 по описа за 202 1 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И. М. К., ЕГН ********** срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, с която са предявени искове за прогласяване за недействителността на клаузата от договор за кредит № ******* от ********** г., в която е предвидена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави и заобикаляща закона - чл.21, ал.1, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК, както и да бъде осъден ответника да за плети на ищеца сумата в размер на 50 лева – недължимо платена по клаузата за неустойка от договора за кредит.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № ******* от ********** г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1600 лева, при фиксиран лихвен процент и ГПР 46.13 % със срок на погасяване 28 седмици, размер на погасителната вноска в размер на 96.95 лева. В чл.3 от договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер от 932.68 лева. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.

Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и чл.55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи е да докаже 1 твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречи на добрите нрав, както и че е платил на ищеца сума в размер на 50 лева по клаузата за неустойка. Ответникът следва да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за паричен заем №******* от ********** г., че вземането за неустойка е валидно възникнало.

С определение от 16.09.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за кредит №******* от ********** г.с посоченото от ищеца съдържание, в който в чл.3 е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По иска за недействителност на клаузата за неустойка.

На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № * от 15.06.2010 г. по т. д. № */2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 932.68 лв. видно от погасителния план в графа „Оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение“.

Ответникът не оспорва, че именно това е съдържанието на клаузата за неустойка, а и Общите условия са достъпни на сайта на ответника и съдът е запознат с тях служебно.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на 2 договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на неустойка.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в договор за паричен заем № ****** от ********** г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

По иска по чл.55, ал.1 ЗЗД

По делото се установи, че клаузата за неустойка, предвидена в договор за паричен заем № ****** от ********** г. е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, поради което платеното по нея е недължимо платено и подлежи на връщане.

За установяване какви суми са заплатени по договора за кредит е допусната Съдебносчетоводна експертиза /л.76/, която установява, на база представени от ответника справки, че по процесния договор за кредит са заплатени от ищеца следните суми – 97 лева на 27.02.2020 г. с ПКО № ***** , 97 лева на 19.03.2020 г. по банков път и 1488.97 лева на 07.04.2020 г. с ПКО № ****** или сума в общ размер на 1600 лева – главница и 82.97 лева – възнаградителна лихва.

В тази връзка между страните е безспорно, че ищецът е погасил предсрочно получения кредит, като е заплатил в пълен размер задълженията си за главница и възнаградителна лихва, изчислена до датата на плащане на пълния размер на главницата. Същото се установява и от повторната ССчЕ /л.141/

3

По делото, от ищеца, е представен ПКО №******* с данни на ответника „Кредит Тайм“ ООД, в който е посочена дата 2 1.02.2020 г., клиент ищеца – И. К. , сума -97 лева, № ****** на кредит – процесния ******** и № ** на вноска 1.

Предвид обстоятелството, че подпис на приел не се чете на ПКО, поради увреждането на същия и ответникът оспорва да е издавал такъв ПКО, е допусната нова ССчЕ. За изготвяне на ССчЕ съдът е указал на ответника да окаже необходимото съдействие на вещото лице за това като предостави кочана, в който се съдържа оспорвания ПКО № *********, както и кочаните всички останали ПКО, свързани с процесния договор, за да се удостовери, че този ПКО произтича или не от кочан на ответника. Съдът е указал, че при неоказване на съдействие, ще приеме, че ПКО № ******** е издаден от кочан на ответника и че на ответника е платена сумата, посочена в този ПКО – 97 лева по процесния договор за кредит.

От повторната ССчЕ се установява, че сумата по оспорвания от ответника ПКО № ********* в размер на 97 лева не е осчетоводена при него и не е съобразена при определяне на дължимата сума към датата на предсрочното погасяване. От експертизата се установява, че вещото лице е поискало от ответника кочана в който се съдържа ПКО № *******, за да се установи неговото съдържание, но до изготвяне на експертизата такъв не й е представен.

При изслушване на вещото лице в о.с.з. от 31.05.2023 г. /л.144/, същото установява, че е посетила офиса на ответното дружество и е поискала да й бъде предоставен въпросният кочан, като служители от офиса обещали да го потърсят. Вещото лице се обаждало още няколко пъти с молба да й бъде предоставена кочана, но такъв така и не е представен до датата на заседанието. Вещото лице установява, че видяла друг кочан на ответника и се убедила, че ПКО №******отговаря на техните кочани и че оспорвания ПКО е действителен такъв и че ответника е получил сумата по него в размер на 97 лева. Извод за това вещото лице прави и от обстоятелството, че плащането по оспорвания ПКО е направено на падежа на първата вноска по кредита, а в счетоводството е отразено плащане направо по втората вноска.

Предвид изложеното от вещото лице и наличие на предпоставките на чл.161 ГПК, съдът приема, че сумата в размер на 97 лева е платена от ищеца на ответника с ПКО № ********* на дата 21.02.2020 г. и касае процесния договор. Доколкото по делото се установи, че с останалите плащания ищецът е погасил изцяло вземанията за главница и възнаградитена лихва по процесния договор за кредит, то платената с ПКО № ******** на дата 21.02.2020 г. е вноска за неустойка и подлежи на връщане, поради недействителност на клаузата за неустойка. По договора няма други вземания освен за главница, възнаградителна лихва и неустойка. Ответникът не установи сумата да е платена на валидно правно основание.

С Протоколно определение от 07.12.2022 г. /л. 117/, по искане на ищеца и по реда на чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявения осъдителен иск като същият е увеличен от 50 лева на 97 лева.

4

С оглед изложеното и този иск се явява доказан по основание и размер и ще се уважи в пълния предявен размер.

Като законна последица от уважаване на осъдителния иск ще се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса и 160 лева – депозити за ССчЕ или общо 210 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят в пълен размер.