Решение № 4787 от 08.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 8393/2021
- Вид
- Решение № 4787
- Подписан
- 08.12.2022
- В сила
- 08.12.2022
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1, т.5, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.1, т.5, пр.1,2 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.47, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 4787 гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20211110208393 по описа за 2021 година
Самото НП, в първата му част, органите на ОПП са описали фактическа обстановка, съгласно което описание автомобилът се е движел в насрещното движение и е бил спрян по време на движение от органите на полицията. Същевременно в постановлението за наказанието - долната част на НП, аз съм глобен със 200 лева по чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.1 от ЗДвП. Според ал.2 законодателят е предвидил, че това нарушение, ако аз съм го извършил се състои в това да оставя, разпръсна предмети или вещества, с което аз съм създал опасност за движението. Връзка с ал. 1 на същия член съгласно ЗДвП аз след спирането си е трябвало да поставя съответните знаци, че съм спрял, според тях. Тук има несъответствие - аз или съм бил спрян в движение или е трябвало да поставя знаци или никой не ме е спирал. Ако съм се движил, както пише в НП, в първата част срещу знак Б1, а именно нямам право да се движа по улицата, аз не съм задължен с тези знаци, съгласно ал. 1.
Това са двете несъответствия със ЗДвП. Относно размера на глобата упомената в чл. 179 независимо коя алинея е, се налага Глоба между 50-150 лева, а не 200 лева, както е предвидил ОПП. Моля във връзка с това след като получихме необходимите доказателства по делото да се произнесете и да отмените НП в неговата цялост, включително и поради това, че по-голяма част от свидетелите не си спомнят дали съм бил аз или не. В случай, че уважаемият съд прецени да не отмени НП, моля да намалите размера на наказанието, съгласно Закона и да приеме, че глобата, която е постановена е прекомерна. Моля уважаемият съд да се ръководи от факта на чистото ми досие пред СДВР и финансовата невъзможност да плащам акт, който е завишен. Съдът се оттегли на тайно съвещание, след провеждане на което, като съобрази следното: Производството е по реда на чл.58 и сл. от ЗАНН. Образувано е по Жалба от наказаното лице Б. Н. Ц. срещу Наказателно 1 постановление, издадено от Д.Д.Д. – Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, упълномощен със Заповед 8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи (приложена към преписката), с което на жалбоподателя са наложени две административни наказания: глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.1,2, вр.чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.185, вр.чл.147, ал.1 от ЗДвП. В Жалбата, която съдът намира за процесуално допустима (подадена от активно легитимирано за това лице, в законоустановения 7-дневен срок от връчване на обжалваното 5 ***** *** (НП връчено на 18.05.21г., Жалбата подадена до СРС на 21.05.2021г.), се твърди за незаконосъобразност на обжалваното НП, т.к. наказанията били завишени по размер, оспорва се отразената в АУАН фактическо обдтановка и законосъобразното му издаване – АУАН не бил подписан от нарушителя. Иска се отмяна на обжалваното НП. В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата и изтъква ндоводи за неправилно прилагане на материалния закон – ЗДвП и по-специално разпоредбата на чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП. Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Въз основа на събрания до момента доказателствен материал: АУАН 386371 съставен на 09.03.2021г от А.
К.П., мл.автоконтрольор при ОПП – СДВР, Протокол за ПТП787360/09.03.2021г и скица към него, както и Декларация, изходяща от водача на л.а.БМВ3202 с рег.№ ***, справка-картон на водача Б. Ц., както и разпитаните в днешното съдебно заседание свидетели, намира за установено по безспорен начин следното: на 09.03.2021г около 19,00 часа жалбоподателят е управлявал л.а.БМВ Х6 3.0Д в София по ул.“***“ с посока на движение от ул.“***“ към ул.“***“, до бл.6 на жк „***“. Той управлявал автомобила в нарушение на пътен знак (ПЗ) В1, като реализирал леко ПТП с паркирания л.а.БМВ с рег № ***, като ударил задната му броня и десния заден калник. След причиняването на ПТП е протекла ксомуникация между жалбоподателя и водача на удареното МПС – свидетелят В. (полицай при 06 РПУ, в чийто админтистративен район е настъпило ПТП). Свидетелят предложил на жалбоподателя да съставят двустранен протокол за това ПТП, но жалбоподателят му се изсмял и се самозаключил в джипа си. Това принудило свид.В. да сигнализира колегите си от МВР за настъпилото ПТП и отказа от съставяне на двустранен протокол за него. Пътен знак В-1 въвежда забраната за влизането на пътни превозни средства, каквото е и наименованието му, е посочен сред забранителните знаци в разпоредбата на чл.47, ал.3 от ППЗДвП. Според Протокола за ПТП и скицата към него, той е поставен на ул ***, преди мястото на причиняване на ПТП, т.е. дължимото поведение от страна на жалбоподателя е било да не продължава движението си на управлявания от него автомобил след знака. Той не изпълнил това задължение, а продължил, следвайки незаконосъобразен маршрут, след което е настъпило ПТП при което са причинени немаловажни материални щети по л.а.БМВ с рег № ***, изразяващи се преди всичко в надиране на заден десен калник. Задната броня, описана като щета в Протокола за ПТП и декларацията на свид.В., е била само откачена от щипките и видно от показанията на самия В., свидетелят си я закачил безпроблемно. Огънатият калник обаче изисква изчукване и боядисване – дейности и възнаграждение за извършването им, които са относими към размера на наложената глоба (чийто размер е определен от законодателя в чл.179, ал.2 ЗДвП в абсолютен стойност – точно 200 лв.), поради което съдът 2 намира, че действително се касае за ПТП. На повикването на свид.В. са се отзовали патрули както на 06 РУ – СДВР, в 6 ***** *** чийто район е причинено ПТП, така и на ОПП – СДВР. Служителят на ОПП – СДВР А. П. съставил посочения по-горе АУАН, без съдействието на нарушителя. В АУАН вписал както констатираното движение срещу пътен знак В-1 и причиненото вследствие на това ПТП, така и констатираното от него обстоятелство, че нарушителят не представя талон за задължителен технически преглед на автомобила, откъдето пък е направил извод, че автомобилът не е преминал през задължителния по чл.147, ал.1 от ЗДвП технически преглед. Такъв талон, нито пък някакво доказателство за преминат преглед, не е представено и до приключване на съдебното следствие, поради което и съдът прави извода, че към момента на причиняване на ПТП жалбоподателят е управлявал МПС, което не е преминало задължителен технически преглед.
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по категоричен и безспорен начин, че на 09.03.2021г в София, на ул.*** в жк ***, жалбоподателят е управлявал МПС – л.а. БМВ Х6, като не е съобразил поведението си с монтирания на ул.*** забранителен ПД В-1, вследствие на което е причинил ПТП. Към този момент управляваният от него автомобил не е бил преминал задължителният технически преглед, изискван от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. Нарушението, свързано с техническия преглед, е извършено виновно, при форма на вината умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на това деяние (че управлява непроверен автомобил), предвиждал е неговите общественоопасни последици (че наличието/липсата на валиден технически преглед е условие, свързано с имуществената отговорност при евентуално причинено ПТП) и въпреки това е управлявал това МПС, допускайки настъпването на тези последици. От субективна страна деянието по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП също е извършено виновно, но в конкретния случай това нарушение е извършено непредпазливо – деецът не е искал, нито допускал настъпването на ПТП. Той е действал самонадеяно – предвиждал е, че при движението по тясна улица (за каквато съобщава в показанията си свид.В.), при това еднопосочна (забранителния ПЗ В-1), в района на супермаркет (магазин Т-маркет) вероятността да се натъкне на насрещно движещ се, при това с предимство, автомобил е голяма, но е разчитал на шофьорските си умения да избегне общественоопасните последици – ПТП, за каквото в случая са налице достатъчно предпоставки. По отношение размера на наложените глоби, за които се твърди да са несправедливи по размер, съдът намира възражението за неоснователно и липсва основание за обсъждане на размера на всяка от двете глоби, т.к същите са абсолютно определени по размер от самия законодател. По отношение на евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН, за което съдът следи служебно: не са налице предпоставки за приложението на този институт. Случаите не са маловажни, т.к. се касае за две нарушения, извършени едновременно, при една и съща фактическа обстановка. Става въпрос не само за причиняване на ПТП, при това с МПС, 7 ***** *** *** което не е преминало задължителен технически преглед, но и за умишлено неспазване на ПЗ В-1. Комбинираното действие на двете нарушения завишава степента на обществена опасност на дееца и неговото шофиране, поради което съдът на намира никое от двете нарушения за съставляващо маловажен случай.
По отношение на законосъобразното развитие на административнонаказателното 3 производство пред административнонаказващия орган, съдът не намира никакви процесуални нарушения. По отношение направеното възражение на жалбоподателя за незаконосъобразност на АУАН, т.к. не е бил подписан от него, съдът взема предвид съдържанието на самия АУАН, според което жалбоподателят е отказал да го подпише. Днес разпитаният свидетел на този отказ припозна подписа си под това твърдение, инкорпорирано в самия АУАН. За това, че жалбоподателят действително е отказал да подпише АУАН, като косвено доказателство служи и указаната от свидетелите – актосъставителя И. и свид.В. липса на каквото и да е съдействие от страна на нарушителя при извършваната му проверка. Налице е било основание за приложението на ал.43, ал.2 от ЗАНН. Воден от горепосоченото и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-4332-004776/19.03.2021г. на ОПП-СДВР, с което на Б. Н. Ц. е наложено наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДвП и наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.185 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно. Решението и мотивите се съобщиха в съдебно заседание присъствието на жалбоподателя, като му бе разяснено, че същото може да бъде обжалвано пред АССГ в 14- дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:42 часа забележка: този файл е създаден само за нуждите на ЕИСС и отчетността. Самото решение е взето и обявено в осз
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4