Решение № 1541 от 30.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. София, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.СТ.ДОНЧЕВА при участието на секретаря З.Д.А. като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110208369 по описа за 2021 година Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.647,ал.4 Кодекс за застраховането /КЗ/, обнародван ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. вр. чл.59 - чл.63 Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на “*****”АД /”*****/, подадена чрез защитник по пълномощно, срещу наказателно постановление №****, издадено на ****година от заместник-председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ Управление”*******”, с което на основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 КЗ, на юридическото лице е наложена “имуществена санкция”, в размер 2 500лв., за осъществен състав на административно нарушение по чл.108,ал.1 КЗ, изразило се в това, че като е имало задължение, в качеството на застраховател, в срок от 15работни дни от представянето на всички доказателства, относими към основанието и размера на претенцията във връзка със заведена щета №****/****г., конкретно считано от ***година и не по-късно от ***година, включително, да се произнесе по претенцията на А.А.М., определяйки и изплащайки размера на 1 обезщетението или застрахователната сума или отказвайки мотивирано плащане, е сторило това - в конкретния случай определяйки и изплащайки застрахователно обезщетение, в размер 1 452,16лева, на ***година, т.е. със закъснение, считано от 06.11.2020година, като освен това нарушението и е било извършено повторно, т.е. в рамките на едногодишен срок, считано от датата на влизане в сила, а именно 16.03.2020година, на наказателно постановление №****г., издадено от длъжностно лице при КФН, с което вече е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице за нарушение от същия вид.

В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок /чл.647,ал.4 КЗ вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и неправилно, при превратно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни разпореди, алтернативно за изменяване на същото, в насока квалифициране на деянието по основния състав на нарушението, предвиден в разпоредбата на чл.644,ал.1,т.2 КЗ, респ. редуциране на “имуществената санкция” до предвидения в последната визирана нормативна разпоредба, минимален размер. Приоритетно се развиват подробни съображения за некоректна правна квалификация на констатираното, в т.ч. и без основание прието за административно нарушение, при това извършено в условия на повторност, за неспазени изисквания, относими към оформяне съдържанието на акта и на наказателното постановление, за несъответност между констатираното нарушение и наложената санкция, като тежест, както и за “маловажност” на случая, по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Пред съда санкционираното юридическо лице ”*****, в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Представителят на въззиваемата страна, с приложено по делото пълномощно, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, изразявайки становище за несъмнена установеност на констатираното и квалифицирано като административно нарушение, за което законосъобразно и правилно, при коректно прилагане на относимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е била 2 ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, включително при коректна индивидуализация на наложената санкция, обосновавайки в същото време неоснователност на доводите от защитната теза на жалбоподателя, в т.ч. неприложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, като с депозирането на “писмени бележки” /лист 17-20 от делото/, са дадени изчерпателни отговори на доводите от защитната теза.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището на представляващия въззиваемата страна, изразено в хода и за нуждите на образуваното съдебно производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че към 2020година, а и във времето след това, юридическото лице, с фирма “*****, ЕИК *****, развивало дейност като застраховател, както и че в рамките на дейността си сключило застрахователен договор по задължителна застраховка ”****” на автомобилистите, с едногодишен срок на действие, считано от 00:00часа на 30.07.2020година до 23:59часа на 29.07.2021година, включително, имащ за предмет моторно превозно средство, представляващо лек автомобил, марка”****”, с регистрационен номер *****.

По делото няма спор също така, че по повод пътен инцидент пътнотранспортно произшествие, реализирано на ****година, сутринта, малко преди 08:30часа, на територията на град София, ул.”****”, между “****”-а, собственост на юридическо лице, управляван от А.Г. и лек автомобил, марка”***”, с регистрационен номер ******, управляван и ползван от собственика А.М., при положение, че и двамата водачи спрели на местопроизшествието, при това непосредствено след съприкосновението, установили липсата на пострадали хора, а в същото време само материални щети и то видими, както по “****”-а, така и по “***”-та, постигайки съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието, попълнили данните си в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, в т.ч. било отразено, че вината за инцидента била на водача на “****”-а, като при тези обстоятелства двамата участници в произшествието, освен че 3 съобразили приложимите изисквания на Закона за движението по пътищата, М. и заявил претенцията си, съотв. заведена под №****/****г., за изплащане на застрахователно обезщетение пред “*****, в качеството на застраховател, сключил задължителната застраховка “****” на автомобилистите за автомобила, марка”****”, с регистрационен номер *****, чийто водач имал вина за конкретното пътнотранспортно произшествие.

Заявлението било окомплектовано с приложени към него писмени материали, като при подаването му и бил направен оглед на “***”-та. На ***година била представена от М. банкова сметка за изплащане на застрахователно обезщетение, в случай, че бъде определено такова, като и бил насрочен, конкретно за ***година, допълнителен оглед на “***”-та, необходимостта от какъвто на последната посочена дата, от специалист при “*****, в крайна сметка била преценена като отпаднала. След така посочената дата - ***година, от М., като заявител на застрахователната претенция, не били изисквани други активности, нито представяне на документи пред застрахователя, за завеждане и изплащане, в случай, че бъде определено, застрахователно обезщетение. При това положение, именно от ***година, ”***** разполагало с нормативно установен срок от 15работни дни, изтекъл на датата ***година - четвъртък, работен и присъствен ден, в който следвало да реализира произнасяне по претенцията - в насока определяне и изплащане на обезщетение или застрахователна сума или в насока мотивиран отказ за плащане. В случая санкционираното лице реализирало произнасяне в първия смисъл, а именно определяне на застрахователно обезщетение, в размер на 1 452,16лева, видно от доклад №****01/****г. по щета №****/****г., за изплащане на застрахователно обезщетение, което обезщетение обаче, по банков път, по предоставената от М. пред застрахователя, представляваща част от документацията по заведената щета, банкова сметка, било изплатено еднократно и изцяло едва на ***година, т.е. в разрез с изискването, произтичащо от разпоредбата на чл.108,ал.1 КЗ, след максимално предвидения 15-дневен срок, като в случая и според правилата за броене на сроковете, а и със забележката, че става въпрос за работни дни, практически започнал да тече от ****година - петък, работен и присъствен ден и изтекъл на ***година, при липсата на празнични неприсъствени дни в периода, но при наличието на почивните и неприсъствени ****година, ***година, ****година, ****година, ****година и 4

****година, на практика с повече от 3-месечно закъснение, след като М. се обърнал с жалба-сигнал към надзорния орган КФН, депозирана по електронен път, приета с вх.№****/****г. по описа на КФН, като в случая и се оказало, че обезщетението, освен изплатено със закъснение и било некоректно определено, като била направена корекция, в случая след намеса на надзорния орган, видно от доклад №****02/***г. и изплатена на М., отново по банков път, на ***година, допълнителна сума, в размер на 538,33лева, към тази по определеното първоначално застрахователно обезщетение, в размер 1 452,16лева.

Така описаните обстоятелства били констатирани в хода на проверката, реализирана от длъжностни лица при КФН, инициирана от А.М. с депозирането на жалбата-сигнал, вх.№****/****г. по описа на КФН, като за нуждите на проверката и след преглед на цялата документация по заведената при застрахователя застрахователна претенция №****/****г., изискана с писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН, съотв. предоставена със съпроводително писмо, изх.№***/****г. по описа на “*****, вх.№****/***г. по описа на КФН, както изискана допълнителна информация и документация с писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН, предоставена със съпроводително писмо, изх.№***/***г. по описа на “*****, вх.№****/***г. по описа на КФН, се стигнало до образуване на настоящото административнонаказателно производство, като на ***година свидетел В.Ш. - длъжностно лице при КФН, съставил срещу “***** акт №*** за установяване на административно нарушение по чл.108,ал.1 КЗ. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на надлежен представител по пълномощно на санкционираното юридическо лице, на същата дата - ***година, а въз основа на акта, на ****година заместник-председател на КФН, ръководещ Управление”*******”, издал и атакуваното наказателно постановление №****, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “*****, чрез налагането на “имуществена санкция”, в размер 2 500лева, на основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 КЗ, за осъществен състав на административно нарушение, описано от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване, а от фактическа страна окончателно описано като неспазване на законоустановения срок за произнасяне, в случая чрез определяне и изплащане на застрахователно обезщетение от страна на “******”АД, в 5 качеството на застраховател, по заведена пред него застрахователна претенция, извършено повторно, т.е. в рамките на едногодишен срок от влизането в сила, конкретно на наказателното постановление №****г., издадено от заместник-председател на

КФН, ръководещ

Управление”*******”, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “***** за нарушение от същия вид като процесното.

С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на свидетел е разпитан актосъставителят В.Ш., както и са приобщени писмени материали - заверен препис от наказателно постановление №****г., издадено срещу

“***** от заместник-председател на

КФН, ръководещ

Управление”*******”, с което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице на основание чл.644,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 вр. чл.108,ал.1 КЗ, заверен препис от решение, постановено на 09.12.2019година по НАХД №16280/2019г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което наказателното постановление №****г. е било изцяло потвърдено, заверен препис от решение, постановено на 16.03.2020година по КНАХД №602/2020г. по описа на Административен съд - София-град, с което посоченото решение на Софийски районен съд е било оставено в сила, писмо, с което административнонаказателната преписка по НАХД №16280/2019г. по описа на СРС, НО, 94 състав е била върната на административнонаказващия орган, постъпила в КФН с вх.№***/***г., писмо, изх.№****/***г. по описа на КФН, адресирано до представляващите “*****, с което във връзка с жалбата и за нуждите на проверката, в резултат от която е било образувано административнонаказателното производство, относимо към настоящото съдебно производство, от санкционираното лице са били изискани всичките документи по щета №****/****г., съотв. предоставени с писмо, изх.