Определение № 2580 от 20.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2580 гр. София, 20.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502288 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.618 б ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Континвест“ ООД, молител, срещу определение № 16025 от 27.07.2026 г. по ч.гр.д.№ 7899 по описа за 2026 г. на СГС, четено в производство по чл. 618а, ал. 1 във връзка с чл. 390 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела, с което е оставена без уважение молба, вх.№ 100580 от 24.07.2026 г., като неоснователна.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил чл.7 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Като бил подменил критерия „реална опасност“ с критерий за практически доказано бъдещо осуетяване на изпълнението.

Сочи, че регламента изисква съдът да извърши прогностична оценка на риска въз основа на всички конкретни обстоятелства, а не да констатира вече настъпило разпиляване или укриване на имущество. Неправилно съдът 1 приемал, че „бъдещият ответник има намерение за уреждане на плащанията при наличие на парични средства“. Всъщност писмото представлявало отказ за плащане, който отказ съдът бил омаловажил. Сочи, че длъжникът имал сериозни ликвидни проблеми, налице била липса на предвидимост и невъзможност да обслужва задълженията си. Самото писмо представлявало признание на тези проблеми и следвало да бъде отчетено като съществен свидетелстващ факт. За целите на обезпечителното производство по Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Това признание било достатъчно, за да обоснове извод за „спешност“. Сочи, че вземането на кредитора било застрашено, тъй като длъжникът не разполагал с оперативен капитал. Счита, че всяко забавяне на обезпечението ще позволи на длъжника да пренасочи или укрие останалите му активи, за да възпрепятства евентуалното бъдещо принудително изпълнение. Рискът се увеличавал от това, че се касае до трансграничен спор.

Сочи, че по този въпрос липсва анализ от страна на първоинстанционния съд в обжалваното определение. Неправилно съдът възприел риска само по отношение на разпореждането с имущество. Сочи, че регламента урежда поширок кръг от обстоятелства. Рискът можело да произтича и от влошаваща се ликвидност, неплатежоспособност, отказ от плащане, системно неизпълнение, преместване на средства, финансова нестабилност, каквито съществували в настоящия случай. Неправилно съдът игнорирал и поведението на ответника.

Последният в случая променял условията за плащане, отказвал да посочи срокове, заявявал бъдещи несигурни плащания. Подобно поведение увеличавало риска от събиране на вземането и неправилно това поведение не било взето предвид. Съдът бил направил непълна и неправилна оценка на представените от кредитора доказателства; последните не били подложени на съвкупна преценка. Сочи, че от регистъра на заведените дела в Румъния, до който регистър всеки имал достъп, тъй като бил публичен, били отразени просрочено вземане и твърдения за други кредитори. Съдът се бил позовал на т.14 от Преамбюла, но бил цитирал само част от него. Неправилно съдът приемал, че счетоводната печалба във финансовите отчети на длъжника изключва риска. Сочи, че реализираната счетоводна печалба няма решаващо значение, защото същата не била равнозначна на ликвидност. Можело дружеството са отчита печалба, но да няма свободни парични средства и да не може да обслужва текущите си задължения. Още повече, че това се признавало от самия длъжник. Освен това последният отчет бил за 2025 г., а 2 вземането било изискуемо през 2026 г. Жалбоподателят предполага, че активите на дружеството длъжник са блокирани в неликвидни пера, които да не могат да послужат за удовлетворяване на дълга. Намира , че е налице пряк и висок риск по смисъла на Регламента. Налице била възможност длъжникът да укрие паричните средства и те да останат извън обсега на българското правосъдие. Без елемента изненада евентуалното съдебно решение в полза на длъжника щяло да остане неизпълнимо. Затова намира че са налице предпоставките на регламента за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да се постанови издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжника до размера на заявеното вземане.

По допустимостта на частната жалба:

Обжалваното определение е връчено на молителя/жалбоподател на 28.07.2026 г.

Частната жалба е подадена на 31.07.2026 г., т.е. в срока по чл.20 от Регламента.

Налице е правен интерес от обжалване.

Частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови определение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че липсва спешна необходимост от издаването на европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжника „Опет Ингредиум СРЛ“ ООД. Посочено е, че „спешна необходимост“ би била налице при наличието на реална опасност изпълнението на евентуално благоприятно решение за молителя да се осуети или да бъде значително затруднено като е препратил към разпоредбата на чл.7 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г. Такава опасност съществувала при наличието на реална опасност длъжникът да се разпореди със средствата по банковата му сметка, да пропилее, укрие или унищожи активите си, държани в посочените сметки, респ. да се освободи от тях на много по-ниска стойност или чрез необичайно действие. Реалността на опасността се преценявала от конкретните действия на длъжника. Съдът е приел, че при издаването на заповед следва да се 3 постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповедта и интереса на длъжника да предотврати злоупотреби със заповедта; позовал се е на Преамбюла на Регламента. От съдържанието на последния, съдът е достигнал до извода, че в тежест на молителя е да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещото съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие. По отношение на представеното от молителя писмо с автор ответника, съдът е приел, че същото не установява твърдяната спешна необходимост от издаване на заповед за запор. С това писмо не се отказвало извършване на плащане.

Посочено било, че длъжника не може да извършва доставки на много техни клиенти поради променени условия в схемата на плащане между страните по делото. Бъдещият ответник посочвал, че има намерение за уреждане на плащанията като посочвал, че ще продължава да извършва такива към молителя, каквито доброволни плащания бил извършвал до момента, при поява на налични парични средства. От друга страна липсвали и доказателства за влошено финансово състояние на бъдещия ответник. Този си извод съдът е обосновал със съдържанието на приложеното удостоверение за актуално състояние на дружеството/ответник и финансовия отчет за 2025 г.

Видно било от последния, че за 2025 г. е реализирана печалба, не и загуба.

Длъжникът разполагал и с дългосрочни и с текущи активи. Съдът е констатирал, че молителя навежда довод, че били образувани три дела от други кредитори, но доказателства не били приложени.

По отношение на обезпечителната нужда съдът е приел, че в производството по чл.618 а ГПК за разлика от производството по чл.390 ГПК, обезпечителната нужда не се презумира. В хипотезата на чл.618 а ГПК самото неплащане или оспорване на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, не било достатъчно като доказателство, обосноваващо издаването на заповед. Изрично в т.14 на Преамбюла било посочено, че самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, не може само по себе си да представлява 4 достатъчно основание за издаването на заповед.

Прието е още, че само въз основа на представеното от молителя писмо, изходящо от длъжника, не може да се направи извод за наличието на спешна необходимост от издаването на европейска заповед за запор срещу длъжника.

По този въпрос съдът се е позовал и на приетото в определение № 86 от 01.03.2022 г. по ч.т.д. № 1987/2021 г. на ВКС, І ТО. В това определение било посочено и, че съда не е длъжен да дава указания за представяне на доказателства, при липса на такива.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите в частната жалба, както и данните по делото приема следното:

Регламент № 655/14 г. на ЕП и ЕС урежда специално производство за обезпечение на бъдещи или висящи искове, чрез запориране на вземания от банкови сметки в кредитни институции, намиращи се извън територията на държавата-членка на сезирания съд. Този ака вид производство се доближава до процедурата по ГПК за обезпечаване на искове, като изрично в чл. 46 от Регламента е възпроизведено общото правило, произтичащо от първичните източници на правото на ЕС, че за неуредените изрично процесуални въпроси, се прилага вътрешното законодателство на сезирания компетентен съд. В този смисъл съдът следва да прецени дали бъдещият иск би бил допустим, вероятно основателен /подкрепен с достатъчно доказателства/, както и дали е налице "спешна необходимост" по смисъла на Регламент № 655/14 г. на ЕП и ЕС за уважаване на молбата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки на длъжника.

С оглед горецитираната регламентация на европейското право, настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за разлика от производството по чл.389 и следв. ГПК, тук обезпечителната нужда не се презумира, а подлежи на доказване от молителя.

„Спешна необходимост“ от издаване на европейска заповед за запор срещу длъжника би била налице при наличието на реална опасност изпълнението на евентуално благоприятно решение за молителя да се осуети или да бъде значително затруднено-чл. 7 от Регламент (ЕС) № 655/2014 г.

Според уточненията, въведени със самия формуляр, такава опасност би съществувала при наличието на реална опасност длъжникът да се разпореди със средствата по банковата му сметка, да пропилее, укрие или унищожи 5 активите си, държани в посочените сметки, респективно да се освободи от тях на много по-ниска стойност или чрез необичайно действие.

Самото неплащане или оспорване на вземането или наличието на повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателство, нито факта, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава. Тези фактори могат да бъдат взети предвид от съда при цялостната преценка за съществуването на опасност (§ 14, абз. 3 и 4 от Преамбюла). Следователно, спешната необходимост от закрила се корени в съществуваща опасност, създадена от поведение на длъжника, насочено към осуетяване изпълнението на вземането на кредитора.

Реалността на опасността се преценява по конкретно посочени действия на длъжника.

В конкретния случай молителят във формуляра е посочил като основание за издаване на заповедта за запор „невъзможност на длъжника да изпълнява насрещни парични вземания към други съдоговорители в това число към продавача /кредитор/“. Посочено е и, че вземането не е обезпечено, поради което забавата може да доведе до невъзможност за изпълнение от купувача. Длъжникът многократно бил канен да изпълни насрещното си задължение, след изтичането на крайния срок за плащане, които и към момента не било сторено. Посочено е и, че съгласно българското законодателство срокът кани длъжника и не се изисква допълнителна покана.