Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1583 от 04.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1076/2026
Вид
Решение № 1583
Подписан
04.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
КРИСТИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ПАПАЗОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 82, ал. 2, т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 97а · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 97а, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 97а, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20261110201076 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Е. Л., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 867226-F858992 от 12.12.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба, в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. С жалбата се признава извършването на нарушението, като се излагат доводи относно явната несправедливост на наложеното наказание. Навежда се, че наказанието не е съответно на тежестта на извършеното нарушение, също и на целта на наказанието, както и че при определяне на наказанието не са взети предвид смекчаващите отговорността обстоятелства. Признава се извършването на нарушението, като се твърди, че допуснатото нарушение е вследствие на незнание.

Твърди се, че веднага след уведомяване за нарушението, последното е отстранено, като е подадено заявлението за регистрация по ЗДДС, съдействано е на органите по приходите. Излагат се доводи за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението е извършено за първи път и от него не са настъпили вредни последици, както и че сумата, за която жалбоподателят е бил длъжен да подаде процесната декларация по ЗДДС е в незначителен размер. В заключение се моли атакуваният акт да бъде отменен, поради наличие на маловажен случай по см. на чл.

28 ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, като поддържа изложените в жалбата доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не оспорва извършването на нарушението, но моли за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, по съображения, че нарушението е извършено за първи 1 път, че е съдейството на органите на НАП, както и че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Поддържат се доводи за несъответност на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение,

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Й., моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Сочи, че наложената санкция, от 500 лв., е в минималния предвиден в закона размер. Излага, че закъснението за подаване на декларацията по чл. 97а, ал. 4 ЗДДС е от 73 дни, което не може да се счете за маловажен случай. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С резолюция № 222692504903776 от 03.11.2025 г. на А. Л. С. - „началник отдел“ при ТД на НАП-София било възложено на А. В. Х. - „главен инспектор по приходите“ при ТД на НАП-София да извърши проверка за наличие на основание за регистрация по ЗДДС на Г. Е. Л., ЕГН **********, с краен срок на проверката 06.11.2025 г. включително.

На 06.11.2025 г., при проверка по повод подаване на заявление за регистрация п о ЗДДС било установено, че Г. Е. Л., ЕГН **********, в качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС, което получило облагаема услуга с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя, на основание чл.

82, ал. 2, т. 3 ЗДДС, не подало заявление за регистрация в законоустановения 7 дневен срок преди датата, на която данъкът става изискуем. В хода на проверката било установено, че Г. Е. Л., ЕГН ********** е получател на облагаеми доставки на услуги – рекламни услуги от ДЗЛ, установено на територията на ЕС /Ирландия/ - ***** Limited ***** Limited/, с валиден VAT ID N ********* – данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Била издадена фактура от ДЗЛ от ЕС /Ирландия/ - ***** Limited ***** Limited/, с валиден VAT ID N *********, към Г. Е. Л., ЕГН **********, от дата 29.08.2025 г., на стойност 5,59 лв. /2,86 евро/, за получени рекламни услуги. Предвид установеното, ФЛ-жалбоподател е следвало да подаде като данъчно задължено лице по ЗДДС заявление за регистрация по чл. 97а ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, а именно до 22.08.2025 г., което не е сторил в срок.

Г. Е. Л., ЕГН ********** подала заявление за регистрация по ЗДДС, с вх. № 0000-0166277 на 03.11.2025 г. Закъснението било от 73 дни. Нарушението било реализирано на 23.08.2025 г.

Издаден бил акт за регистрация по ЗДДС № **************** от 06.11.2025 г.

Въз основа на така събраните писмени доказателства бил съставен акт за установяване на административно нарушение на 10.11.2025 г. от А. В. Х. - „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - София за нарушение на чл. 97 а, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност. Актът бил връчен срещу подпис лично на жалбоподателя, на 10.11.2025 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 867226-F858992 от 12.12.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, с което на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба, в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 97а, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Препис от същото бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, на17.12.2025 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. В. Х..

2

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А. В. Х. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - акт за регистрация по ЗДДС № № **************** от 06.11.2025 г.; резолюция за извършване на проверка, заявление за регистрация по ЗДДС, справка за реализиран облагаем оборот, списък фактури, фактури, извлечения по сметка, декларации, заповеди относно заеманите от актосъставителя и АНО длъжности.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 10.11.2025 г., след извършена проверка на Г. Е. Л., ЕГН **********, по повод подаване на заявление за регистрация на ЗДДС, с вх. № 0000-0166277 на 03.11.2025 г, ЕИК 202234954, връзка с която е издаден акт за регистрация по ЗДДС № **************** от 06.11.2025 г. и именно от тази дата – 06.11.2025 г. контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката на тези документи е било установено нарушението и нарушителят. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от А. В. Х., която работи на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП - София. Със заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В настоящия случай НП е съставено от Ю. С. Г.-В., която работи на длъжност „директор“ на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - София, като със заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП директорите на дирекции „Обслужване“ са оправомощени да съставят наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението. Изложените фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението и правната му квалификация в НП са идентични на тези в АУАН. По безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението – 23.08.2025

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и жалбоподателя, на когото екземпляр от акта е бил 3 връчен.

Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. Съгласно ал. 4 за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Жалбоподателят не оспорва извършеното нарушение, изразяващо се в по-късно подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС, поради което и съдът не намира за необходимо да обсъжда подробно констатациите в акта и НП, отнасящи се извършване на деянието, а да приеме за категорично доказано административното нарушение, за което на жалбоподателя е наложено наказание с процесното НП.

От издадената процесна фактура се установява, че жалбоподателят е получател на доставка на услуга от ДЗЛ от ЕС/ чуждестранно юридическо лице/, регистрирано на територията на друга държава, и с място на изпълнение - територията на Република България.

Предвид установеното, ФЛ-жалбоподател, като получател на доставка на услуга от доставчик – задължено лице от ЕС, е следвало да подаде като данъчно задължено лице по ЗДДС заявление за регистрация по чл. 97а ЗДДС в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, а именно до 22.08.2025 г., което не е сторил в срок.

Именно затова е приложима разпоредбата на чл. 97а, ал. 4, вр. ал. 2 ЗДДС и жалбоподателят е следвало да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС не покъсно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем - авансово плащане или данъчно събитие, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Предвид това, че данъчното събитие е на 29.08.2025 г., когато е издадена фактурата за доставка, не по-късно от 7 дни преди тази дата е трябвало да се подаде заявлението или до 22.08.2025 г., който е присъствен ден.

Жалбоподателят не оспорва, че е подал заявлението за регистрация по ЗДДС на 03.11.2025 г., което означава, че не е изпълнил задължението си по чл. 97а, ал. 4, вр. ал.

2 ЗДДС в срок, а със закъснение повече от 70 дни.