Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 190 от 16.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13487/2024
Вид
Решение № 190
Подписан
16.01.2026
В сила
03.02.2026
Състав
ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.13, б."б" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110213487 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. В. И. с ЕГН- ********** чрез адв.М. П. от САК със съдебен адрес гр.София, ул.”Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1 срещу Наказателно постановление /НП/ № 352802/2019 от 25.01.2019 г., издадено от Д.П.Б. - заместник- кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл.53 и чл.13, б.”б” от ЗАНН и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) е наложена „глоба” в размер на 50.00 лв.

/петдесет лева/ за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Същият посочва, че е направил справка по образувано изпълнително производство и така е разбрал за издаденото срещу него наказателно постановление. Сочи също така, че наказателното постановление не му е било връчвано, поради което не е влязло в законна сила. По същество жалбоподателят не оспорва, че е извършил вмененото му 1 нарушение, но се позовава на изтеклата погасителна давност за административнонаказателно преследване и на това основание моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – редовно призована за с.з., изпраща свой процесуален представител, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0352802/2019 от 15.01.2019 г. на контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ” ЕАД, е установено че на същата дата в 16:35 часа жалб. Д. В. И. пътувал в гр. София в А 83 с инв.№ 1173 без редовен превозен документ, което било констатирано след спирка „Надежда“ посока кв.“Илиянци“ район „Надежда“ и отказал да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.

В акта е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление /НП/ № 352802/2019 от 25.01.2019 г., издадено от Д.П.Б. - заместник- кмет на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл.53 и чл.13, б.”б” от ЗАНН и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) е наложена „глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

При така очертаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От датата на осъществяване на соченото административно нарушение /15.01.2019 г./ до постановяване на решението от настоящия съд са изминали повече от четири години и шест месеца, като изтичането на този срок води до погасяване на възможността за продължаване на административнонаказателното производство на основание настъпила абсолютна давност. Макар и давността да не е изрично предвидена като основание за прекратяване на административнонаказателното производство, същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената разпоредба за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага Наказателния кодекс

/НК/.

В този смисъл, процесният административноправен спор попада в хипотезите на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. ал.3 от НК.

В действителност към датата на изготвяне на съдебния акт според чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 о т НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието.

Този срок в настоящият случай е изтекъл на 15.07.2023 г. В процесния случай, към датата на произнасяне на настоящата инстанция са налице предпоставките на чл.24, ал.1, т. 3 от НПК, за които съдът следи служебно, доколкото чл.11 от ЗАНН по въпросите, касаещи давността, препраща към НК.

Горното не само не налага обсъждане нарушението по същество, а също и преценка на изложените от жалбоподателя възражения по НП, доколкото същият би бил удовлетворен от правния ефект на решението на съда.

С оглед изхода от спора и съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, както и чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, предоставил безплатна правна помощ, 3 има право да получи възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.

18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 101 състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 352802/2019 от 25.01.2019 г., издадено от Д.П.Б. - заместник- кмет на Столична община, с което на жалбоподателя Д. В. И. с ЕГН- ********** със съдебен адрес гр.София, ул.”Пиротска“ № 5, ет.3, офис 1 на основание чл.53 и чл.13, б.”б” от ЗАНН и чл.48 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО) е наложена „глоба” в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати по сметка на адв.М.

И. П. от САК, с Личен адвокатски номер *** сумата от 400.00 лв.

/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 1 от АПК , за предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателя пред настоящата съдебна инстанция.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 13487/2024 г., по описа на СРС, НО, 101 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че Решението е изготвено.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5