Решение № 202 от 07.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пазарджик, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500286 по описа за 2024 година

Производството е въззивно – по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1359 по описа за 2023 година е отхвърлен иска, предявен от Т. К. И., ЕГН **********, от с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул. "Единадесета" 1, срещу "Еос Матрикс" ЕООД - София, ул. "Рачо Петров Казанджията" 6, сграда Матрикс Тауър, ет. 6, ЕИК 131001375,за прогласяване на недействителността на договор за потребителски паричен кредит PLUS-01528680 от 05.11.2010 г., сключен между Т. К. И. и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, както и за прогласяване на нищожността на клаузи 3 (общ размер на кредита), 6 (месечна погасителна вноска), 7 (обща стойност на плащанията), 8 (годишен процент на разходите) и 9 (погасителен план) oт същия договор поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и 146 от Закона за защита на потребителите.

В срок постановеното решение е обжалвано от Т. К. И. ,представлявана 1 от адв. Х. Г..

Счита ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие както с материалния закон, така не съответно на доказателствата по делото.

Моли да бъде отменено и постановено друго , с което постановените искове – уважени.

Претендираната от ответното дружество сума в размер на 1 991,33 лв. липсвала в договора за кредит като сума и вид плащане, но била част от вземането в изпълнителния титул, където фигурирала като надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема. Не било ясно какъв е характера на тази сума и как е формирана, дали не представлява скрито оскъпяване на кредита, като по този начин влиза в противоречие с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В решението било прието ,че тази сума представлява възнаградителна лихва, но дори да е така, сумата била необосновано висока и достигала почти 50 % от стойността на отпуснатия кредит, което поставяло в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца.

По този начин така уговорената неустойка била недействителна като противоречаща на добрите нрави, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по ТД № 1/2009 г., ОСТК, а също и неравноправна клауза съгласно чл. 143 т.5 от ЗЗП.

Съдът приел, че клаузите на процесния договор не са индивидуално уговорени, но това не ги правел неравноправни.

Не споделят извода ,като считат ,че начинът на сключване на договора е поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК.

Методът на изчисляване на съответните параметри на кредита трябвало да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти, както и да е налице конкретна формула за определяне 2 на възнаградителната лихва и на неустойките - съществен елемент от съдържанието на този вид договори. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредиторът е формирал методологията, създадена от него, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП.

Клаузи ,според които при неизпълнение се задължава потребителя да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, били нищожни и водели до нищожност на целия договор.

Съдът приел,че не е налице противоречие със ЗПК, тъй като процесния договор не нарушавал чл.19, ал.4 от ЗПК. Този извод също бил неверен.

Стойността на лихвения процент по договора била18,42 %/, а на годишния процент на разходите - 37,89 %, като надвишавал три пъти размера на законната лихва, което правило е действало към датата на сключване на договора за кредит - 05.11.2010г. Трайна била съдебната практика ,според която посочва добросъвестния и съответстващия на добрите нрави /като ограничение на свободата на волята/ предел на волята на страните за заплащане на възнаградителна лихва, а именно: три пъти размера на законната .

Моли решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Ответникът намира жалбата за неоснователна.

Относно сумата 1991,33 лв. било ясно от мотивите на първоинстанционния съд, че сумата представлява възнаградителна лихва. В този смисъл неоснователни и необосновани били твърденията, че посочената сума е с неизяснен произход, алтернативно, че има характер на неустойка, която представлява скрито оскъпяване на кредита.

Неоснователно било и оплакването, че възнаградителната лихва е необосновано висока и противоречи на добрите нрави. По - високият й размер всъщност обезпечавал поетият от кредитодателя по - голям финансов риск, тъй като се касае за кредит, отпуснат от небанкова финансова институция и липсва каквото и да е уговорено от страните обезпечение.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на общите правила на чл. 26, 3 ал. 1 от ЗЗД било налице, когато се нарушават принципите на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения. Във всеки случай, когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност в облигационните отношения.

Правилно първоинстанционният съд приел, че размерът на сумата, която следва да бъде върната в размер на 7714,76 лв. на пръв поглед изглежда твърде висока спрямо главницата, но се отнася за целия четиригодишен период на връщане на заема и изчислени на годишна база, нито лихвеният процент, нито годишният процент на разходите не се различават от посоченото в договора, като посочения лихвен процент от 18,42 % на сто не противоречи на добрите нрави доколкото е в размер под приетия в по-старата практика размер от три пъти законната лихва.

Правилно приел още съдът ,че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК съществува от 2014 г., като не се прилага за процесния договор за кредит, но дори и да се прилага, той не би я нарушавал.

Уговорен бил фиксиран лихвен процент, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размера .В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в договора бил инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен процент.

Претендират се разноски и се излагат принципни възражения по отношение разноските на другата страна.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,намери, че обжалвания съдебен акт е недопустим , като предявен по недопустим иск- лишен от правен интерес.

В исковата си молба против „ЕОС Матрикс“ ЕООД ищцата Т. К. И. твърди ,че на 05.11.2010г. в гр. Пазарджик сключила Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01528680 с „Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България /тогава „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД/.

За вземанията по договора за потребителски кредит бил издаден изпълнителен лист от 19.09.2013г. на Районен съд Пазарджик по ч.гр.д.№2759 по описа на съда за 2013г.

Задължението било 4 116,23 лв - главница, 1 991,33 лв - надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, 667,81 лв лева - мораторна лихва за периода от 04.11.2011г. до 02.07.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2012г., до окончателното изплащане, както и 4 разноски в размер на 235,51 лв.,

С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 11.11.2021г.

„Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България прехвърлила на „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375 вземането си съгласно Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01528680 от 05.11.2010г. при неясна цена на вземането и при неуведомяване на длъжника.

Цесионерът „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК 131001375, приемайки прехвърлените права и вземания от цедента „Париба Пърсънъл ФайненсС.А.", клон България и встъпвайки в правата на последния като кредитор, вече в качеството на взискател по изп.д. №20228820400473 по описа на ЧСИ Георги Тарльовски, рег.№ 882 с район на действие Окръжен съд Пазарджик, е поискал от съдебния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение, получавано от ищцата.

От самото начало на договорните отношения на ищцата с ответното дружество се създавало значително и в най-пълна степен неравновесие в правата и задълженията им. Този извод се потвърждава от условията на процесния кредит с необосновано високи лихви и надбавки, формирани по неясен начин, които в различни периоди били винаги с различна цифрова стойност. Това водело до неравноправност на клаузите.

Ищцата имала качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. С отпускането на кредит в нейна полза като физическо лице й е предоставена „финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл.

24 от ЗПК, била дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Клаузите по сключения договор не били индивидуално уговорени, Договорът бил сключен при Общи условия и липсвали доказателства, че уговорените параметри на одобрения кредит (общ размер на кредита, месечна погасителна вноска, обща стойност на плащанията, годишен процент 5 на разходите и погасителен план), са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника. Следователно, начинът на сключване на процесния договор е поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК.

Налице била и явна нееквивалентност между престациите по договора - при размер на кредита от 4 768,00 лв. и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от кредитора за срока на договора, дължимата сума по договора нараства на 7714,76 лева, като неясно как била определената неустойка в размер на 1 991,33 лв. Такава липсвала в договора за кредит.

Т. К. И. получила по сметката си не 4 000 лв, както е записано в процесния договор за кредит, а 3 800 лв. Т.е. независимо от упоменатите стойности на лихвения процент по договора /18,42 %/ и годишния процент на разходите, /37,89 %/ те всъщност са значително по-високи и противоречат на добрите нрави, като в този смисъл клаузите се явяват нищожни.

Клаузите на процесния договор, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент, били неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславяли недействителност на договора за кредит и на това основание.

Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водели до драстично и явно не равновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем /3800 лева/ и сумата, подлежаща на връщане /7714.76 лева/, надвишаваща 2 пъти отпуснатия кредит, което само по себе си нарушавало изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.