Решение № 24 от 28.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900646 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Ц. срещу решение № 53 от 15.01.2025 г. по в. гр. д. № 2725/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 3828 от 12.07.2023 г. по гр. д. № 11479/2022 г. на Софийски градски съд, I ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, гр.

София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Н. Х. Ц. не дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД сумата от 20 000 лв. по запис на заповед от 13.10.2007 г. и сумата от 940 лв. разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1745 от 23.12.2008 г. и изпълнителен лист от 23.12.2008 г. по ч. гр. д. № 4668/2008 г. на Сливенски районен съд и е образувано изп. д. № 20097680400004 на ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768, район на действие ОС Сливен, както и сумата от 28 793, 88 лв. законна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 31.10.2022 г. по образуваното изпълнително дело. В частта, с която въззивният съд е 1 потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от М.

И. Ц. срещу „С. Г. Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита за противоречащ на разпоредбата на чл. 125 ЗЗД извода на състава на Софийски апелативен съд, че с предприемането на действия за принудително изпълнение спрямо един солидарен длъжник се прекъсва давността и спрямо другите солидарни длъжници в изпълнителното производство. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът „С. Г. Груп“ ЕАД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че когато е налице един издаден изпълнителен лист срещу главния длъжник и солидарния длъжник всяко изпълнително действие води до прекъсване на давността спрямо двете задължени лица. В този смисъл поддържа, че изпълнителните действия, осъществени спрямо длъжника М. Ц., за които има данни по делото, рефлектират и върху касатора Н. Ц.. Ответникът по касация сочи, че от датата на образуване на изпълнителното дело срещу двете задължени лица – 12.01.2009 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност за процесното вземане не е текла. Започналата да тече от 27.06.2015 г. погасителна давност е била прекъсната на 13.07.2015 г., когато по сметката на ЧСИ Минкова са постъпили суми по наложени запори на банковите сметки на М. Ц.. Излага, че последната дата, на която са постъпили суми от наложените запори е 29.10.2019 г., като от тази дата до датата на подаване на исковата молба, с която е предявен искът по чл. 439 ГПК, не е изтекъл петгодишният давностен срок. Ответното дружество моли атакуваното въззивно решение за отхвърляне на предявения от Н. Х. Ц. иск по чл. 439 ГПК да бъде оставено в сила.

С определение № 2197 от 10.07.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част е допуснато на основание чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по въпроса: „Изпълнителните действия, предприети по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително производство въз основа на един изпълнителен лист, имат ли за последица прекъсването на давността и спрямо останалите 2 солидарни длъжници?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че страните не спорят, че ищците Н. Х. Ц. и М. И. Ц. са длъжници по изп. д. № 20097680400004 по описа на ЧСИ Миглена Минкова, рег. № 768, район на действие ОС - Сливен с предмет на изпълнителното дело: сума от 20 000 лв. по запис на заповед от 13.10.2007 г.; сума от 28 793, 88 лв. - законна лихва за периода от 19.12.2008 г. до 31.10.2022 г. и сума от 940 лв.- разноски. Установил е, че по ч. гр. д. № 4668/2008 г. на Сливенски районен съд на 23.12.2008 г. са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, видно от които Н. Х. Ц. и М. И. Ц. са осъдени солидарно да заплатят посочените суми, дължими по запис на заповед, издаден на 31.10.2007 г. от „Ницо- Партнърс“ ЕООД, по който ищците са авалисти. В решението е посочено, че въз основа на изпълнителния лист на 12.01.2009 г. е образувано изпълнително дело № 20097680400004 с взискател „Първа инвестиционна банка“ АД и длъжници - „Ницо-Партнърс“ ЕООД и ищците Ц.и. По посоченото изпълнително дело на ищците са връчени покани за доброволно изпълнение; на 13.01.2009 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата М. И. Ц., дължимо от община Сливен, и на 27.10.2009 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху банковите сметки на ищците. В решението е отразено, че по изпълнителното дело са били извършвани плащания за погасяване на вземанията в периода 2009 - 2019 г., които са били отбелязвани върху заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Въззивният съд е установил, че по искане на ответника „С. Г. Груп“ ЕАД от 05.03.2020 г. същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договор за цесия от 07.12.2018 г., сключен с първоначалния взискател. Извършил е констатация, че изпълнителното дело е било прекратено с постановление от 12.01.2023 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Въз основа на заключението на съдебносчетоводната експертиза съдът е приел, че по наложения запор на вземания на ответницата М. И. Ц., ежемесечно от 26.01.2009 г. до 24.10.2019 г. включително са постъпвали суми от третото задължено лице; не са установени 3 плащания по наложени запори на вземания или сметки на ответника Н. Х. Ц..

Въззивният съд е съобразил, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основан на твърдения за погасяването по давност на процесните вземания за времето от 09.11.2009 г. - датата, на която се твърди, че е било извършено последното изпълнително действие, до подаване на исковата молба, като се сочи, че тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 09.11.2012 г.

В обжалваното решение е отречена тезата, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, съгласно която исковете по менителницата и записа на заповед срещу платеца или авалистите се погасяват с тригодишна погасителна давност. Съдът е аргументирал това становище с нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, и с послужилата като изпълнително основание в случая заповед за изпълнение, срещу която не е подавано възражение по чл. 414 ГПК, съответно същата притежава ефект, близък до силата на пресъдено нещо. По тези съображения въззивният съд е счел, че в случая следва да се приложи петгодишната давност, предвидена за установените със съдебно решение вземания.

Съдът е изтъкнал, че в случая изпълнителното дело е било образувано през 2009 г., въз основа на молба, придружена с изпълнителен лист от 23.12.2008 г., съответно преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното и като е съобразил задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че от датата на образуване на изпълнителното дело - 12.01.2009 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не е текла.

Решаващият състав на Софийски апелативен съд, като се е позовал на мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано 4 изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, както е в случая, рефлектират върху останалите. Доколкото по изпълнителното дело по наложен запор на вземания на ответницата М. И. Ц. ежемесечно от 26.01.2009 г. до 24.10.2019 г., включително, са постъпвали суми от третото задължено лице и изпълнителното дело не е било прекратено към датата 26.06.2015 г., съдът е формирал извод, че за вземанията към длъжниците давността е започнала да тече от 27.06.2015 г., откогато с Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

При позоваване на т. 10 от последното посочено тълкувателно решение съставът на въззивния съд е изложил, че започналата да тече на 27.06.2015 г. погасителна давност е била прекъсната най-напред на 13.07.2015 г., на която дата са налице данни за постъпления на суми по сметката на ЧСИ Милена Минкова от наложените по-рано запори по банкови сметки на длъжника Ц..

Мотивирал е становище, че постъпването на сума по запор представлява действие, изграждащо изпълнителния способ „запор“ и всеки паричен превод прекъсва давността отделно. С оглед разбирането на решаващия състав, че изпълнителните действия по отношение на длъжника М. Ц. рефлектират и върху другото солидарно задължено лице Н. Ц., и данните, че последната дата на постъпление на суми от наложени запори е 29.10.2019 г., в атакувания акт е формиран извод, че след посочената дата и до подаване на исковата молба – на 01.11.2022 г. петгодишната погасителна давност за процесните вземания не е изтекла.

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:

С т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството. В съобразителната част на тълкувателното решение /т. 1/ е посочено, че при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и 5 кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник, но точното изпълнение на един съдлъжник освобождава не само него, а и останалите. По своята същност пасивната солидарност е вид лично обезпечение, характеризиращо се с множество на задълженията и единство на предмета на престацията, тоест един и същ предмет на задълженията на солидарните длъжници - чл. 122, ал. 1 ЗЗД. По аргумент от правилото на чл. 122 ЗЗД кредиторът би могъл да търси принудително изпълнение както срещу един или няколко от солидарните длъжници, така и срещу всички. При издадено изпълнително основание в процес /исков процес, заповедно производство/, воден срещу няколко солидарни длъжници, осъждането им е при условията на солидарност и изпълнителният лист е един. Въз основа на него по искане на взискателя срещу солидарните длъжници се образува едно общо изпълнително дело. Всеки от солидарните длъжници е самостоятелна страна в изпълнителния процес и се намира в самостоятелно правоотношение със съдебния изпълнител, но предмет на изпълнителния процес е едно и също признато и изпълняемо право и взискателят може да получи изпълнение само веднъж. В мотивите към т. 1 на тълкувателното решение са дадени разясненията, че изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите солидарни длъжници. Направено е обаче изрично разграничение между перемпцията и давността. Подчертано е, че спирането и прекъсването на давността са факти с относително действие при условията на пасивна солидарност. Съгласно чл.