Решение № 18 от 04.03.2025, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Котел, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело № 20232210100074 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Пред Софийски районен съд е депозирана искова молба от В. И. С. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ****************** чрез процесуалния си представител адв. Е. М. Г. – САК, срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Образувано било ГД № 59019/2022 г. по описа на Софийски районен съд, който с Определение № 30669/11.11.2022 г., се е произнесъл, че прекратява производството заведено под цитирания номер по описа на Софийски районен съд и изпраща делото на местно компетентния РС Котел. По така постановеното определение, ищецът подава частна жалба пред Софийски градски съд в производство по реда на чл. 118, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, Софийски градски съд оставя без уважение частната жалба с вх. № 278557/14.12.2022 г.

Предвид на гореизложеното, Районен съд София е изпратил по подсъдност на РС Котел настоящото производство, като делото е образувано под № 74/2023 г. по описа на РС Котел.

Исковата молба е подадена от ищеца В. В. С., чрез адв. Е. Г. – САК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 09.04.2010 г. по ЧГД № 19742/2009 г. по описа на 1

СРС, гражданско отделение 29 състав, ищецът е бил осъден да заплати на „Кредибул“ АД, ЕИК 131574695, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Цариградско шосе, седми километър, офис сграда, Хайтек парк – изот, ет. 5, за следните суми 599.00 лева, главница за неизпълнение на задължение за връщане на заем за сума по договор за кредит № 200200021149/07.02.2007 г., сключен между В. В. С. и „Кредибул“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.04.2009 г. до изплащане на вземането, която до 30.10.2022 г. възлиза на 836.26 лева; 119.80 лева – договор на лихва от 07.03.2007 г. до 07.02.2008 г.; 25.00 лева – държавна такса в производството по ЧГД 19742/2009 г. по описа на СРС, гражданско отделение 29 състав;

100.00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по посоченото ЧГД, без по делото да се е развило искова производство, предвид неподаване от страна на длъжника по реда на чл. 414 бил издаден изпълнителен лист.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист през 2010 г. срещу него било образувано ИД № 2370/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на ЧКСИ, район на действие - СГС. Молбата за образуване на изпълнително дело била подадена от Кредибул“ АД, на 03.09.2010 г. Ищецът твърди, че подадената молба е без входящ номер и без дата, след което ответникът по настоящото дело, а именно „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е отправила искане за конституиране, като се е позовала на неприложен по изпълнителното дело договор за цесия от 25.10.2012 г. С разпореждане от 03.12.2012 г., съдебният изпълнител уважил молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и конституирал ответника на мястото на първоначалния взискател.

Ищецът излага доводи и сочи, че по изпълнително дело на 15.01.2015г. била извършена удръжка на сумата от 119 лева. Ищецът сочи, че били удържани суми както следва: на 28.01.2016г. е била удържана сумата от 77,60 лева, а на 02.03.2016г. - сумата от 82.25 лева, на 30.03.2016г. - 43,70 лева, на 13.05.3026г. - 47,85 лева, на 07.06.2016г. - 57,80 лева, на 06.07.2016г. - 55,93 лева, на 05.08.2016г. - 51,94 лева. На 16.02.2017г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца в банка ДСК. В исковата молба излага доводи, че след нов двугодишен период на бездействие — на 07.05.2019 год. бил наложен запор и върху трудовото възнаграждение на ищеца, което последният 2 получава в „МАГИ - ИВ“ ЕООД, като на 08.05.2019 год. е изпратено съобщение до последния. На 02.10.2019 год. по делото е депозирана МОЛБА от АСВ с която било отправено искане съдебният изпълнител да извърши справка за банкови сметки на ищеца, без да се отправя искане за предприемане на изпълнителни действия. На 25.10.2019 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „МАРКЕТ МАЙНД“ ЕООД и на 30.10.2019 год. е изпратено запорно съобщение до цитираното трето лице работодател на длъжника. На 02.12.2019 год. отново е постъпила МОЛБА за справка по делото. Ищеца сочи и хронологичният ред на следващите действия и искания по делото, които са следните: на 19.02.2020 год. - напомнително писмо до работодателя за наложения запор. На 03.03.2021 г. - МОЛБА от АСВ за извършване на справка за банкови сметки, телефонни номера и трудови договори и/или пенсии, както и налагане запор върху вземанията на ищеца.

На 13.05.2021 год. - бил наложен ЗАПОР върху банковите сметки на ищеца в ЮРОБАНК България АД, а четиринадесет дни по-късно - на 27.05.2021 год. било изпратено и запорно съобщение до банката. На 05.11.2021 год. ответникът подал МОЛБА за извършване на справка в БНБ за банкови сметки и сейфове, като било отправено искане за налагане запор при наличието на такиква. На 11.11.2021 год. била постъпила справка от НАП относно трудовите договори на ищеца. През лятото на 2022 година - на ищеца е удържана сума от 332.03 лева, представляваща обезщетение за безработица и по своето естество - несеквестируема.

Ищецът поддържа, че последното изпълнително действие по него било с удържане на сумата от 323.03 лева, което обуславя интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума. Като сочи, че вземането по изпълнителния лист от 09.04.2010г. по ЧГД № 19742/2009г. по описа на СРС, било погасено както чрез плащане, така и по давност. Претендира ранзоски по делото.

Преди да премине към процедура по чл. 131 от ГПК, с Разпореждане № 163/28.02.2023 г., РС Котел е оставил исковата молба без движение, като е посочил конкретно дадени указания, които да бъдат изпълнени от ищеца. В посочения срок, ищецът е депозирал молба пред съда, с която е отстранил нередовностите, като отново РС Котел е оставил без движение молбата и е дал конкретни указания. Същите са били отстранени и съдът е преминал по процедура по чл. 131 от ГПК.

3

След надлежно връчване на исковата молба на ответника, в срокът по чл.

131 от ГПК е постъпило отговор на исковата молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които излагат подробни съображения по допустимостта и неоснователността на исковата молба, депозирана от г-н С.. На първо място счита, че при отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуване на правен интерес от иска, като сочат, че съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството. Излагат подробни аргументи и сочат практика по отношение приложимостта на давностните срокове. Оспорват изцяло исковата претенция, като неоснователна, тъй като виждат, че в исковата молба хронологията била объркана и най-малкото била представена селективно и тенденциозно. Считат, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ЧГД № 19742/2009 г. по описа на СРС, ГО 29 състав, изначално е образувано дело за принудително удовлетворяване на кредиторовия интерес с № 2370/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег.

№ 844 на ЧКСИ и район на действие СГС. Последното било образувано по време на действие на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. В т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разширение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като в момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Навеждат доводи, че твърденията на ищеца, че вземанията са погасени, като считат същите за безпочвени, поради факта, че ищецът неправилно калкулира периодите и не отчита характера на вземанията, които биват претендирани от кредитора цесионер. Сочат, че в множество съдебни решения, включително и поредица от състава на ВКС на Р.

България се застъпвало становището, че релевантна е общата 5 годишна давност, поради наличието на неделимо плащане, което представлява частични плащания по смисъла на чл. 66 от ЗЗД, както било и в процесния случай и нямало как да бъде приложена 3 годишната давност, за която претендирал ищецът в настоящото производството и което извеждало нездравия извод, че вземанията били погасени по давност. Считат същото за правно безумие за броене на срокове по такъв начин, както и че това би довело до субективно пречупване на фактите с цел да се обслужат нуждите и тезата 4 на ищеца. Молят съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, като недопустима и неоснователна, като претендират разноски по настоящото производството в размер на 350 лева – юрисконсултско възнаграждание. Сочат, че в случай на неявяване на представител на дружеството няма пречка делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Отправят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът е съставил проект за доклад, който е обявил на страните и в първото открито съдебно заседание, същият е приет от страните в настоящото производство без възражения.

Съдът е сезиран с отрицателно установителен иск по чл. 439 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Безспорно е по делото, че въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2010 г. , издаден по гр.д. №19742/2009г. по описа на СРС е образувано изпълнително дело № 2370/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с рег. № 844 на ЧКСИ и район на действие СГС на същият изпълнителен лист от 09.04.2010 г.

По делото съдът назначи съдебна икономическа експертиза, заключението по която възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Като в заключението на вещото лице в таблица 1 подробно са описани постъпилите суми към ЧСИ Стоян Якимов за погасяване на вземанията, като се вижда подробно как са разпределени по вид, размер и дати.

Предвид изложеното, съдът намира за установена следната правна обстановка:

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, с оглед на наведените в исковата молба твърдения, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след издаване на изпълнителния лист факти, на които 5 длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска, какъвто е настоящия случай. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск.

Изпълнителният лист, касаещ предявеният отрицателно установителен иск е издаден на 09.04.2010г.. Този изпълнителен лист е издаден в полза на „Кредибул“ АД, ЕИК 131574695, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Цариградско шосе, седми километър, офис сграда, Хайтек парк – изот, ет. 5, за следните суми 599.00 лева, главница за неизпълнение на задължение за връщане на заем за сума по договор за кредит № 200200021149/07.02.2007 г., сключен между В. В. С. и „Кредибул“ АД, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.04.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 119,80 лева, представляваща договорна лихва от 07.03.2007г. до 07.02.2008г., както и сумата 25 лева, представляващи разноски по делото за ДТ и 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разясненията по т. 10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело /като действие на съдебния изпълнител/, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др. Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т. н. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността наизпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска 6 повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи, но те ще прекъснат давността с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане /в този смисъл е решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС/.