Решение № 196 от 04.06.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. ХАСКОВО, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д.Г. П. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500263 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.

С Решение № 176 / 26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1755/2025 г.

РС Хасково е осъдил „Електроразпределение Юг" ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление - гр.***, да заплати на Р. Т. Т., ЕГН **********, от гр.***, сумата от 174,09 евро, представляваща получена без основание сума по Фактура № 8333842597/08.05.2025г. за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 19.02.2025г. до 24.03.2025г. по партида с клиентски номер № ***, отнасяща се за обект на потребление в с.***, с ИТН ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 30.06.2025г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение съдът е осъдил „Електроразпределение Юг" ЕАД гр.Пловдив да заплати на Р. Т. Т. направените по делото разноски в размер на 230,08 евро.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът 1

„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди постановеното от РС Хасково решение. Направено е искане от адв.

Л. да му бъде заплатено възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. за въззивната инстанция в размер на 210 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К.П.Л. сумата от 50 евро – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .

Пълномощникът на въззиваемия претендира заплащане на възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 210 евро. В срок въззивникът е направил възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат. Съдът намира това възражение за основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, по въпроса е формирана трайна съдебна практика, проведено е едно съдебно заседание, поради което и с оглед направеното възражение, съдът намира,че 2 следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, а именно в размер на 50 EUR. Този размер е определен под минималния предвиден в Наредба №1/2004 г. за адвокатската работа, съобразен е с действително положения труд, без явяване в съдебно заседание, фактическата и правна сложност, цената на иска / 340.51 лв.- 174,10 EUR / и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Определеното в този размер възнаграждение на адвокат в никакъв случай не обезценя труда на адвоката, но държи сметка за действително положения труд, за фактическата и правна сложност на делото, участието на пълномощника в съдебно заседание, броя на проведените съдебни заседания и явяването, респ. неявяването на пълномощника ,цената на иска и др. В този размер въззивникът дължи разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, които следва да заплати на адв. Л. на основание чл.38 от ЗА.

РС Хасково е сезиран с иск, предявен от Р. Т. Т. от гр. *** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив за присъждане на сумата от 340,51 лв., представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия за минал период за обект на потребление в с. ***, с ИТН ***, за което е издадена Фактура № 8333842597/08.05.2025г. за допълнително начислена електрическа енергия за периода от 19.02.2025г. до 24.03.2025г. по партида с клиентски номер №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 30.06.2025г. до окончателното й изплащане.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния 3 период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. В съставения констативен протокол от 24.03.2025 г. не е посочена констатирана техническа неизправност на отчитащото устройство. Посочено е че „ електромерът е изпратен за експертиза след анализ данни“. В случая, видно от заключението на назначената по делото СТЕ е,че в паметта на устройството се съдържат данни за нерегламентирано вмешателство на 16.02.2025 г. в 18.02.47 часа – отваряне на клемен капак. Данни за активирана аларма се съдържат и в приложената справка /стр.19/. Въпреки наличието на тези данни не е извършена проверка своевременно, а на 24.03.2025 г., т.е един месец след като е извършен нерегламентиран достъп до СТИ и доставчикът е бил известен за това. След като своевременно не е отстранил констатираната повреда в СТИ, то не следва отговорността за повредата да се прехвърля на потребителя. На следващо място отново не се ангажират доказателства за потребената от потребителя ел.енергия за съответния период и съответно заплатена от него и не се 4 установява дали това е допълнително начислената ел. енергия и отчетени ли са направените плащания за периода.

При констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а, ал.6 от ЗЕ.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 176 / 26.02.2026 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 1755/2025 г.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град *** , ДА ЗАПЛАТИ адв. К.П.Л., л.н. ***1 гр. *** сумата от 50 EUR – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5