Решение № 16609 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16609 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110101297 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Н. М. П. – С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абон. № ***, а именно: 2 653.71 евро – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 11.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 12.08.2025 г. до окончателното плащане; 468.44 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.08.2025 г.; 15.30 евро – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 07.2023 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 12.08.2025 г. до окончателното плащане; 3.13 евро – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 07.08.2025 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 157/2025 г. по описа на РС – Трън, 2 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „Т.С.“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. М. П. – С. е подал отговор на исковата молба. Твърди, че имотът е с неизградена топло- и водна инсталация и в него липсват монтирани радиатори. Оспорва дължимостта изобщо на сума за топлинна енергия, отдадена 1 от сградната инсталация, поради отмяна на Методиката за нейното определяне, с която отмяна отпадат с обратна сила разпоредените от отменения административен акт правни последици, като счита, че в случая не съществува предходна валидна методика за начисляване на сума за сградна инсталация. Изтъква, че отменената математическа формула по т. 6.1.1. от Методиката не взема предвид допълнителни факти и обстоятелства, посочени в решение на СЕС по дело С-760/23, поради което тя не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. Ето защо възразява, че сумата за сградна инсталация е начислена непрозрачно, непредвидимо и неточно спрямо него.

Оспорва претенцията за такса за извършено дялово разпределение при твърдения, че кредитор на това вземане е „Т.С.“ ЕООД, а не ищецът. Релевира възражение за нищожност на общите условия в частта, в която се приема, че ищецът и третото лице могат да уговарят задължения за потребителите без тяхно участие и съгласие. Оспорва да е изпаднал в забава по отношение на плащането на тази главница. Признава, че не е платил процесните суми.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания, а предявените искове са основателни.

С молба с вх. № 91145/23.03.2026 г. ищецът уточнява, че претенцията му за цена на топлинна енергия е за доставена топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, както и за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

В първото открито заседание ответникът поддържа, че в имота липсва каквото и да е потребление, защото той е на тапи, поради което счита, че Методиката е приложена върху неверен отчет.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 157/2025 г. по описа на РС – Трън, 2 състав.

Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, цената на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

2

В случая с доклада по делото е обявено за безспорно съществуването през исковия период на договор между страните за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот и на нейните обем и цена е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че през периода постъпилата в абонатната станция топлинна енергия е измервана с общ топломер, който е отчитан електронно на всяко първо число на месеца, като редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, и по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминал метрологична проверка, която макар и да е извършена след изтичане на законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. Установява се, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Видно е от заключението, че през периода в имота е имало 1 бр. апартаментен топломер, но фирмата за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия за отопление на имот по максимален специфичен разход на сградата поради липса на достъп, като изчисленията са правилни. Изяснява се от заключението, че въпреки наличието в имота на 2 бр. водомери за топла вода поради липса на достъп топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител.

Установява се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби с изключение на това, че за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. липсва протокол за липса на достъп, а има единствено запис за това в изравнителната сметка.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач изравнителни сметки. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи.

С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза съдът намира, че в случая отговорът на въпроса дали през исковия период е имало реална доставка на топлинна енергия в процесния имот и в какво количество е свързан с отговор на въпроса дали са били налице основания за служебно начисляване на топлинна енергия за отопление и за битово 3 горещо водоснабдяване в имота.

Съдът счита, че след като притежава имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост и съответно е клиент на „Т.С.“ ЕАД, ответникът има задължение съгласно чл.

70, ал. 2 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. да осигурява достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на контролните приспособления към тях.

Такова задължение той има дори и в хипотезата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, при която няма топлоподаване към отоплителна тела в имота му. Чл. 70, ал. 4, изр. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5. от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.

В случая съдът приема за доказано по делото, че ответникът не е осигурил достъп до имота си за отчет единствено за втория отоплителен сезон, включен в исковия период.

Макар третото лице – помагач да не е изпълнило в цялост задължението си по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документи, тъй като въпреки двукратно дадените му указания не е представило нито отчетни документи, нито протокол за неосигурен достъп за отчет на измервателните уреди в имота, съдът счита, че в случая при съвкупната преценка на заключението на съдебно-техническата експертиза, за изготвянето на което вещото лице е извършило съобразно указанията на съда допълнителни проверки, в резултат на които се е запознало с протокол за липса на достъп за отоплителен сезон 2023 г. – 2024 г., и на изравнителната сметка за същия отоплителен сезон, в която е отразено, че процесният имот е с неотчетени уреди за отопление и водомери, се налага извод, че фактът на неосигуряване от ответника на достъп до имота за отчет на уредите в него за посочения отоплителен сезон е убедително доказан по делото. При липса на отчет, дължаща се на бездействието на ответника, обстоятелството дали в имота му е имало или е нямало радиатори и водомери за топла вода, на което акцентира ответната страна, е ирелевантно.

За предходния отоплителен сезон обаче единствените данни за липса на отчет в имота на ответника се съдържат в изравнителната сметка, като вещото лице разяснява, че протокол за липса на достъп за този отоплителен сезон няма. Последното наред с проявеното от третото лице – помагач бездействие по повод задължаването му да представи такъв протокол обуславя извода на съда, че такъв документ не съществува. При това положение съдът намира за недоказано наличието на основание за служебно начисляване на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в процесния имот за първия отоплителен сезон.

По изложените съображения съдът приема за доказано наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в процесния имот не на база реален отчет, какъвто е принципът, а съгласно 4 чл. 141, ал. 1, т. 2 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването само за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г.

Във връзка с възражението на ответника срещу начисляването на задължение за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се посочи следното:

На основание чл. 153, ал. 6 вр. ал. 2 ЗЕ потребителят дължи цена за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, до момента на прекратяване на топлоснабдяването в цялата сграда.