Решение № 17082 от 22.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17082 гр. София, 22.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110110511 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.

Х. А. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 693,45 лева, представляваща главница за стойността на доставена от дружеството топлинна енергия (ТЕ) за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС, аб. № 187815 за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 140,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за период от 15.09.2021 г. до 20.09.2023 г.; сумата от 15,24 лева, представляваща главница за стойността на извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 26.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 3,44 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за УДР за период от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо 1 изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е клиент на топлинна енергия. Твърди, че през 1981 г. Д.Г.Д. е станал собственик на имота. Счита, че титуляр на партидата е В. Й.Г. и тя следва да отговаря за задълженията. Оспорва се задължението за дялово разпределение, доколкото ищецът не доказвал да е в отношение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Освен това липсвали доказателства за основанието, на което ищецът претендира чуждо вземане. Оспорва вземането за лихва за дялово разпределение, доколкото не бил поставен в забава. Оспорва иска по размер. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заявление от 03.10.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, подадено срещу В.Й.Б., ЕГН ********** и длъжника В. Х. А., ЕГН ********** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 40431 от 13.10.2023 г. по ЧГД № 54483 по описа за 2023 г. на СРС , 43 гр. с. само и единствено срещу длъжника В.Й.Б., ЕГН ********** за следните суми: сумата от 693,45 лева (шестстотин деветдесет и три лева и 45 стотинки), представляваща 1/2 част от сума в общ размер на 1386,90 лева 2 главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 140,10 лева (сто и четиридесет лева и 10 стотинки), представляваща 1/2 част от сума в общ размер на 280,20 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2021г. до 20.09.2023 г., сумата от 15,24 лева (петнадесет лева и 24 стотинки), представляваща 1/2 част от сумата от общо 30,48 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение през периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.10.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 3,44 лева (три лева и 44 стотинки), представляваща 1/2 част от сумата от общо 6,87 лева обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 20.09.2023 г., както и сумата от 17,04 лева (седемнадесет лева и 04 стотинки), представляваща 1/2 част от сумата от общо 34,09 лева - платена държавна такса и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща 1/2 част от сумата от общо 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, а с разпореждане № 126639/13.10.2023 г. заявлението срещу длъжника В. Х. А. е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК, тъй като същата не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България и на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си.

От представения Договор за държавен недвижим имот по реда на НДИ от 24.01.1989 г. се установява, че процесният топлоснабден имот е продаден по реда на НДИ на В.Й.Б. и В. Х. Г., които са майка и дъщеря, при квоти 1/2 ид. ч. за всяка.

От удостоверение изх. № РСЛ22-ВК08-991/28.06.2022 г., издадено от Столична община, район „Слатина“, се установява, че В.Й.Б. има 3 дъщери – А.М.Г., Д.Х.Д. и В. Х. А.. Предвид това, че В.Й.Б. има само една дъщеря с името В., съдът приема на основание идентичността на собственото и бащиното име, както и родствената връзка по отношение на В.Й.Б., че В. Х. Г. и В. Х. А. са едно и също лице.

По делото е представен протокол от проведено на 01.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: АДРЕС, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на 3 етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца.

По делото е представен договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Директ“ ЕООД изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са фактури за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и извлечение от счетоводството на ищеца за дължими суми.

Представени са Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

От третото лице-помагач на страната на ищеца са представени документи за извършено дялово разпределение в исковия период.

От заключението на назначената по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. Вещото лице е посочило документите, които са му представени и които е използвало за изготвяне на заключението. За периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е осигурен достъп. В имота не е имало отоплителни тела, свързани към ВОИ, в имота е имало щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ, не е начислена ТЕ, отдадена от отоплителните тела в общите части, начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, както и ТЕ за БГВ – за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. на база 1 брой потребители, а за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на база отчетен разход по 1 бр. водомер за топла вода за периода. Разпределението на ТЕ в исковия период е извършено съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена 4 между всички потребители – за отопление (сградна инсталация). В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването.

Общият топломер е преминал необходимите последващи метрологични проверки. За исковия период е начислена ТЕ за отопление за щранг лира в имота за отопление на банята, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, при които не са били констатирани отклонения.

От заключението на назначената по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. За исковия период стойността на топлинната енергия е в размер на сумата от 1453,36 лв., и мораторна лихва върху тази главница в размер на 291,51 лв., както и сумата от 30,48 лв. за услугата за дялово разпределение и мораторна лихва върху тази главница в размер на 6,92 лв.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Същите са процесуално допустими.

По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.

5

В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.