Решение № 30 от 04.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Велико Търново, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

М. ПЕЕВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500256 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 88/15.03.2023 год., постановено по гр. д. № 395/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд е отхвърлен искът на Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, **********, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С. против Д. О. Д. от с.

Стамболово, общ. Сливо поле, ********, да бъде осъден да заплати сумата от 33 546.23 лв., възстановена от ГФ на НББАЗ, изплатило на Национално бюро на Германия, по щета № 120378/28.06.2017 г. и щета № 220102/16.10.2018 г., обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, от които за имуществени вреди при ПТП, настъпило на 13.01.2017 г. в Германия – за л. т. а. „Фолксваген Транспортер“, с рег. № HHBD575, собственост на М. К., за л. а. „Хюндай И 30“, с рег. № LGFL81, собственост на Ф. А. и за М., и л. а. „Фолксваген Кадди“, с рег. № LGB****, собственост на А. Б. - З. – общо 33 084.66 лв., а за неимуществени вреди, от настъпили при същото ПТП, за пострадалата А. Б. - З. – 461.57 лв., ведно със законната лихва, и разноски за определяне и изплащане на обезщетението. С решението е осъден Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, **********, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С. да заплати на Д. О. Д. от с.

Стамболово, общ. Сливо поле, ******** деловодни разноски - адвокатско възнаграждение в 1 размер на 700 лв.

Постъпила е въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр. София, ЕИК 121446665, **********, представляван заедно от изп. директори - М. К. и С. С., чрез Й. Ш. – гл. юрисконсулт против Решение № 88/15.03.2023 год., постановено по гр. д. № 395/2022 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В същата се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че предявеният иск е недоказан и неоснователен. Счита се, че в процесния случай било доказано, че са налице предпоставките на уважаване на предявения иск, тъй като било налице ПТП, настъпило на територията на Ф. Р. Германия, виновният водач е нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това компетентния орган на държавата, където е настъпило събитието е обезщетил увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило ищеца (ГФ) да възстанови заплатената сума, ведно с разходите, на чуждия компенсационен орган, чрез българския такъв (НББАЗ). Твърди се, че след заплащане на обезщетението за Гаранционния фонд по силата на чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 559, ал. 3 от КЗ е възникнало правото на ищеца да встъпи в правата на увредения срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното. В случая били налице всички предпоставки на посочения фактически състав, поради което предявеният иск бил основателен.

Направено е искане да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен предявеният иск, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. О. Д. от с. Стамболово, общ. Сливо поле, ********, съд. адрес: гр. Русе, *********, чрез адв. Ф. М. от АК - Русе.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционния съд

- правилно и незаконосъобразно. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи, че не е осъществен фактическия състав на чл. 558, ал. 7 от КЗ.з Първоинстанционният съд е приел, че за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на предизвикано от виновно противоправно деяние на ответника застрахователно събитие и плащане на обезщетение на увреденото от настъпване на застрахователното събитие лице/лица, което не е могло да бъде удовлетворено от застрахователя на причинителя на вредите, поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Приел, че не са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, регламентирани в чл. 45 от ЗЗД, тъй като не било установено противоправно и виновно нарушение на правилата за движение по пътищата (осъществен деликт) от страна на ответника, от което в причинна връзка да са настъпили възстановените от ГФ обезщетени и претендирани вреди.

2

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.

559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От Уведомление за ПТП от 17.03.2017 г. на Полицейска участък Гестахт, Vg/25361/2017 (заверен препис от оригинала и превод на български език) се установява, че на 13.01.2017 г. в Германия, федерален път 5, участък 050, при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81****, при заледена пътна настилка при зимни условия, Д.

Д. навлязъл в насрещната лента, поради поднасяне на автомобила и ударил в предната лява част, движещия се по нея микробус „Фолксваген“, с рег. № HH B****, като по този начин е причинил процесното ПТП. След сблъсъка в задната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ се блъснал лек автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № LG B****, а в последния в задната му част се блъснал лек автомобил „Хюндай i30“, с рег. № LG FL 81.

От представената по делото Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд, на основа на подадени данни от застрахователни компании на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за моторно превозно средство лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81**** към датата и часа на ПТП 13.01.2017 г. в 05:45 часа, за посочено МПС не е имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По повод отправено искане от Националното бюро на автомобилистите в Германия Дойчес Бюро Грюне е. Ф., с писма-отговор от Национално бюро на българските 3 автомобилни застрахователи (НББАЗ) от 20.01.2017 г. и от 03.02.2017 г. (л. 41 и 46 от д.) до Националното бюро на автомобилистите в Германия - Дойчес Бюро Грюне Карте е. Ф., е предоставена информация на немското бюро, че към дата 13.01.2017 г. в 05:45 часа лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81****, не е застрахован и е с обичайно местодомуване в България.

От представените Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/28.06.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 9 304.33 евро (18 197.66 лв.);

Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-0174/30.08.2017 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 2 674.04 евро (5 229.97 лв.); Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/20.03.2018 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 4 937.93 евро (9 657.75 лв.); Претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на Deutsches Buro по щета, причинена от незастраховано МПС с българска регистрация, с изх. № 08-01-74/16.10.2018 г. се установява, че НББАЗ е отправило искане до ищеца Гаранционен фонд да бъде възстановена заплатената от 236 евро (461.57 лв.). Или сума в общ размер на 33 546.95 лв. Изготвени са доклад по щета за имуществени/неимуществени вреди от ГФ с посочените суми за предявяване по „регрес“.

Сумите са изплатени на Дойчес Бюро Грюне е. Ф. от НББАЗ (14.06.2017 г., 17.08.2017 г., 27.02.2018 г. и 20.09.2018 г.) и възстановени на НББАЗ на 10.07.2017 г., 11.09.2017 г., 30.03.2018 г. и 31.10.2018 г.

Във връзка с възстановените суми, е отправена регресна покана изх. № ГФ-РП 789/26.10.2021 г. от Гаранционен фонд до Д. О. Д. на постоянния му адрес за възстановяване на заплатената от Гаранционен фонд на НББАЗ сума, представляваща обезщетение за виновно причинените от Д. О. Д. имуществени и неимуществени вреди на територията на Германия, при управление на МПС, лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81**** без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за внасянето на която е определен едномесечен срок. Посочената покана е изпратена с обратна разписка, върху която като дата на връщане е посочена 03.11.2021 г. с отбелязване, че същата е връчена на Гюрсел Д. – негов брат. Предвид това съдът приема, че регресната покана е надлежно връчена, като в случая разпоредбите на ГПК относно връчването са неприложими, поради което не възниква задължение върху обратната разписка да бъде записано, че лицето получило поканата се задължава да я предаде на ответника.

От представеното писмо № 515.42568.8 на Областна служба на полицията ШлезвигХолщайн до Д. Д. се установява, че Д. е обвинен, че на 13.01.2017 г. в 05:45 ч., в Шнакенбек, Берлинер Щрасе, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № РР 81**** е 4 извършил следното нарушение: като се има предвид особената ситуация на пътя и движението по него се движел с несъобразена скорост, в следствие на което се е случило ПТП – нарушение на § 3, ал. 1, § 1, чл. 2, § 49 от Правилника за движение по пътищата (StVO); § 24 от Закона за движение по пътищата (StVG); 8.1 от Каталога за налагане на глоби (BKat); §3, ал. 3 от Наредбата за Каталога за налагане на глоби (BKatV); § 19 от Закона за административните нарушения (OWiG), като му е дадено право да вземе отношение по обвинението (§ 55), както и да даде показания по делото. Няма данни по делото Д. да е взел отношение по обвинението и да е дал показания по същото.

По делото от ответника е представено писмо № 515,425680.8/07.04.2017 г. от Окръг Херцогство Лауенбург, Областна управа, Служба Движение по пътищата, от което е видно че производството за административно нарушение, образувано срещу ответника Д. за деянието на 13.1.2017 в 5:45 ч. в Шнакенбек, ул. Берлинер, като шофьор на лека кола VW РР81****, се прекратява на основание § 47 от 3акона за административните нарушения.